Деликтната отговорност се носи от делинквента, а задължението за обезщетяване - от застрахователя и в този смисъл няма как да се кумулират.
Смисълът на застраховката е именно рискът от настъпване на вреди да се носи от застрахователя, затова е нормално и логично обезщетяването да се търси първо от него на основа застрахователния договор. А самият застраховател вече се суброгира в правата на застрахования и има вземане срещу извършилия деликта:
Кодекс на застраховането
Встъпване в правата на застрахования
Чл. 213. (1) (*) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 268.
(2) Ако лицето, причинило вредата, е възходящ, низходящ или негов съпруг, както и ако принадлежи към домакинството на застрахования, застрахователят има правата по ал. 1, ако то е действало умишлено.
(3) Застрахованият е длъжен да съдейства на застрахователя при упражняване на правата му срещу причинителя на вредата.
(4) Ако имуществото на причинителя на вредата е недостатъчно, застрахователят се удовлетворява след застрахования.
(5) В случай че причинителят на вредата е обезщетил застрахования в пълен размер, застрахователят се освобождава от задължението си да плати застрахователно обезщетение.Отговорите на въпроса как се съчетават двете отговорности са в ал. 4 и ал. 5 на горния текст. Ако след заплащане на обезщетението от застрахователя, не са покрити всички вреди от деликта, застрахованият продължава да има вземане (в размер на непокритите вреди - за покритите се е суброгирал затрахователя) срещу делинквента. При ПИ застрахователят се нарежда след застрахования в реда на кредиторите.
И все пак - ако обезщетяване на вредата е било потърсено и осъществено от причинителя на вредата, застрахователят се освобождава от отговорност.
Това е принципът, че няма как една вреда да се обезщетява два пъти