Страници: [1]   Надолу
  Разпечатай  
Автор Тема: Държавна такса за отмяна на нотариален акт  (Прочетена 15603 пъти)
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Hi Tide
Юрист
***

Карма: +2/-0
Липсва Липсва

Публикации: 56



« : Юни 27, 2009, 02:58:56 »

Здравейте,

Някой има ли представа каква държавна такса събират съдилищата за иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД /нищожност на НА/ и  прогласяване нищожност на извършено нотариално удостоверяване, с правно основание чл.576 ГПК /липса на подпис/.

Исковете са установителни. Ъ?
Активен

Едно е да си прав. А друго е да докажеш, че си прав!
Poli
Претендент
**

Карма: +1/-0
Липсва Липсва

Публикации: 42

Не носи дънки :)


« Отговор #1 : Юли 20, 2009, 02:10:55 »

Здравейте,
Някой има ли представа каква държавна такса събират съдилищата за иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД /нищожност на НА/ и  прогласяване нищожност на извършено нотариално удостоверяване, с правно основание чл.576 ГПК /липса на подпис/.

Исковете са установителни. Ъ?


Държавната такса е 4 % върху материалния интерес за всеки иск - дали ще се ползвате от данъчната оценка или от стойността на сделката записана в НА ще решите с вашият адвокат.
Това е принципен отговор, защото някак не мога да повярвам, че сте в хипотезата на чл. 26, ал.1 пр.3...
Успех.

п.п. "Исковете са установителни???" - Вие колега ли сте?

 
Активен
Hi Tide
Юрист
***

Карма: +2/-0
Липсва Липсва

Публикации: 56



« Отговор #2 : Юли 23, 2009, 04:35:27 »

Здравейте,
Някой има ли представа каква държавна такса събират съдилищата за иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД /нищожност на НА/ и  прогласяване нищожност на извършено нотариално удостоверяване, с правно основание чл.576 ГПК /липса на подпис/.

Исковете са установителни. Ъ?


Държавната такса е 4 % върху материалния интерес за всеки иск - дали ще се ползвате от данъчната оценка или от стойността на сделката записана в НА ще решите с вашият адвокат.
Това е принципен отговор, защото някак не мога да повярвам, че сте в хипотезата на чл. 26, ал.1 пр.3...
Успех.

п.п. "Исковете са установителни???" - Вие колега ли сте?

 

Имам предвид ал. 2. извинявам се.  Усмивчица Но искът е установителен, отрицателен - т.е. не би трябвало да е 4%.
Активен

Едно е да си прав. А друго е да докажеш, че си прав!
Poli
Претендент
**

Карма: +1/-0
Липсва Липсва

Публикации: 42

Не носи дънки :)


« Отговор #3 : Юли 23, 2009, 07:38:10 »

Хайде да преговорим отново теорията...
4% е! ама трябва да ми се доверите.
по 537 отново ще платите 4%, освен ако НА, който атакувате е КНА/ тук имайте резерви, спори се сериозно със съда по този въпрос, въпреки че практиката е константна!/.
Активен
Hi Tide
Юрист
***

Карма: +2/-0
Липсва Липсва

Публикации: 56



« Отговор #4 : Юли 23, 2009, 10:05:30 »

Теорията твърди, че има констативен характер, ама исковете са конститутивен, осъдителен и установителен. Т.е. най-близо е до установителния. Така е и в практиката:

Цитат
РЕШЕНИЕ

№                                                                   21.08.2007г.                                                  гр.Кюстендил'

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският районен съд                                                                                гражданска колегия
на тринадесети февруари две хиляди и седма година
в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.А. секретар Л.С. като разгледа докладваното от съдия А. гражданско дело № 1401 по описа на съда за 2006г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

По смисъла на ИМ и молбата на л.92 от делото съдът приема, че М.Н.В.-Н., ЕГН **********, в качеството на управител и законен представител на „ПОЛИМЕРИ ПЛАСТИК ПЕТРОЛИУМ"ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Костинброд, ул."Капитан Райчо" № 1, е предявила против „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА"АД със седалище и адрес на управление гр.София-Оборище, ул."Раковски" № 103, със съдебен адре: гр.София, ул."Александър Батенберг" № 1, отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 и 4 във вр. 167, ал.З и чл.170, пр.З от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че договорът, сключен на 22.03.1995г. между бившата „Банка за земеделски кредит"АД като ипотекарен кредитор, обезпечените длъжници П.Д.Н.като ЕТ”П.Н.-П.”-гр.Кюстендил и „Мелодия"ЕООД-гр.Кюстендил и третите задължени към банката лица В.Д.Н., М.Р.Н.а и „Пионер"ЕООД-гр.Кюстендил, обезпечаващи със свои имоти чуждо задължение, е нищожен в частта относно учредената ипотека върху обект Хижа „Конис", представляващ триетажна масивна сграда със застроена площ на всеки от етажите от 215кв.м., включваща партер, състоящ се от Збр. гаражи и складови помещения, първи етаж, състоящ се от столова, кухня и складови помещения и' втори етаж, състоящ се от 12 спални помещения и тоалетни, като хижата е построена в неурегулиран имот, представляващ държавен горски фонд, местността „Хисарлъка", в землището на гр.Кюстендил, при граници и съседи: от три страни гора и шосе гр.Кюстендил-с.Богослов, оформен с нотариален акт № 42, том I, дело № 618/ 22.03.1995г. на нотариуса при КРС. Релевираните в ИМ основания за нищожност са, както следва:

1/„липса на съгласие" по см. на чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, т.к. липсва решение по см. на чл.147, ал.2 във вр. с чл.137, ал.1 от ТЗ на едноличния собственик на капитала в „Пионер"ЕООД за учредяването на ипотеката върху имота;

2/„липса на основание" по см. на чл.26, ал.2, пр.4 във вр. с чл.167, ал.2 от ЗЗД, т.к. анексите от 02.03.1994г., 01.06.1994г., 02.08.1994г. и 11.08.1994г. към договор за кредит № 0367/ 12.07.1993г. не са подписани от кредитополучателя П.Н., а анекса от 22.03.1995г. не е подписан от представителите на длъжниците, в който смисъл не е налице възникнало договорно кредитно правоотношение, т.е. ЕТ"П.Н.-П." и „Мелодия"ЕООД не са имали задължение към „Банка за земеделски кредит"АД, респ. към правоприемника й „Централна кооперативна банка"АД, в който смисъл договорната ипотека върху имота е без правно основание;

3/„нетьждественост  на  имота"   по  см.   на  специалния  чл.170  от  ЗЗД  поради  липса  на^ индивидуализация на имота по вид и етажност на сградата, застроена площ и вид на помещенията, местоположение по парцел, поземлен имот, поне три граници и съседи, квартал, населено място, посочване на плана на мястото, респ. землището и

4/„чужд имот" по см. на чл.167, ал.З от ЗЗД, т.к. третите лица-недлъжници не са били
собственици на имота, който повече от половин година преди сключване на договора е апортиран в
капитала на „Солид В.Н."АД.                                                                     

Претендират се деловодни разноски.

Пълномощникът на дружеството-ищец в с.з. поддържа иска в цялост.

Процесуалният представител на ответната банка оспорва собственическите права на ищеца върху имота, сочейки, че праводателят по договора за продажба от 27.03.2006г., обективиран в нот.акт № 86, том I, дело № 86/ 2006г. на нотариус Д. С. с рег. № *** на НК с район на действие района на КРС, „Осогово-95"ЕООД не е собственик на имота поради липса на надлежно вписване на апортната вноска в СП при КРС в капитала на дружеството. Представителят сочи, че договорът за ипотека е надлежно сключен от лица-собственици на имотите с представителна власт.

Кюстендилският районен съд след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при условията на чл. 188 от ГПК приема за установена следната фактическа обстановка:

Дружеството ищец е вписано в регистъра на търговските дружества при СГС като ЕООД с фирма „Полимери -Пластик-Петролиум" с едноличен собственик на капитала, негов управител и законен представител М.Н.В.-Н. по ф.д. № 6715/ 2004г. по описа на съда с решение от 05.07.2004г. С решение от 25.04.2006г. съдът е вписал промена в седалището и адреса на управление, които са посочените такива в ИМ.

С договор за продажба на недвижим имот от 27.03.2006г., оформен в нотариален атк № 86, том I, дело № 86/ 2006г. на нотариус Д. С. с рег. № *** на НК с район на действие района на КРС, ищецът е закупил от „Осогово-95"ЕООД чрез пълномощника му Г.Н.Р. хижа на „Конис-ЕООД" в местността „Хисарлъка", състояща се от 215кв.м., включваща първи етаж със столова с кухня и складови помещения и тоалетна, втори етаж от 12бр. спални и тоалетна и партер от Збр. гаражи и складови помещения, при съседи на имота: шосе за с.Богослов и от три страни горски път за сумата от 9 440лв. При сключване на сделката продавачът е удостоверил наличието на собственически права върху имота с нот.акт № 5, том II, дело № 634/ 1994г. на нотариуса при КРС и скица на ОСЗГ-гр.Кюстендил. Дружеството-продавач на имота е регистрирано на 01.02.1995г. като* „Осоговско застрахователно дружество"АД, което е преобразувано в ЗПАД"Осогово". На 27.03.1996г. „Солид В.Н."АД е прекратено поради вливането му в ЗПАД"Осогово". На 13.05.1998г. дружеството е преобразувано в „Осогово"ООД със съдружници В.Д.Н., М.Р.Н.а и „Пионер"ООД. На 26.04.2000г. е променено наименованието на фирмата на дружеството в „Осогово-95"ООД, а на 03.05.2000г. дружеството е преобразувано в „Осогово-95"ЕООД с едноличен собственик на капитала М.Н.а, която е заличена като собственик на 09.11.2005г. и на нейно място като собственик е вписан Д.Д.Н..

Ответникът от своя страна, вписан в търговския регистър на СГС по т.д. № 23/ 1997г. по описа на съда, с договор от 14.11.2002г. е закупил „Банка за земеделски кредит"АД-в несъстоятелност като предприятие. Договорът е одобрен с решение на съда от 19.12.2002г. Съдът е заличил „Банка за земеделски кредит"АД- в несъстоятелност от търговския си регистър.

С нотариално заверен договор за покупко-продажба от 08.03.1994г. след спечелен търг по протокол от 25.02.1994г. фирма „Пионер"ЕООД представлявана от В.Д.Н.е закупила от фирма „Конис"ЕООД недвижим имот, представляващ хижа „Конис"-ЕООД за сумата от 7 350 ОООнедлв., от която сума 2 000 ОООнед.лв. е следвало да се платят до 10.03.1994г., а остатъкът от продажната цена- най-късно до 30.03.1994г., в който смисъл купувачът е следвало да получи^ собствеността върху имота до 15.04.1994г. Клаузите по договора са изпълнени с оглед съставения на 06.04.1994г. от нотариуса при КРС констативен акт за собственост на имота в полза на купувача по договора. Имотът по нот.акт №5, том II, дело № 634/ 1994г. на нотариуса при КРС, е записан като хижа „Конис-ЕООД", находяща се в местността „Хисарлъка", състояща се от 215кв.м., с 1-ви етаж от столова с кухня и складови помещения и тоалетна, с 2-ри етаж от 12бр. спални помещения и тоалетна и с партер от Збр. гаражи и складови помещения, при съседи на имота: шосе за с.Богослов и от три страни горски път.

С нотариално заверено писме съгласие от 09.11.1994г. на нотариуса при КРС В.Д.Н., М.Р.Н.а лично и Н.като собственик на „Пионер"ЕООД са дали съгласието си на основание чл.73 от ТЗ за внасяне на недвижими имоти и движимо имущество в капитала на „Солид В.Н."АД. В раздел IV от писменото съгласие Н.е записал притежавания от „Пионер"ЕООД хотел-ресторант в местността „Хисарлъка", съгласно нот.акт № 5, том П, дело № 634/ 1994г. на нотариуса при КРС, оценен на стойност 30 ОООнед.лв. Имотът е внесен като непарична вноска в капитала на дружеството, учредено на 08.11.1994г., вписано в търговския регистър на КОС^на 16.11.1994г., което обстоятелство е отразено чрез включване на описа на непаричните вноски в съдържанието на т.9 от устава- „Внесен капитал". Уставът е вписан в нотариалната служба при КРС под № 56, том I, рег. № 134/ 1994г.

С договор от 22.03.1995г., обективиран в нот.акт № 42, том I, дело № 618/ 1995г. на нотариуса при КРС, сключен между „Банка за земеделски кредит"АД, от една страна и от друга, В.Д.Н.като законен представител на „Пионер"ЕООД, от свое собствено име и като пълномощник на ЕТ”П.Н.-П.” и М.Р. Н., банката е сключила договора ипотека за обезпечение на дълга и разноските по събирането му на ЕТ"П.Н.-П." в размер на 2 500 ОООнед.лв., дълга на „Мелодия"ЕООД в размер на 38 150 ОООнед.лв. и отпуснатия кредит в

размер на 19 000 000нед.лв., с уговорка за издължаване при условията за кредит, отпуснат в полза на ЕТ"П.Н.-П.", като Н.от свое име и в качеството на представител на „Пионер"ЕООД заедно със съпругата си М.Н.а като трети лица са учредили в полза на банката ипотека върху собствените им недвижими имоти, между които е записан имота, собственост на фирма_ „Пионер"ЕООД, като обект: хижа на „Конис"ЕООД, находящ се на пътя от гр.Кюстендил до с.Богослов. Обезпеченият договор за кредит е с № 0367/ 12.07.1993г., отпуснат от банката на ЕТ"Д.Н.-Бендпионер"-Кюстендил за сумата от 10 000 ОООнед.лв. с режим на ползване на револверен принцип, по който договор с анекс от 02.03.1994г. кредитополучател е станала фирма „Мелодия"ЕООД, като размера на кредита е увеличен на 18 000 ОООнед.лв., с анекс от 01.06.1994г. размерът на кредита е увеличен на 25 000 ОООнед.лв., с анекси от м.08.1994г. кредита е увеличен на 30 000 ОООнед.лв., а след това на 39 000 ОООнед.лв., а с анекс от 22.03.1995г. титуляр на кредита е станал ЕТ”П.Н.-П.”, размерът на кредита е увеличен на 58 000 ОООнед.лв., срокът за ползване е уговорен до 30.11.1995г. на револверен принцип в размер на 19 000 ОООнед.лв., като за обезпечаване на общия размер на кредита са ипотекирани имоти, между които и процесния такъв. Договорът за кредит и анексите към него съдържат подписи за представителите на договарящите страни.

Поради непогасяване на кредита в срок, ответникът като правоприемник на банката-кредитор в качеството му на ипотекарен кредитор по договора за ипотека е подал молба за образуване на изпълнително производство за принудително събиране на сумите по отпуснатия кредит. По молба а е образувано изп.д. № 342/ 2004г. по описа на ДСИ при КРС, по което са предприети действия за публична продан на процесния имот.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от: удостоверение от 09.05.2006г. на СОС по ф.д. № 511/ 2006г.; решение № 2/ 25.04.2006г. на СГС по ф.д.№ 6715/ 2004г.; решение № 1/ 05.07.2004г. на СГС по ф.д. № 6715/ 2004г.; удостоверение от 30.01.2006г. по ф.д. № 134/ 1995г. на КОС; справка за ответника от НИС"Делфи"; нот.акт № 42, том I, дело № 618/ 1995г. на нотариуса при КРС; удостоверение за данъчна оценка № 940/ 29.05.2006г. на ТДД-Кюстендил; писма № 169/ 14.04.1994г. и 409/ 23.08Д994г.; нот.акт № 5, том II, дело № 634/ 1994г. на нотариуса при КРС; договор за покупко-продажба от 08.03.1994г.; протокол от 25.02.1994г.; нот.акт № 86, том I, дело № 86/ 2006г. на нотариус Д. С. с рег. № *** на НК с район на дествие района на КРС; нот.заверено писмено съгласие от 09.11.1994г.; 5бр. призовки за принудително изпълнение по изп.д. № 342/ 2004г. по описа на ДСИ при СИС на КРС; вписан в нотариалната служба при КРС устав на „Солив В.Н."АД, приет на УС от 08.11.1994г.; договор за кредит № 0367/ 12.07.1993г. и анекси към него от 22.03.1995г., 01.06.1994г., 02.03.1994г. и м.08.1994г.; решения от 01.02.1995г., 14.06.1995г., 27.03.1996г„ 13.05.1998г„ 22.03.2000г., 12.04.2000г., 26.04.2000г., 03.05.2000г. и 09.11.2005г. по ф.д. № 1-134/ 1995г. на КОС и решение от 16.11.1994г. по ф.д. № 1-1402/ 1994г. на КОС; учредителен договор-установ на „Осогово"ООД от 20.03.1998г.; учредителен акт от 26.04.2000г. на „Осогово-95"ООД; заявление от „Солид В.Н."АД от 27.04.1994г. до КОС и протокол от УС на „Солид В.Н."АД от учредителното събрание от 27.04.1994г..

Съдът не обсъжда нот.акт № 54, том II, дело № 436/ 1994г. на нотариуса при КРС, нот.акт №
105, том III, дело № 2057/ 1993г. на нотариуса при КРС, протокол от 23.09.1992г., договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 10.11.1992г., нот.акт № 7, том П, дело № 650/ 1994г. на нотариуса при
КРС, заповед № ДИ-504 09.11.1998г. на областния управитетел на Софийска област, договор за банков
кредит в лева № 913/ 14.09.1994г., т.к. съдържат факти и обстоятелства извън предмета на делото, в
който смисъл са ирелевантни за спора.                                                                               -. *

Депозираните от представителят на ответника устави на „Солид В.Н."АД, приети на У С от 27.04.1994г. и 08.11.1994г. съдът не обсъжда по делото, т.к. не са представени в пълния им вид на писмени доказателства, находящи се във фирменото дело, а представляват извадки от такива.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира иска за допустим. Ищецът притежава активна процесуална легитимация за предявяването му с оглед заявените собственически права върху имота, произтичащи по договора за покупка от 27.03.2006г., обективиран в нот.акт № 86, том I, дело № 86/ 2006г. на нотариус С. Искът е предявен пред териториално и родово компетентния съд по см. на чл.79, ал.1 във вр. с чл.83 от ГПК. Налице е правен интерес за предявяването му, т.к. с образуване на изп.д.№ 342/ 2004г. по описа на ДСИ при СИС на КРС и

принудителното изпълнение върху имота се препятства възможността за свободно упражняване на собственическите права на ищеца върху имота. Т.к. ищецът не е страна по изпълнението, същият не разполага с правата по чл.250, 254 и 332, ал.1 от ГПК. Възможността за обжалване по чл.332, ал.2 от ГПК е обвързана с преклузивен срок и е предоставена на преценка на третото владеещо имота засегнато лице, като по делото няма данни за подобно владение от страна на ищеца. Исковата защита по чл.336 от ГПК е неприложима, т.к. в изпълнителното производство имотът е заявен като собственост на лице, различно от длъжниците.

Разгледан по същество, искът се явява основателен. Събраженията за това са следните: Договорът за ипотека е сделка, която следва да отговаря на изискванията за действителност на сделките по общите правила на ЗЗД, в който смисъл по отношение на пороците на договора ще са приложими нормите на чл.26 и сл. от ЗЗД. По реда на чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД недействителна е сделката, сключена при липса на съгласие на една от договарящите страни. Претенцията на ищеца е за липса на съгласие на собственика на капитала на „Пионер"ЕООД, поради липса на решение по см. на чл.147, ал.2 във вр. с чл.137, ал.1 от ТЗ за учредяване на ипотеката. Между страните няма спор, че по силата на проведения търг от 25.02.1994г. и сключения договор от 08.03.1994г., които обстоятелства" са обективирани в нот.акт за собственост върху недвижим имот с № 5, том II, дело № 634/ 1994г. на нотариуса при КРС, към датата на изготвяне на н.а. № 5/ 1994г., а именно- 06.04.1994г. легитимираният собственик на процесния имот е фирма „Пионер"ЕООД с управител В.Д.Н., доколкото по силата на търга имотът е включен в капитала на дружеството. С оглед на тези обстоятелства, ако се приеме, че към момента на сключване на договора за ипотека имотът е бил в патримониума на неговия собственик към 1994г., то по см. на чл.147, ал.2 от ТЗ е следвало да има -решение на едноличния собственик на капитала за учредяване на ипотеката. По смисъла на посочената правна норма, в редакцията й, обнародвана в ДВ, бр.48/ 1991 г., едноличния собственик на капитала решава въпросите от компетентността на Общото събрание. Това решаване следва са се извърши в писмена форма чрез съставяне на протокол и през времето до изричното уреждане на въпроса за формата на решението в сегашната редакция на чл.147, ал.2 от ТЗ, обнародвана в ДВ, бр.84/ 2000г., т.к. за всяко ООД, включително и едноличното, ТЗ вменява задължение да водене на потоколна книга за решенията на ОС, като изменението на нормата от 2000г. е единствено с цел отстраняване на съмнения в практиката по прилагането й. Въпросите от компетентността на ОС са включени в нормата на чл.137 от ТЗ, като измежду тях няма правомощие за взимане на решение за учредяване на договорна ипотека върху имущество на дружеството. Следва обаче да се има предвид, че изброените в нормата правомощия на ОС са само примерни, т.е. очертават общата рамка на неговата компетентност. В другите текстове на ТЗ са уредени още правомощия /вж. чл.131, 142, 146, 154, 262 и др./. Вън от съмнение е, че има и други въпроси, които трябва да бъдат от компетност на ОС, т.к. засягат съществени дружествени интереси. Измежду тези въпроси са обезпечаването на чужди задължения, ипотекирането на дружествените имоти и др. С оглед на горното, задължителна предпоставка за валидно сключване на договора за ипотека върху притежавания от „Пионер"ЕООД недвижим имот, е наличието на решение на едноличния собственик на капитала, обективирано в писмена форма. Такова решение по делото не е представено като отделен документ. Същото не фигурира и измежду документите, послужили за сключване на договора за ипотека, изброени в нот.акт, обективиращ договора. Липсата на решение не е санирана с положения подпис на управителя на дружеството в договора за ипотека, т.к. същият е действал в качеството на негов законен представител, а не като собственик на капитала и в договора не е обективирана воля на собственика за даване на разрешение за сключване на ипотеката. Последващо договора саниране на порока е недопустимо. Посоченото нарушение на императивната правна норма на чл.147, ал.2 от ТЗ води до нищожност на договора за ипотека в частта за ипотекирания имот, поради което не е възникнало ипотечното право за ответника-ипотекарен кредитор.

По отношение на заявения в ИМ порок на договора за ипотека „липса ла основание" по чл.26,_ ал.2, пр.4 във вр. със специалния чл.167, ал.2 от ЗЗД съдът установява, че същият не е налице. Договорът за кредит, чието действие е променено относно задължените лица и размера на кредита с анексите от 02.03.1994г., 01.06.1994г., 02.08.1994г., 11.08.1994г. и 22.03.1995г., е действителен договор. Спазена е писмената форма за сключването му по см. на чл.430, ал.З от ТЗ, която е форма за действителност по аргумент от чл.293, ал.2 от ТЗ във вр. с чл.34, ал.2 и 4 от ЗБКД /отменен/. Налице е съгласие на договарящите страни, независимо от промяната на кредитополучателя от момента на сключване на основния договор № 0367/ 12.07.1993г. до последното негово изменение с анекса от 22.03.1995г., когато е включена учредената в полза на банката договорна ипотека от третите

незадължени лица, предвид положените подписи на лицата, техните законни представители и печати за фирмите на търговците. Оспорената в ИМ автентичност на подписите на кредитополучателя П.Н.и на Д.Н.като управител на „Мелодия"ЕООД не е доказана от ищеца по реда за-разпределение на доказателствената тежест по см. на чл.127, ал.1 от ГПК с допустимите, относими и достатъчни доказателствени средства. По делото няма документи с достатъчна степен на автентичност, които съдът да сравни с договора и анексите и да формира извод по оспорването. Освен това съдът не разполага с нужните технически познания за да стори самостоятелно това. В този смисъл съдът приема, че положените подписи под договора и анекса са на посочените техни притежатели. Поради зачетената действителност на главния договор за кредит, не е налице недействителност на акцесорния договор за ипотека на релевираното от ищеца в ИМ основание.

Налице е основателност на оспорването на договора за ипотека на специалното основание по чл.170 от ЗЗД, включващо изискване за тьждественост на имота, предмет на ипотеката, свързано пряко с необходимите реквизити на договора, изброени лимитивно в чл.167, ал.2 от ЗЗД. Терминът „тъждественост" означава, че към момента на учредяване на ипотеката имотът трябва да съществува и да бъде конкретизиран. По делото се акцентува на липсата на конкретизация на имота, на неговата неяснота. Съдът намира, че имотът, предмет на договора, не е индивидуализиран с необходимата по закон конкретизация поради лаконичното му описание, граничещо с липса на такова. Липсват съществени индивидуализиращи белези като застроена площ, етажност на сградата, вид на същата, местоположение в поземлен имот с кадастрален номер по съответния план на землището на града, местност, в която се намира имота, т.к. от останалите доказателства по делото се установява, че същия* е извън регулацията на гр.Кюстендил, липсват посочени граници и съседи. Местонахождението му, отбелязано „на пътя от гр.Кюстендил до с.Богослов" не дава конкретизация, т.к. пътят има определена дължина и по неговото протежение се намират множество имоти. Липсата на описание на имота не може да се санира с описанието му в приложения към договора нот.акт № 5, том II, дело № 634/ 1994г., т.к. индивидуализацията на имота е част от задължителното съдържание на договора за ипотека по см. на чл.167, ал.2 от ЗЗД.

Налице е и четвъртото основание за нищожност, т.к. към момента на учредяване на договорната ипотека имотът е бил „чужд" по см. на чл.167, ал.З от ЗЗД за „Пионер"ЕООД като трето лице-недлъжник по договора за кредит. Няма спор, че имотът никога не е бил в патримониума на другите две ФЛ-недлъжници В.Д.Н.и съпругата му М.Р.Н.а. Придобитото чрез търг право на собственост върху имота на 15.04.1994г. е изгубено по см. на чл.99, пр.1 от ЗС във вр. с чл.73, ал.4 от ТЗ поради придобиването му от друг правен субект- „Солид В.Н."АД, възникнало чрез вписването му в търговския регистър на КОС по ф.д. № 1-1402/ 1994г. с решение на съда от 16.11.1994г. по см. на чл.67 от ТЗ, в чиито капитал като непарична вноска по чл.166, ал.2 от ТЗ е внесен имота от собственика му „Пионер"ЕООД. Това внасяне отговаря на империтивните правни норми на чл.72 от ТЗ в редакцията, обн. в ДВ, бр.103/ 1993г. и на чл.73 от ТЗ в_ редакцията, обн. в ДВ, бр.48/ 1991 г. Представеният на л.43-65 от делото в заверено копие от КОС и в частен препис от ищеца в пълен вид устав на „Солид В.Н."АД, приет на учредителното събрание на 08.11.1994г., на л.16-22 към чл.9 „Внесен капитал" съдържа името на вносителя на имота, пълното описание на имота, паричната му оценка и основанието за правото на собственост /н.а. № 5, том П, дело № 634/ 1994г. на нотариуса при КРС/. Депозирано е и писмено съгласие на вносителя на имота с описание на вноската с нотариална заверка на подписа на законния му представител, находящо се на л.40 от делото. Депозираният препис от устава от 08.11.1994г. е вписан в нотариалната служба към КРС съобразно изискванията на чл.9 от ПВ, в редакцията, обн. в ДВ, бр.101/ 1951г. Няма данни за опорочаване на процедурата във връзка с провеждане на учредителното събрание, изготвяне и приемане на устава, изготвяне на писменото съгласие на вносителя на имота, депозиране и вписване на документите в нотариалната служба на съда, в който смисъл поради наличие на същите от формална страна като писмени документи и осъществени процедури съдът намира, че непаричната вноска на имота в капитала на „Солид В.Н."АД е осъществена законно. Оспореното от представителя на ответника вписване на устава в нотариалната служба не е доказано, а представените извадки от устава и друг такъв от 27.04.1994г. съдът е отказал да кредитира като годни доказателства поради пороци във формата им на обективиране по делото. С оглед на горното, към момента на сключване на договора за ипотека „Пионер"ЕООД не е могло да учреди валидна ипотека върху имота, т.к. имотът не-

е бил част от неговото имущество. Налице е нарушение на чл.167, ал.З от ЗЗД, водещо до нищожност на договора за ипотека по отношение на имота.

Тъй като договорът за ипотека, обективиран в нот.акт № 42, том I, дело № 619/ 1995г. на нотариуса при КРС, е нищожен в частта за ипотекирания процесен недвижим имот, неминуема законова последица съгласно чл.431, ал.2 от ГПК, се явява частичната отмяна на нотариалния акт като неверен.

На основание чл.115, ал.2 от ЗС съдът следва да даде 6-месечен срок на ищеца за отбелязване на съдебното решение в СП при КРС по реда, предвиден в ПВ.

На основание чл.64, ал.1 от ГПК ответникът дължи заплащане на сторените от ищеца деловодни разноски в размер на 124.74лв. ДТ за водене на делото.

Мотивиран от горнот, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА на основание чл.26, ал.2, пр.2 във вр. 167, ал.З и чл.170, пр.З от ЗЗД нищожността на договор за ипотека от 22.03.1995г., сключен между „Банка за земеделски кредит"АД-гр.София /заличена с правоприемник „Централна кооперативна банка"АД със съдебен адрес: гр.София, ул."Александър Батенберг" № 1/ като ипотекарен кредитор, обезпечените длъжници П.Д.Н.като ЕТ”П.Н.-П.”-гр.Кюстендил и „Мелодия"ЕООД-гр.Кюстендил и третите задължени към банката лица В.Д.Н., М.Р.Н.а и „Пионер"ЕООД-гр.Кюстендил, обезпечаващи със свои имоти чуждо задължение, В ЧАСТТА относно учредената ипотека върху обект, записан в договора като „хижа на „Конис"ЕООД, находяща се на пътя от гр.Кюстендил до с.Богослов", който имот по индивидуализиращи белези представлява триетажна масивна сграда със застроена площ на всеки от етажите от 215кв.м., включваща партер, състоящ се от Збр. гаражи и складови помещения, първи етаж, състоящ се от столова, кухня и складови помещения и втори етаж, състоящ се от 12 спални помещения и тоалетни, като хижата е построена в неурегулиран имот, представляващ държавен горски фонд в местността „Хисарлъка", в землището на гр.Кюстендил, при граници и съседи: от три страни гора и шосе гр.Кюстендил-с.Богослов, който договор за ипотека е оформен с нотариален акт № 42, том I, дело № 618/ 22.03.1995г. на нотариуса при КРС, вписан в партидната книга, том 137, стр.215 на НС при КРС.

ОТМЕНЯ като неверен нотариален акт № 42, том I, дело № 618/ 22.03.1995г. на нотариуса при КРС, вписан в партидната книга, том 137, стр.215 на НС при КРС, В ЧАСТТА относно учредената ипотека върху описания по-горе недвижим имот.

Дава шестмесечен срок, считано от влизане в сила на съдебното решение, на „ПОЛИМЕРИ ПЛАСТИК ПЕТРОЛИУМ"ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Костинброд, ул."Капитан Райчо" № 1, представлявано от управителя М. Н.В.- Н., ЕГН **********, да отбележи влезлия в сила съдебен акт в СВ при КРС.

ОСЪЖДА „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА"АД /с посочен съдебен адрес/ да заплати на „ПОЛИМЕРИ ПЛАСТИК ПЕТРОЛИУМ"ЕООД /с посочено седалище, адрес на управление и законен представител/ деловодни разноски в размер на 124.74лв. /сто двадесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Кюстендилски окръжен съд в 14-

дневен срок от получаване на съобщенията до страните за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Цитат
РЕШЕНИЕ
№170
гр. Горна Оряховица, 11.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично съдебно заседание на девети април през две хиляди и девета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Велкова
при секретаря Р. Г. и в присъствието на прокурора
, като разгледа докладваното от съдията В. *** по описа за 2008
година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26,
ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и чл. 53 7, ал. 2 от ГПК.
Ищецът И.Н.С. в исковата си молба твърди, че е собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. Г. О., ул. "Д." № 8, вх. Б, ет. 3, а
именно: АПАРТАМЕНТ № 9 построен върху държавна земя, находящ
се в гр. Г. О., ул. "Д." № 8. вх. Б, ет. 3 със застроена площ от 63,76 кв.м.,
състоящ се от: стая, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с
прилежащото избено помещение № 9 с площ от 3,84 кв.м., ведно с 2,62%
ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на
строеж върху мястото при граници на жилщето: север, юг и запад -
свободна площ, изток - стълбище и ап. № 8 на Ю. К., горе - ап. № 12 на
Р.Д., отдолу - ап. № 6 на Л. С.; на избеното помещение: север, изток, запад
- коридор, юг - избено помещение № 10. С. сочи, че този имот се владее без
основание от лицето С.Д.Й. и в хода на потърсената защита по реда на
чл. 108 от ЗС е научил, че процесният имот е прехвърлен, за което
прехвърляне е съставен нотариален акт № 491, том. IV, рег. № 4197, дело №
400/2001 г. на нотариус Ани Маркова с район на действие ГОРС, вписан в
Службата по вписванията при ГОРС Вх. рег. № 2163/19.06.2001 г., акт. №
148, т. III, дело № 874/2001г, парт. книга: том 162, стр. 182. Ищецът
твърди, че не е прехвърлял процесния имот и не е подписвал изготвения
нотариален акт, с който е продаден. Сочи, че по воденото дело по чл. 108
от ЗС - гр. д. № 809/2007 г. по описа на ГОРС е била назначена
графическа експертиза на процесния нотариален акт, изготвен от вещо
лице Пламен Момчев, чието заключение е било, че подписът положен
срещу „продавач" е свободно положен и съществено се различава от подписа
на титуляра И.Н.С..
Page 2
Моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна
продажбата на процесния недвижим имот, обективирана в нотариален акт
№491, том. IV, рег. № 4197, дело № 400/2001 г. на нотариус А.М. с район
на действие ГОРС, вписан в Службата по вписванията при ГОРС Вх. рег.
№ 2163/19.06.2001 г., акт. № 148, т. III, дело № 874/2001г, парт. книга: том
162, стр. 182, и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, в случай, че исковата
молба бъде уважена, да бъде отменен нотариален акт № 491, том. IV, рег.
№ 4197, дело № 400/2001 г. на нотариус А.М. с район на действие ГОРС
Ответникът С.Д.Й. е подал писмен отговор в указания срок и на
основание чл. 131 от ГПК чрез пълномощник адв. Т.Т. от ВТАК, с
който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Сочи,
че се касае се за сделка, изповядана пред нотариус преди седем години,
като в акта е отразено, че пред нотариуса са се явили лично страните по
сделката и той лично се е уверил в тяхната самоличност и дееспособност
съгласно разпоредбата на чл. 474, ал. 5 от ГПК /отменен/.
В съдебно заседание ищецът И.Н.С., редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. С.Л. от ВТАК, с пълномощно по делото, който
поддържа предявените искове.
Ответникът С.Д.Й., редовно призован, не се явява. Представлява се
от адв. Т.Т. от ВТАК, с пълномощно по делото. Оспорва исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното".
Видно от нотариален акт № 491, том. IV, рег. № 4197, дело №
400/2001 г. на нотариус А. М. с район на действие ГОРС, на 19.06.2001
г. е изповядана пред нотариус сделка между страните в настоящото
производство. По делото са изискани цялото нотариално дело № 400/2001
г. на нотариус Ани Маркова с район на действие ГОРС, образуваната
преписка във връзка с издадено удостоверение за данъчна оценка №
83/26.01.2001 г., преписка във връзка с издадено удостоверение за тежести
върху АПАРТАМЕНТ № 9 построен върху държавна земя, находящ се в
гр. Г.. ул. "Д." № 8. вх. Б, ет. 3 със застроена площ от 63,76 кв.м. от Служба
по вписванията – Г О.. С писмо вх. № 17965/24.07.2008 г. съдия по
вписванията от Служба по вписванията - Г О е отговорил, че в регистъра по
чл. 33, б. „к" от Правилника за вписванията, воден при Служба по
вписванията - Г О, е вписано издаването на удостоверение изх. №
424/19.06.2001 г. на името на И.Н.С. и Я Н С от град Г О, че върху
апартамент № 9, ет. 3, вх. „Б" няма вписани ипотеки и възбрани до 14
часа на същата дата. Преписката по молбата за
Page 3
издаване на удостоверението за тежести е унищожена след изтичане на
предвидения в чл. 41в от Правилника за вписванията петгодишен срок. С
писмо вх. № 18643/01.08.2008 г. нотариус А.М. е отговорила, че нотариално
дело 402/2001 г. е унищожено, поради изтичане срока на съхранение,
съгласно чл. 10, ал. 5 от Наредба № 32 за служебния архив на нотариусите и
нотариалните кантори. Приложен е и акт за унищожаване на документи от
масов-типов характер. С писмо вх. № 21653/19.09.2008 г. е получен отговор
от О.Г.О., че преписката във връзка с издаване на удостоверение за
данъчна оценка № 83/26.01.2001 г. е унищожена, тъй като са изтекли
сроковете за съхранение по чл. 38, ал. 1, т. 4 от ДОПК.
По делото са изискани преписка № 1978/2006 г. по описа на ВТОП и
дознание № 1044/2006 г. по описа на ГОРП. Преписка № 1978/2006 г. по
описа на ВТОП е образувана по повод жалба на И.Н.С. с оглед
престъпление по чл. 282 и чл. 194 от НК. Дознание № 1044/2006 г. на РУ
на МВР Г. О. е водено срещу неизвестен извършител и е спряно към датата
на изпращане на същото.
Видно от изготвеното заключение по допуснатата съдебно-графическа
експертиза подписите за продавач в двата екземпляра на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 491, том. IV, рег. № 4197, дело №
400/2001 г. на нотариус А.М. с район на действие ГОРС са положени
от И.Н.С.. Вещото лице сочи, че като сравнителен материал от подписа
на И.Н.С. е използвал свободни образци от негови подписи, полагани в
различни документи, а именно: протокол за разпит на свидетел от
19.11.2006 г. по ЗМ-1044/2006 г. на РПУ Г. О., известие за доставяне от
24.01.2007 г. по ЗМ № 1044/2006 г. на РПУ Г. О., обяснение от 28.05.2005 г.
по ЗМ № 74/2006 г. на РПУ Е., обяснение от 28.05.2005 г. по ЗМ № 74/2006
г. на РПУ Е., обяснение от 23.09.2004 г. по ЗМ № 74/2006 г. на РПУ Е.,
допълнение към жалба № 832/23.08.2004 г. по ЗМ № 74/2006 г. на РПУ Е.,
възражение от 12.07.2004 г по ЗМ № 74/2006 г. на РПУ Е., протокол от
30.05.2006 г. на Районен съд Е. и известие за доставяне от 25.08.2006 г. по
ЗМ № 74/2006 г. на РПУ Е..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД:
За да уважи отрицателен установителен иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от
ЗЗД съдът следва да установи, че е налице наведеното основание за
нищожност на сделката - в случая - поради липса на съгласие от продавача и
по - точно - неполагане на подпис от същия при осъществяване на
разпоредителната сделка - факт, удостоверен от надлежен орган /нотариус/.
Искът е процесуално допустим.
Ищецът има правен интерес от
обявяване на недействителността му и в този смисъл е налице абсолютната
положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск.
Разгледан по същество искът се явява неоснователен и недоказан. На
основание чл. 146, ал 2 от ГПК съдът е указал на страните за кои от
Page 4
твърдените от тях факти и обстоятелства следва да сочат доказателства.
Ищцовата страна е проявила процесуално бездействие и не е доказала
предявените искове.
Допуснатият свидетел на ищеца при условия на довеждане К.П.К. не
е бил разпитан в съдебно заседание, тъй като ищецът е проявил
процесуално бездействие и не го е довел.
Допуснатите свидетели на ответника при условия на призоваване
Д.Д.К. *** и И.Т.П. *** Оряховица не са били призовани и разпитвани в
съдебно заседание, тъй като не е бил внесен в пълен размер определения
дължим депозит за призоваването им. Допуснатият свидетел на
ответника при условия на довеждане В.М.В. не е бил разпитан в съдебно
заседание, тъй като ответника е проявил процесуално бездействие и не го е
довел.
По искане на ищеца по делото в съдебно заседание от 20.11.2008 г. е
била допусната тройна съдебно-графическа експертиза със същата задача,
по която е изготвено заключение по първата експертиза. Ищцовата страна
не са изпълнили дадените указания на съда за заплащане на определения
депозит за изготвяне на заключението. С оглед бездействието на ищеца в
съдебно заседание, проведено на 09.04.2009 г. съдът е отменил
определението си за допускане на тройна съдебно-графическа експертиза.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът приема за недоказано, че при извършване на
разпоредителната сделка ищецът не се е явил пред нотариуса и не е положил
подпис върху изготвения акт. Съдът е мотивиран да достигне до горният
извод, доколкото извършеният нотариален акт отговаря на законовите
изисквания и е подписан от страните.
Предвид горното, искът се явява неоснователен и недоказан и съдът
следва да отхвърли същия.
По иска по чл. 537, ал. 2 от ГПК:
Предвид изхода на делото по главния иск съдът следва да отхвърли и
несамостоятелния иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на
извършения нотариален акт.
При този изход на делото и с оглед направеното искане от страна на
ответника по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, ответникът следва да заплати на
процесуалния представител на ответника адв. Т.Т. от ВТАК адв.
възнаграждение в размер на 361,00 лв. Размерът на дължимото адв.
възнаграждение е определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
сила към датата на издаване на приложеното по делото пълномощно.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати несъбрана държавна
такса в размер на 165,80 лв. - ДТ за предявения иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от
ЗЗД.
Водим от горното, съдът
Page 5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД,
предявен от И.Н.С., ЕГН **********,***, за обявяване на нищожността на
договор за покупко - продажба на недвижим имот, а именно апартамент № 9,
находящ се в град Г. О., ул. „Д." № 8, вх. Б, ет. 3 със застроена площ от 63,76
кв. м., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизно помещение, заедно с
прилежащото избено помещение № 9, с площ от 3,84 кв. м., ведно с 2,62 %
идеални части от общите части на сградата и 2,62 % идеални части от правото
за строеж върху мястото, при граници на жилището: север, юг и запад -
свободна площ, изток - стълбище и апартамент № 8 на Ю. К., отгоре
апартамент № 12 на Р. Д., отдолу апартамент № 6 на Л. С.; на избено
помещение: север, изток, запад - коридор, юг - избено помещение № 10,
оформен с нотариален акт № 491, том. IV, рег. № 4197, дело № 400/2001 г. на
нотариус А. М., вписан в Службата по вписванията при ГОРС с вх. рег. №
2163 от 19.06.2001 г., акт № 148, т. III, дело № 874/2001г, парт. книга: том
162, стр. 182, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, предявен от
И.Н.С., ЕГН **********,*** против С.Д.Й., ЕГН **********,***„Г. С." № 17,
ап. 1, за обявяване на недействителността на нотариален акт за собственост
на недвижим имот № 491, том. IV, рег. № 4197, дело № 400/2001 г. на
нотариус А.М. с район на действие ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА И.Н.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сума в размер на 165,80 лв. /сто
шестдесет и пет лева и 80 ст./, представляваща несъбрана допълнил размер ДТ
по Тарифа за ДТССГПК, както и 5,00 лв./пет лева/ за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА И.Н.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Т.Т. от
ВТАК, сума в размер на 361,00 лв. /триста шестдесет и един лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 2 - седмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено и обявено, пред Великотърновски
окръжен съд.

По моята логика, след като е установителен, в повечето случаи е неоценяем. А и не ми се вижда справедливо имотната мафия да бамне нечий апартамент, а ощетения после да плаща хиляди левове държавни такси да си търси правата.
Активен

Едно е да си прав. А друго е да докажеш, че си прав!
Poli
Претендент
**

Карма: +1/-0
Липсва Липсва

Публикации: 42

Не носи дънки :)


« Отговор #5 : Юли 23, 2009, 10:16:18 »

Чакай. Така и така си тук- кажи си фактите, не ми е до четене на практика сега- да прощаваш.
Искаш да ми кажеш, че НИ е придобит/ без да конкретизираш как/, и стария собственик си го иска обратно?
Това не е важно.

Но, моля да ми обясниш следното твое твърдение

"Имам предвид ал. 2. извинявам се.  Усмивчица Но искът е установителен, отрицателен - т.е. не би трябвало да е 4%"
Защо?


Активен
Poli
Претендент
**

Карма: +1/-0
Липсва Липсва

Публикации: 42

Не носи дънки :)


« Отговор #6 : Юли 23, 2009, 10:31:04 »

Теорията твърди, че има констативен характер, ама исковете са конститутивен, осъдителен и установителен. Т.е. най-близо е до установителния.

Чакай отново- исковете са това, което си заявил в петитума.  Усмивчица
Да опитаме така-
Моля да прогласите нищоност на сделка обективирана в НА...
Моля да признаете за установено по отношение на ответника, че същия не е собственик на имота обективиран в НА
Моля, на осн. чл. 537...
Колко иска са това? Колко такси ще се платят?  Намигване

По моята логика, след като е установителен, в повечето случаи е неоценяем. А и не ми се вижда справедливо имотната мафия да бамне нечий апартамент, а ощетения после да плаща хиляди левове държавни такси да си търси правата.

Няма задължителна корелация! Установителните твърде често са оценяеми...
Какво дири тук пък страведливостта?  Тъжен


п.п. И нещо съвсем странично, но да ти припомня, предполагам си забравил- иска по чл. 26 е един! без значение дали ищеца е посочил всичките хипотези на ал.2 от 26 и се домогва да ги докаже. Крайният резултат ще е - прогласява за нищожен, ерго- имаш един иск. Има практика и в тази насока.
Активен
Hi Tide
Юрист
***

Карма: +2/-0
Липсва Липсва

Публикации: 56



« Отговор #7 : Юли 24, 2009, 07:45:58 »

Съгласен съм, че за всеки иск се плаща отделно. Но не става въпрос за констативен нотариален акт, а за сделка, т.е. чл. 537, ал. 2 не ни трябва.

Но виждам и практика /решения/ постановени по такива искове: обявяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, материализирана с нотариален акт еди кой си и в случай, че искът бъде уважен - отмяна на нотариалния акт.

Излишно е да се отменя нотариалния акт, достатъчно е да се обяви сделката за нищожна.

В моя случай ищецът си е във владение и чл. 108 ЗС не става. Затова исковете са само установителни.

Това, което ме притеснява е, че виждам много решения по подобни дела, в които става въпрос за апартаменти, чието описание говори, че цената им е висока, а в решението в частта за разноските виждам неща от сорта на 200-300-500 лв.

Решенията са от последните години. Затова питам, иначе за 4-те процента ясно:)



Чакай. Така и така си тук- кажи си фактите, не ми е до четене на практика сега- да прощаваш.
Искаш да ми кажеш, че НИ е придобит/ без да конкретизираш как/, и стария собственик си го иска обратно?
Това не е важно.

Но, моля да ми обясниш следното твое твърдение

"Имам предвид ал. 2. извинявам се.  Усмивчица Но искът е установителен, отрицателен - т.е. не би трябвало да е 4%"
Защо?

Ситуацията е, че имотът е продаден с фалшив подпис с нотариален акт, ищцата обаче си е още във владение на имота. Това ще се установи с експертизата. Открила е случайно продажбата в Службата по вписвания. В случая данъчната оценка е такава, че таксата е над 10 000 лв. /ако е 4%/. Няма клиент, на който да му се дават толкова пари, още повече че дори да спечели - няма да си ги прибере, защото в схемата има "бушон" - някакъв циганин от Ботевград.

Имам предвид практиката, която четох тези дни, затова просто питам дали в тези случаи таксата е 4% или се допуска някакъв компромисен вариант всмисъл - установителен иск - неоценяем - определяне на ДТ от съда.

« Последна редакция: Юли 24, 2009, 07:47:54 от Rose » Активен

Едно е да си прав. А друго е да докажеш, че си прав!
Poli
Претендент
**

Карма: +1/-0
Липсва Липсва

Публикации: 42

Не носи дънки :)


« Отговор #8 : Юли 24, 2009, 12:13:35 »

Няма компромиси! Изключението е освобождаване от ДТ- ако докажеш предпоставките...
10000- да не си объркал нещо?!? Апартамент за 250000лв. по данъчна оценка?!?  нещо и на мен ми се виждат множко.

Казусът ти е интересен, наскоро приключих такова/ с неистинско пълномощно бе прехвърлен имот.../- ще си платиш и за 537/ ако водиш делото де.../ Смотан
Прави разлика между сделка обективирана в НА и самия НА!

И успех!
Делата от този вид са интересни. Усмивчица
Активен
Hi Tide
Юрист
***

Карма: +2/-0
Липсва Липсва

Публикации: 56



« Отговор #9 : Юли 24, 2009, 02:36:17 »

Да, имотът е на пъпа на София. Ухилен

Не можем да се освободим, не сме тук:
Цитат
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ДЪРЖАВНИ ТАКСИ

Чл. 5. Освобождават се от заплащане на държавни такси:

а) (изм. - ДВ, бр. 55 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1996 г.) молбите, подавани до Народното събрание, до Президента на републиката, до Министерския съвет;

б) (изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) документите и книжата по трудовата дейност на работниците и служителите по законите за защита на труда и разпоредбите, издавани по тяхното приложение, както и трудовите договори - индивидуални и колективни;

в) ищците - работници и служители - по искове за изработена заплата и надница, а така също и по други искове, произтичащи от трудовите договори;

г) ищците - членове на трудово-производителни занаятчийски кооперации - по искове за възнаграждение за работа в същите кооперации;

д) (отм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

е) ищците - по искове за възнаграждения, произтичащи от права на изобретения;

ж) ищците - по искове за издръжка;

з) регистрация на актове за раждане, смърт и осиновяване и първоначалните свидетелства за регистрация на актове за гражданско състояние;

и) (отм. - ДВ, бр. 55 от 1991 г.)

к) (изм. - ДВ, бр. 55 от 1991 г.) всички документи и книжа: по наказателни дела от общ характер; по дела за издръжка; по дела за настойничество; по дела за установяване на произход; книжата и документите по определяне и даване помощ на многодетни майки; по обществено подпомагане; по социално-правна охрана на малолетни; по придобиване право на пенсия; по учредяване, регистрация и други промени на кооперации;

л) книжата и документите във връзка с дейността на взаимоспомагателните каси;

м) (нова - Изв., бр. 89 от 1959 г., изм. - Изв., бр. 21 от 1960 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) всички видове молби, заявления, именници, свидетелства и удостоверения за образование и за завършване на квалификационни курсове, както и каквито и да е други свидетелства, удостоверения и дубликати от тях, които се издават от учебните и учебно-възпитателните заведения за получаване на основно и средно образование и от Министерството на образованието и науката;

н) (нова - ДВ, бр. 55 от 1991 г.) чуждите граждани, приети по силата на междудържавните договори и спогодби за участие в конкурси за обучение в държавните висши и полувисши учебни заведения;

о) (нова - ДВ, бр. 55 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1996 г.) инвалидите, бременните и майките с деца до 6-годишна възраст, сираците в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия;

п) (нова - ДВ, бр. 87 от 1995 г.) Българският Червен кръст;

р) (нова - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) молбите за вписване на училищни настоятелства в регистъра на окръжния съд;

с) (нова - ДВ, бр. 84 от 2003 г.) случаите, предвидени в международни договори, които са в сила за Република България.

т) (нова - ДВ, бр. 18 от 2006 г.) страните по производствата по чл. 14б от Закона за социално подпомагане.

537 се ползва само за констативни нотариални актове, не важи за сделки, няма да ми го допуснат този иск.
Активен

Едно е да си прав. А друго е да докажеш, че си прав!
Poli
Претендент
**

Карма: +1/-0
Липсва Липсва

Публикации: 42

Не носи дънки :)


« Отговор #10 : Юли 24, 2009, 02:41:09 »

а, ха... ми, ти опитай  Намигване- пък после, когато идвам към столицата ще почерпиш. Смотан

Имам една молба- моля, не ми поствай нормите, обидно е!
Погледни си чл. 83, ал.2 от ГПК.
Активен
Hi Tide
Юрист
***

Карма: +2/-0
Липсва Липсва

Публикации: 56



« Отговор #11 : Юли 24, 2009, 02:46:36 »

За черпенето няма проблем. Най-малкото за другата тема ти дължа почерпка. ама аз трябва и да го плащам този иск.

Сори за нормите, дето ти ги поствам и за това решение, все пак се опитвам да си подкрепям думите с нещо конкретно иначе противоречива практика - бол, може и да си струва:

Цитат

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 18.03.2009 год.
В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 
 
 

      С. ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и девета година, в състав
                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

                           ЧЛЕНОВЕ:       1. ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                   2.  ЯНИТА ЯНКОВА

при участието на секретаря Ева Добрева, като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 47/2009 год. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
 

      Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

      С решение от 15.10.2008 год. по гр. дело № 123/2008 год. Е. районен съд е осъдил С. С. С. от с. Р. п. да предаде на Н. С. С. от гр. С. владението върху собствения му недвижим имот, а именно: ½ ид.ч. от неурегулирано празно дворно място, находящо се в с. Р. п., С. област, цялото с площ 950 кв.м., съставляващо част от имот пл. № 22 в кв. 10 по отменения план на с. Р. п., при съседи: К. Г., път, Е. И., Л. Г. и е отменил на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК н.а. № 17, том VІІІ, рег. № 7791, дело № 1192/2007 год. на нотариус с район на действие РС-Е. П. относно извършената замяна за 4/9 ид.ч. от нива с площ 985 кв.м., съставляваща имот № 000822 по плана за земеразделяне на с. Р. п.

      Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от С. С. с твърдения, че същото е незаконосъобразно, тъй като противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените срещу него искове.

      Ответникът по жалба оспорва същата и моли съда да остави решението на районния съд в сила.

      Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик на основание договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 82, т. ІІІ, н.д. № 926/1996 год. на ЕлПРС на ½ ид.ч. от празно дворно място, находящо се в с. Р. п., цялото с площ 950 кв.м., при съседи: К. Г., път, Е. И. и Л. Г. Праводателката Н. Ц. придобила право на собственост върху имота след извършена делба по гр.д. № 1291/1992 год. на СОС, при която процесният имот й е възложен в дял. След приключване на делбеното производство обаче ОбСЗГ-гр. Е. П. неправомерно възстановила правото на собственост върху имота в полза на всички наследници на Г. К. Г. – дядо на прехвърлителката Ц. Останалите наследници на Г. Г. също неправомерно се разпоредили с идеални части от процесния имот в полза на ответника с нот. акт № 17, т. VІІІ, дело № 1192/2007 год. на нотариус с район на действие ЕлПРС. Сочи, че имотът никога не е бил внасян в ТКЗС или друга селскостопанска организация. Моли съда да осъди ответника да му предаде владението върху ½ ид.ч. от имота и да отмени цитирания нотариален акт.

      Ответникът оспорва предявения иск с твърдението, че ищецът не е собственик на процесния имот. Прави също така възражение, че е придобил по давност правото на собственост върху него, тъй като го владее необезпокояван повече от 10 години, считано от 1993 год. Твърди, че имотът винаги е имал земеделски характер, като е бил собственост на Г. К. Г., а след възстановяването му от ПК-Е. П. е станал собственост на всички негови наследници, част от които са прехвърлили идеалните си части – общо 32/72 ид.ч. в негова полза.

      След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, С. окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:

      С решение от 10.09.1992 год. по гр. дело № 1291/1992 год. СОС е отменил решение № 18 от 10.04.1992 год. по гр. дело №334/1991 год. на ЕлПРС и вместо това е поставил в дял допуснатия до делба недвижим имот – празно дворно място с площ 950 кв.м., представляващо имот пл. № 22 в кв. 10 по плана на с. Р. п., на Н. Х. Ц., на основание чл. 288, ал. 2 от ГПК, като е осъдил съделителката да заплати суми за уравнение дяловете на останалите съсобственици – А. Г., К. Г., Ц. Г., Б. Г., А. В., З. Г. и Ц. М. Решението е влязло в сила на 10.09.1992 год.

      С нот. акт № 49, том І, дело № 198/1993 год. на ЕлПРС Н. Х. Ц. е призната за собственик на основание наследство и делба на празно дворно място с площ 950 кв.м., съставляващо имот пл. № 22 в кв. 10 по плана на с. Р. п.

      С нот. акт № 82, том ІІІ, дело № 929/1996 год. на ЕлПРС Н. Ц. е продала на сина си Н. С. ½ ид.ч. от празно дворно място с площ 950 кв.м., съставляващо имот пл. № 22 в кв. 10 по плана на с. Р. п., при съседи: К. Г., Б. Г. и път.

      С нот. акт № 168, том ІV, дело № 1220/1993 год. на ЕлПРС Н. Ц. е продала на К. Д. Г. и Д. И. Г. ½ ид.ч. от описаното по-горе дворно място.

      Според удостоверение № 2170/03.09.1997 год. на община Е. П. и скица № 794/1996 год. на община Е. П. част от имот пл. № 22 по плана на с. Р. п. с площ 950 кв.м. е изключена от регулацията на селото през 1964 год.

      Съгласно удостоверение от 26.08.2005 год. на Община Е. П. в разписния лист на плана към 1964 год. имот пл. № 22 е записан на името на Г. К. Част от имот пл. № 22 в размер на 950 кв.м. попада извън регулацията на с. Р. п. Останалата част от имота попада в регулация, като за него е отреден УПИ І-22 в кв. 10.

      С решение № 274-1/06.08.2007 год. на ПК-Е. П. е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. К. Г. в стари реални граници върху нива с площ 985 кв.м., представляваща имот № 000822 по картата на землището на с. Р. п.

      С нот. акт № 17, т. VІІІ, дело № 1192/2007 год. на нотариус с район на действие ЕлПРС Т. Н., Ц. Г., В. М., Е. Ц., М. Д. и Д. Г. са прехвърлили на С. С. С. чрез замяна правото на собственост върху 4/9 ид.ч. от нива с площ 985 кв.м., представляваща имот № 000822 по картата на землището на с. Р. п.

      Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза от 03.07.2008 год. на в.л. Г. Г. за село Р. п. има изработени два кадастрални и регулационни плана – от 1926 год. и действащия в момента КРП от 1964 год. Според вещото лице не е възможно установяване дали процесният имот е заснет и включен в регулацията на селото, изработена през 1926 год., тъй като копието от първия план е почти унищожено. Процесният имот е заснет с пл. № 22 в кадастралния план на с. Р. п. преди 1964 год. и в разписната книга е записан на името на Г. Г. и К. Г. С плана от 1964 год. северната част от имота, обозначена с буквите А, Б, В, И, К, А е включена в регулацията на селото, като за нея е отреден УПИ І-22 в кв. 10. Южната част от имота с площ 950 кв.м., обозначена на скицата с буквите И, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, е останала извън чертите на регулацията. Поземлен имот № 000822 по картата на възстановената собственост е идентичен с невключената в регулацията на с. Р. п. част от имот пл. № 22. Според устните обяснения на вещото лице в с.з. на 11.07.2008 год. процесният имот никога не е бил включван в блок на ТКЗС.

      Видно от скица № 481/12.09.1991 год. на ОбНС – Е. П., приложена като доказателство по гр. дело № 334/1991 год. на ЕлПРС, частта от имот пл. № 22, която по плана от 1964 год. е останала извън регулация, по предходния план на селото е била в регулация, като същата е изключена на основание ПМС 216. Съгласно служебна бележка № 133/28.10.1991 год., издадена от кооперативно земеделско стопанство – с. Р. п. и приложена по същото дело, имот пл. № 22 по плана на селото не е включван в блок на ТКЗС. Според удостоверение от 18.03.1992 год. на ОбНС-Е. П., в имот пл. № 22 в кв. 10, находящ се извън плана на с. Р. п., със селищен характер, може да се извърши жилищно строителство за неотложни жилищни нужди, на основание чл. 149 от ППЗТСУ /отм./.

      Според показанията на разпитаните по делото свидетели И., М. и С. от 1993 год. до настоящия момент процесният имот се ползва от ответника С. С., който през 2000 год. построил в него къща и живее там заедно с баща си. Ищецът предоставил на баща си да ползва мястото докато е жив с уговорката последният да му отстъпи апартамента си в С.

      Съгласно служебна бележка № 4323/20.08.2008 год., издадена от ГДИН към Министерство на правосъдието, ответникът С. С. е бил в затвора в гр. С., като е постъпил през 1987 год. и е освободен на 25.02.1999 год. условно предсрочно, като през този период е пускан в домашен отпуск с времетраене от 2, 5 и 14 дни.

      При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

      Предявените искове са с правно основание чл. 108 от ЗС и имат за предмет признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот на основание покупко-продажба с нот. акт № 82, том ІІІ, дело № 929/1996 год. на ЕлПРС, както и за предаване владението върху имота от страна на ответника.

      Съдът намира за установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е собственик на процесния имот на твърдяното основание. Това е така, тъй като по силата на договор за покупко-продажба с цитирания нотариален акт Н. Ц. е продала на сина си Н. С. ½ ид.ч. от процесния имот пл. № 22 в кв. 10 по плана на с. Р. поле с площ 950 кв.м. Прехвърлителката се е легитимирала като собственик на имота с констативен нот. акт № 49, том І, дело № 198/1993 год. на ЕлПРС, с който е призната за негов собственик на основание наследство и делба. Същата е придобила изключително право на собственост върху имота по силата на извършена съдебна делба с решение от 10.09.1992 год. по гр. дело № 1291/1992 год. СОС, с което имотът е поставен в неин дял, на основание чл. 288, ал. 2 от ГПК /отм./.

      Неоснователено е възражението на ответника, че делбата не е произвела вещно-правно действие с довода, че имотът имал земеделски характер и към момента на извършването на делбата не е била проведена процедура по възстановяването му в реални граници. Съдът намира за установено от събраните по делото доказателства - скица № 481/12.09.1991 год. на ОбНС – Е. П., съдебно-техническа експертиза на в.л. Г., служебна бележка № 133/28.10.1991 год. на ТКЗС– с. Р. п. и удостоверение от 18.03.1992 год. на ОбНС-Е. П., че по отменения ЗРП на с. Р. п. от 1926 год. процесният имот е бил включен в регулационния план на селото, независимо от невъзможността това да се установи само въз основа на копието на плана, което е разпокъсано и почти унищожено. В подкрепа на този извод са всички цитирани по-горе доказателства по делото, според които при изработването на новия ЗРП от 1964 год. процесното дворно място е изключено от регулация на основание ПМС № 216/1961 год., но е запазил селищния си характер и никога не е бил включван в блок на ТКЗС или друга селскостопанска организация. В тази насока е и заключението на вещото лице, според което за много от крайните квартали в тази част на селото в плана е записано „изключено от регулация по ПМС 216”. Конкретно за процесния имот се установява от направеното отбелязване в скица № 481/12.09.1991 год. на ОбНС – Е. П., че частта от имот пл. № 22, която по плана от 1964 год. е останала извън регулация, по предходния план на селото е била в регулация, но същата е изключена на основание ПМС 216/1961 год. След изключването му от регулация обаче имотът не е бил обобществен, като по делото липсват доказателства същият да е бил включен в блок на ТКЗС. Съгласно т. 4 от Постановление № 216 на МС от 8.11.1961 г. за подобряване градоустройственото планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваемата земя имотите, изключени от строителната част на населените места съгласно това постановление, могат да бъдат включвани в блоковете на ТКЗС, ако собствениците имат в населеното място и други имоти, достатъчни за техните и на членовете на семействата им жилищни и стопански нужди. Имотите се включват в блокове на ТКЗС по установения ред, а ако в тях има подобрения - след като ТКЗС обезщети собственика за подобренията съгласно § 102 - 107 от Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените места. От заключението на вещото лице се установи, че процесният имот никога не е бил включван в блок на ТКЗС или друга селскостопанска организация. След 1964 год. същият е бил със селищен характер, видно от удостоверение от 18.03.1992 год. на ОбНС-Е. П., и именно поради възможността в него да се извърши жилищно строителство за неотложни жилищни нужди, на основание чл. 149 от ППЗТСУ /отм./ - като неурегулиран имот в местност със селищен характер, същият при извършването на делбата е възложен в дял на праводателката на ищеца. Следва да се отбележи, че не подлежат на възстановяване земеделски земи, включени в регулационния план на населеното място преди образуване на ТКЗС, какъвто е настоящият случай, тъй като същите към момента на масовизацията вече са изгубили характера си на земеделски. По изключение разпоредбата на чл. 10, ал. 12 от ЗСПЗЗ предвижда, че такива имоти подлежат на възстановяване, ако са били включени в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, стига да не са застроени и да не представляват прилежащи площи към сгради. Това е така, тъй като предпоставка за възстановяването на собствеността върху земеделските земи е лишаването на собственика от правото му – чрез включване на имотите в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация, одържавяване на определени основания /чл. 10, ал. 2, 8 и 14 от ЗСПЗЗ/, безвъзмездно отстъпване на ТКЗС или на държавата /чл. 10, ал. 3 от ЗСПЗЗ/, неправомерно отнемане /чл. 10, ал. 4 от ЗСПЗЗ/. Не е налице основание за реституция, ако земята не е била обобществена. В тази връзка разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ следва да се разбира в смисъл, че собствеността подлежи на възстановяване независимо от вида на селскостопанската организация, в която е била включена земята, а не независимо от това дали изобщо е била включвана в такава организация. В случай, че собственикът не е бил отстранен физически от земята и не е загубил формално правото си на собственост, реституцията не би имала предмет. С оглед това съдът намира, че в случая правото на собственост върху процесния имот е запазено в реални граници след изключването му от регулация с плана от 1964 год., поради което същият е бил годен обект на делба и на прехвърлителни сделки.

      По тези съображения съдът намира, че извършената делба с решението от 10.09.1992 год. по гр. дело № 1291/1992 год. СОС е породила вещно-правно действие и въз основа на нея праводателката на ищеца е придобила изключително право на собственост върху процесния имот, а впоследствие валидно се е разпоредила с ½ идеална част от него в полза на ищеца по делото. Тъй като не са били налице предпоставките за възстановяване на имота по реда на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ в полза на наследниците на Г. К. Г., такава реституция не е настъпила въз основа на решението от 07.12.2006 год. по гр. дело № 125/2006 год. на ЕлПРС и решение № 274-1/06.08.2007 год. на ПК-Е. П. Към този момент процесния имот е бил собственост по силата на извършените прехвърлителни сделки с нот. акт № 82/1996 год. и нот. акт № 168/1993 год. на ЕлПРС на Н. С., който е придобил ½ ид.ч., и на  К. Д. Г. и Д. И. Г., които са закупили останалата ½ ид.ч. от дворното място.

      Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че е придобил право на собственост върху процесното дворно място на основание изтекла в негова полза придобивна давност. Установи се от показанията на разпитаните по делото свидетели, че ответникът заживял в процесния имот с разрешението на ищеца през 1999 - 2000 год., след като излязъл от затвора, където е пребивавал от 1987 год. През целия период до 1999 год. не се установи същият да е своил имота и да е демонстрирал пред ищеца или останалите съсобственици намерението да упражнява фактическа власт върху имота като собственик. Посещенията в имота, доколкото са осъществявани такива през времетраенето на домашния отпуск от затвора, не са достатъчни да обосноват извод за осъществявано владение върху имота. Напротив, от показанията на св. Сахатчиев се установи, че ищецът е допуснал ответника до имота с уговорката да го ползва за жилищни нужди, т.е. като ползвател, което само по себе си не е основание за установяване на владение. Независимо от това следва да се отбележи, че от този момент до датата на подаване на исковата молба – 16.04.2008 год. в полза на ответника не е могла да изтече и предвидената в чл. 79, ал. 1 от ЗС 10-годишна придобивна давност.

      По изложените съображения съдът намира, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, който се владее от ответника без основание. Това налага извод за основателност на предявените искове с правно основание чл. 108 от ЗС, поради което ответникът следва да бъде осъден да предаде на ищеца владението върху имота.

      Тъй като в тази част изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

     Съдът намира за недопустимо решението в частта, с която съдът е отменил на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК н.а. № 17, том VІІІ, рег. № 7791, дело № 1192/2007 год. на нотариус с район на действие РС-Е. П. относно извършената замяна на 4/9 ид.ч. от имот № 000822 по плана за земеразделяне на с. Р. п., тъй като по този ред могат да се отменят само констативни нотариални актове, но не и актове, материализиращи прехвърлителни сделки. Нотариалните актове за прехвърлителни сделки с недвижими имоти, когато се прехвърля чужд имот, са непротивопоставими на действителния собственик, въпреки че сделката е действителна между страните /вж. в този смисъл Решение № 1417 от 6.01.2009 г. на ВКС по г. д. № 6073/2007 г, ІІ г.о./. Освен това страни по договора за замяна са трети лица, които не са конституирани като ответници в настоящото производство, а съгласно чл. 537, ал. 2 от ГПК при уважаване на иска срещу лицата, които се ползват от акта, издаденият акт се отменя или изменя. Това налага в тази част решението да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено, на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК.

      Воден от горното, С. окръжен съд
 

      Р Е Ш И :
 

      ОБЕЗСИЛВА решение № 150 от 15.10.2008 год. по гр. дело № 123/2008 год. на Е. районен съд в ЧАСТТА, с която съдът е отменил на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт № 17, том VІІІ, рег. № 7791, дело № 1192/2007 год. на нотариус с район на действие РС-Е. П. относно извършената замяна за 4/9 ид.ч. от нива с площ 985 кв.м., съставляваща имот № 000822 по плана за земеразделяне на с. Р. п. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част, като недопустимо.

      ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

      Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
 
 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                           2.    
Активен

Едно е да си прав. А друго е да докажеш, че си прав!
Poli
Претендент
**

Карма: +1/-0
Липсва Липсва

Публикации: 42

Не носи дънки :)


« Отговор #12 : Юли 24, 2009, 02:49:09 »

Хъм. има разлика в детайлите, ако ми остане време довечера ще ти изпратя малко практика на ВКС / Милена Жабинска- винаги горещо съм я препоръчвала- спасила ми е толкова дела/
Активен
Страници: [1]   Нагоре
  Разпечатай  
 
Отиди на: