Правна природа на потестативите права ???

[legallapsus]

Темата може да е скучна, чисто теоритична, но не съвсем.Въпросът ми е от къде идва преобразуващият характер на тези особени права.В смисъл това не е легална категория, а същевременно самият закон трябва да предвиди тези особени права, да ги уреди като "възможности носителят им едностранно да предизвика правна промяна, която засяга правната сфера на други правни субекти". Според мен ако счетем ,че преобразуващото право е само това което е уредено в закона като такава възможност има опасност да променим правната характеристика на преобразуващото право.Т.е възможността за предизвикване на правната промяна, ще зависи и от самия закон доколкото е предвидил тази възможност, и чак тогава от носителя на субективното право..И наистина повечето потестативни права се предвиждата в закона-например иск за обяване на недействителност на колективен трудов договор по чл.60 КТ,класическите примери за разваляне на договора по ЗЗД и много други.Пример за потестативно право което не е уредено в закона ...?От една страна някои говорят за съдебно и извънсъдебно упражняване на потестативните права, а пък същевременно твърдим че конститутивният иск е единственият начин за упражняване на това право.Объркването става още по-голямо когато Проф.Сталев казва, че по принцип всяко право на иск е потестативно.И всъщност ако конститутивният иск предполага винаги потестатвно право защо понякога съдебната практика смята иска за конститутивен, а теорията за установителен и обратното.Например признаването на незаконна стачка.  

[Hi Tide]

Леле, обърках се. Преобразуващият характер е закрепен в закона, защото обществените отношения налагат такова закрепване за да се избегне нарушаването на други принципи. Кога потестативното право не е предвидено изрично в закона?

[Rose]

Ех, тази теория не ви ли идва вповече?

[Yo]

И на мен ми се струва, че не може да съществува потестативно право, което не е предвидено в закон.
Ако допуснем, че такова има - как би могло да се породи, ако не по закон?
Изключваме административни актове и производни волеизявления на държавни органи, защото те се издават въз основа на законови правомощия.
Не е възможно да е едностранно волеизявление, защото никой не може сам да създаде за себе си такова право, което да му дава възможността произволно да въздейства в чужда правна сфера на някого по силата на самото това право.
Остава правопораждащия факт за едно такова потестативно право да е договор Ако такова право се предвиди в договор - то пак ще има за свое основание съгласуваната воля на страните и ще има вече притезателен характер, защото изпълнението му ще зависи от волята на другата страна 

[legallapsus]

Да май излиза, че наистина потестативните права са такива само ако са предвидени законово.Дори ако приемем, че правото на иск е таково право, за да го има и то трябва да е нормативно предвидено.Но по същата логика всяко субективно право е нормативноустановено.Всички те са "възможности които възникват въз основа на закона" пряко или непряко независимо от вида на субективното право.В такъв случай излиза, че първоначалния ми  въпрос е риторичен.Че за да бъде едно право потестативно, то трябва да е преди това субективно, а като такова то има основанието си в даден НА.         

[Pumuckl]

Правото на иск не е ли предвидено в закона?

А иначе разликата е, че в единия случай едностранно се предизвиква промяна в чужда правна сфера. Аз като засъдя legallapsus, че се е напил и ми е изял зелките, той ще не ще става страна по спора и предизвиквам промяна в правната му сфера.

Ама субективното ми право да садя и да имам зелки си го упражнявам без да засягам правната сфера на legallapsus и затова туй ми право не е потестативно /въпреки, че пак има основание в закона/.

[legallapsus]

Правото на иск е предвидено в закона, но дали е потестативно по скоро не.Или не всяко право на иск е потестативно.Това, че ме привличаш като ответник е ли е правната промяна която преследваш или евентуалното уважане на иска с конститутивно решение, напр. да ти купя нови зелки.Въобще привличането в процеса не създава никаква правна промяна, с какво се променя правната ми сфера.Придобивам едно процесуално качество което е временно и се преустановява напр. с  влизането на решението на съда в сила.Ако по искът съдът се произнесе с осъдителено или с констативно съдебно решение(в зависимост какво искаш) тогава пак правната промяна няма да е директна.В този смисъл малко са тези които подкрепят процесуалната теория на Сталев,че всяко право на иск е потестативно.В този случай и притезателното право на кредитора по едно неизпълнение ще го наречем потестативно.

[Pumuckl]

Въобще привличането в процеса не създава никаква правна промяна, с какво се променя правната ми сфера.

Владееш 4 години и 10 месеца добросъвестно, а на 11-тия аз завеждам иск за зелките и на теб спира да ти тече придобивната давност.

[Yo]

Идеята на проф. Сталев според мен е, че след като се упражни едно право на иск (независимо какво), то "преобразува" отношението между страните и създава състоянието на висящ процес между тях - освен, че се спират и прекъсват давности, възникват възможности и за спиране на последващи производства заради преюдициалност и т.н. Дори да се стигне до извънсъдебно споразумение, то вероятно пак ще трябва да се мине през съда - за потвърждаване като съдебна спогодба, защото иначе няма да има СПН ... с една дума, веднъж сезираш ли съда, после каквото и да правиш трябва да мислиш, че имащ един висящ процес, който трябва да се доведе докрай с влязъл в сила съдебен акт. А това си е чисто "преобразуване"

Сетих се за потестативно право, което се упражнява извънсъдебно - прихващане

[legallapsus]

Висящият процес сам по себе си нищо не преобразува.Това с давността  е вярно, но само толкоз.Всъшност самото прекъсване на давността чия правна сфера променя?Има и много други права които се упражняват ИЗВЪНСЪДЕБНО, напр.отметнината по ТЗ, когато се отказваш от договора, въпросът е, че въпреки че се упражняват извънсъдебно те са уредени в закона.
             

[Rose]

1. Потестативни права
Потестативни идва от potestas (възможност) или това са права-възможности. Характерно за потестативните права е, че те дават възможност на едно лице по своя воля едностранно да предизвиква изменения в правната сфера на едно друго лице или група от лица. Тези права обаче не дават възможност на носителя им да въздейства върху една вещ, нито пък да изисква действие или бездействие от друго лице. Потестативното право дава право да се породи един нов тип правоотношение, да го измени, да го прекрати или да го погаси. Напр., когато едно лице (купувач) не изпълни задължението си да плати цената, продавачът има правото, на основание чл. 87 ЗЗД, да прекрати договора. Или пък в хипотезата на чл. 307 ТЗ, когато един договор е сключен при определени условия, но в резултат на изменение на икономическия климат, се оказва много обременяващо за едната от страните да изпълни първоначално уговорените условия. Ако в случая оставим правоотношението такова, каквото е, това означава страната да е на загуба. Но засегнатата страна има право едностранно да иска изменение на условията по договора, въпреки волята на другата страна.
Според някои автори публичното право на иск също е потестативно право.
Спорно е дали страната, срещу която се упражнява потестативното право, има някакво задължение или не. Дори и да има някакво задължение, то това задължение е да понесе едно определено поведение в правната си сфера.

Това, което е характерно за потестативните права е, че потестативното право може да възникне само и единствено по силата на правна норма, т.е. доколкото изрично е предвидено в закона. Например при хипотезата на 92, ал. 2 ЗЗД - неустойка за неизпълнение, която е прекалено голяма, може да се намалява. С изменението на ЗЗД през 1993 г. тази разпоредба беше отменена и заменена с нова. Идеята на законодателя е да се създаде един двойнствен режим за търговците и амбулантните търговци (уличните търговци) – 294 ТЗ. Следователно няма такова потестативно право, чрез което да се намали неустойката.
След измененията на ТЗ през 1996 г. е записано, че неустойката между търговци не може да се намалява, а 92, ал. 2 ЗЗД дава право за намаляване на неустойката.

В повечето случаи потестативното право действа като санкция за неизправната страна (87 ЗЗД или 227, ал. 3 ЗЗД). Т.е. потестативните права могат да се подразделят на:
- потестативни права, които представляват санкция
- потестативни права, които не представляват санкция

Друга класификация на потестативните права е според това, дали потестативното право е възникнало от юридически факт, който ще модифицира или от някакъв друг юридически факт:
- потестативни права, възникващи от същия юридически факт, когото ще модифицират – напр. унищожаването на договора поради грешка. Юридическият факт, от който възниква продажбеното правоотношение е сделката (волеизявлението), но тъй като волеизявлението е опорочено, следователно има и разваляне на сделката.
- потестативни права, които възникват от друг юридически факт – когато има наличен юридически факт, но е необходимо да има и друг юридически факт, като сбора между тях двата е предпоставката за възникването на едно потестативно право – напр. развалянето на един договор.

Възникването на потестативното право може да стане от същия или от нов юридически факт, но упражняването на това потестативно право винаги представлява нов юридически факт. Най-често той има качеството на едностранна правна сделка.

Потестативни права възникват и когато са налице предвидените в конкретна правна норма условия. Понякога тези условия се обозначават със специални термини – напр. в 103 ЗЗД се употребява термина компенсация. Това е упражняване на потестативно право, защото става против волята на другата страна по правоотношението. Тези предпоставки изброени в 103 ЗЗД, от които възниква потестативното право на компенсация, представляват т.нар. компенсационна ситуация. Компенсацията се осъществява извън съдебно.

От гледна точка на начина на упражняване на потестативните права те биват:
- потестативни права, които се упражняват извън съдебно – така напр. развалянето на двустранен договор (87 ЗЗД) става чрез писмено предупреждение, когато договорът е сключен писмено и чрез устно предизвестие, когато договорът е сключен устно.
- потестативни права, които се упражняват само съдебно – потестативното право се упражнява само и единствено чрез иск по съдебен ред (включително и чрез възражение). Пример за това е 32 ЗЗД. Искът е основен инструмент на ищеца, а възражението – на ответника. Други примери са развалянето на договори за прехвърлянето, учредяването, признаването или прекратяването на вещни права върху недвижими имоти (87, ал. 3 ЗЗД); прекратяване на договори във връзка с 89, изр. 2 ЗЗД.
- потестативни права, които се упражняват извън съдебно, но пред конкретни административни органи – напр. 58, ал. 1 ЗТСУ. Упражняването на това потестативно право става чрез предявяването на една молба съответните архитектурни власти.

От гледна точка на ефекта, който се постига с тях, потестативните права се делят на:
- правопораждащи – напр. един иск, по силата на който един предварителен договор се обявява от съда за окончателен, т.е. съдебното решение изпълнява ролята на нотариален акт.
- правопроменящи – напр. възможностите, предвидени в 195 ЗЗД - при доставка на стока, имаща недостатъци да се иска намаляване на цената или пък 92, ал. 2 ЗЗД.
- правопрекратяващи – това са онези потестативни права, в резултат на упражняването на които се прекратява едно правоотношение – напр. отмяна на дарение (227 ЗЗД), или разваляне на договор (87 ЗЗД).
- правопогасяващи – ако длъжникът след изтичането на погасителния давностен срок възрази срещу искането на кредитора, това е едно погасително потестативно право.
В резултата на упражняването на потестативни права може да се стигне и до промяна на правния статут на един правен субект – напр. при осиновяването и припознаването.
В резултат на упражняване на потестативни права в Гражданското право може да се стигне и до реорганизация на юридически лица.

[legallapsus]

Да, в общи линии за това говорихме с колегите     
Тъжното е, че най-мащабната монография на тема потестативни права е писана преди повече от 70 г. от Акад.Василев.Но пък теоритично нещата са си същите.