Страници: [1]   Надолу
  Разпечатай  
Автор Тема: Казус търговско право  (Прочетена 3956 пъти)
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
smiley
Потребител
*

Карма: +0/-0
Липсва Липсва

Публикации: 2


Ел. поща
« : Януари 08, 2016, 09:53:14 »

Здравейте,
Трябва ми решение на съответния казус:  Ъ?
Производството е образувано по касационни жалби  на Й. Йорданов, действащ като ЕТ , подадени поотделно чрез неговите процесуални пълномощници, срещу въззивно решение № 654 от 23.10.2002г. по гр.дело №412/2002 на окръжния съд, с което след отмяна на решение №520/2001 г. по гр.дело №216/2000г. на районния съд, е уважен предявеният от ООД иск за заплащане на сумата 8778,25 лв., представляваща стойността на 2 броя палети с полиуретенова пяна, заедно със законната лихва и разноските по делото.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се,че не е доказано сключването на договор за превоз, а от друга страна исковата претенция за заплащане равностойността на липсващия товар, е погасена по давност, съгласно чл.378, т.1 ТЗ. Счита се, че съдът неправилно е определил началната дата, от която е започнала да тече давността, прилагайки чл.32, т.1, б „б” от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, а не ТЗ. Правят се доводи във връзка с приложението на чл.5, ал.4 КРБ и за предимството само на публикуваните международни договори. По съображения в жалбите си касаторът иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска или връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжния съд.
Върховният касационен съд приема за установено следното:
-         Жалбата е процесуално допустима;
-         За да уважи предявения иск,въззивният съд е приел, че между страните е сключен превозен договор за два броя палети с полиуретенова пяна, по смисъла на чл.367 ТЗ, като ответникът не е изпълнил изцяло задълженията си и следва да носи отговорност за превозваната стока на стойност съгласно данъчната фактура. Установено е , че ищецът е сключил превозния договор в качеството си  на спедитор, като съществените условия на превозния договор са обективирани в транспортната заявка, представена с исковата молба, както и в международната товарителница. Ответникът е следвало да превози товара от Германия до България, товарът му е бил предаден на 29.01.1999 г. и е пристигнал в България на 9.02.1999 г.; поради това,че товарът е бил откраднат, не е пристигнал на посочения адрес на получателя. Въззивният съд е счел за недоказано твърдението на превозвача за полагане на необходимите грижи за съхранение на товара,т.к. не е установено паркирането на превозното средство на охраняем паркинг на 9/10.02.1999 г. Направен е извод за невъзможността да се освободи превозвача от отговорност, т.к. не са налице предвидените предпоставки в чл.17, ал.2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки: да са налице обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците да са непреодолими.Изложени са съображения за приложимостта на разпоредбата на чл. 32, т.1, б „б” от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки по отношение на давностния срок, в който могат да се предявят искове, свързани с превози по тази конвенция.
Въпрос: Какво ще бъде решението на ВКС?
     Нормативен материал:  чл.367 ТЗ, чл.4 и чл.32, т.1, б „б” от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.

Мерси предварително.
« Последна редакция: Януари 08, 2016, 11:57:41 от smiley » Активен
Страници: [1]   Нагоре
  Разпечатай  
 
Отиди на: