Страници: [1]   Надолу
  Разпечатай  
Автор Тема: Колко време продължава един развод?  (Прочетена 15402 пъти)
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
kiki7
Гост


Ел. поща
« : Юни 17, 2009, 02:41:43 »

Колко време е с този нов ГПК? Има ли някой идея? И процедурата дълга ли е?
Благодаря предварително.

P.S. Още не съм тръгнала да се развеждам, но се замислям.
Активен
Pumuckl
Специалист
Джедай
***

Карма: +14/-1
Липсва Липсва

Публикации: 255



« Отговор #1 : Юни 17, 2009, 03:56:18 »

Колко време е с този нов ГПК? Има ли някой идея? И процедурата дълга ли е?
Благодаря предварително.

P.S. Още не съм тръгнала да се развеждам, но се замислям.


Зависи по кой път тръгнете.
Цитат

РАЗВОД ПОРАДИ РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА

 
Нормативна уредба
Семеен кодекс (СК)

Граждански процесуален кодекс (ГПК)

чл. 15 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт)

Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (Тарифата)

Постановление № 38 на Министерския съвет от 1 юли 1985 г. за установяване границите на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца по чл. 85, ал. 1 от Семейния кодекс и за изменение на ведомствените тарифи № 1 и № 3

 
Юридическа характеристика
Целта на настоящата процедура е да укаже реда и условията, при които гражданският брак може да бъде прекратен поради дълбокото му и непоправимо разстройство въз основа на настъпили след сключването му обстоятелства. Искът за развод е конститутивен иск. Производството е особено исково.

Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен (чл. 99, ал. 1 СК). Дълбоко и непоправимо разстройство на брака е налице, когато отношенията на съпрузите не се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност. Разстройството на брака е "дълбоко", когато брачната връзка изцяло е опразнена от дължимото си съдържание. То е "непоправимо", когато това състояние не може да се преодолее.

При иск за развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили и станали известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод (чл. 322, ал. 1 ГПК). Тази разпоредба се прилага и за ответника относно исковете, които той е могъл да предяви (чл. 322, ал. 3 ГПК).

Всички брачни искове може да се съединяват помежду си. С тях задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име (чл. 322, ал. 2 ГПК). Тази разпоредба се прилага и за ответника относно исковете, които той е могъл да предяви (чл. 322, ал. 3 ГПК).

Семейно жилище е жилището, обитавано от семейството до прекратяването на брака или до фактическата раздяла между съпрузите.

Не може да се предяви иск за унищожаване на брака поради нарушаване на условията за възраст по чл. 12 СК и поради заплашване по чл. 96, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс, след като искът за развод бъде отхвърлен (чл. 322, ал. 4 ГПК).

 
Осъществяване на процедурата
Производството започва въз основа на писмена молба от единия съпруг. Компетентен да се произнесе по искането за развод поради разстройство на брака е районният съд по местожителството на ответника - другия съпруг. С оглед строго личния характер на брачния иск само съпруг може да подаде молба за развод поради разстройство на брака (арг. чл. 99, ал. 1 СК). Непълнолетен или ограничено запретен съпруг може сам да предяви иск за развод, както и да бъде ответник по иск за развод (чл. 319 ГПК).

ИСКОВАТА МОЛБА трябва да бъде написана на български език и да съдържа:

1. посочване на районния съд;

2. името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;

3. основание на исковата молба – чл. 99 СК;

4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът – изчерпателно изброяване на фактите от живота на съпрузите, които са причинили дълбокото и непоправимо разстройство на брака;

5. искане съдът да постанови развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака;

6. приложени документи;

7. подпис на лицето, което подава молбата (виж чл. 127, ал. 1 ГПК).

В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.

Към молбата се прилагат следните документи:

1. Оригинал на удостоверение за сключен граждански брак;

2. Заверени от ищеца копия на:

- удостоверения за раждане, ако към датата на подаване на исковата молба от брака има ненавършили пълнолетие деца;

- нотариален акт или други документи, удостоверяващи правото на собственост върху недвижим имот, ако ищецът иска от съда да му присъди ползването на семейното жилище;

3. Служебна бележка за полученото брутно трудово възнаграждение през последните шест месеца;

4. СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЕН ГРАЖДАНСКИ БРАК;

5. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СЕМЕЙНО И МАТЕРИАЛНО ПОЛОЖЕНИЕ И ИМОТНО СЪСТОЯНИЕ (Декларация за гражданство, семейно и имотно състояние – за Софийски районен съд);

6. СВЕДЕНИЕ ЗА СЪПРУЗИТЕ;

7. Документ за внесена първоначална държавна такса.

Молбата ведно с приложенията към нея се подава в три екземпляра, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца – един за съда, един за ответника и един за връчване съобразно чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето.

С подаването на исковата молба съдът е сезиран и се поставя началото на производството. Съдът проверява редовността на исковата молба (чл. 129, ал. 1 ГПК).

След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това (чл. 131, ал. 1 ГПК). Писменият отговор на ответника трябва да съдържа:

1. посочване на съда и номера на делото;

2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

6. подпис на лицето, което подава отговора.

В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. Към отговора на исковата молба се представят:

1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник;

2. препис от отговора и приложенията към него за ищеца.

Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си да предяви искове за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

В първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява (чл. 321, ал. 1, изр. второ ГПК). След разрешаването на предварителните въпроси и тези по редовността на исковата молба съдът е длъжен отново да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. Ако страните постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, делото се спира (чл. 321, ал. 3 ГПК). Всяка от страните може да поиска възобновяване на производството по делото в 6-месечен срок. Ако такова искане не бъде направено, делото се прекратява.

Когато се постигне споразумение, в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява, или се преминава към производство за развод по взаимно съгласие (чл. 321, ал. 5 ГПК).

Ако страните не постигнат съгласие за процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, разглеждането на делото продължава.

Производството по брачен иск се спира по искане на съпругата, ако тя е бременна и до навършване на 12-месечна възраст на детето (чл. 320 ГПК).

Когато съпрузите имат ненавършило 18 години дете в съответствие със Закона за закрила на детето Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. Съдът преценява изявленията на страните с оглед всички обстоятелства по делото. За допускането на развод е необходимо решаващият съд да установи, че е налице дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Това състояние не се презюмира и не е налице, когато са възникнали обикновени, временни, преходни недоразумения, които могат да се отстранят, изгладят, поправят или преодолеят. Съдът може да отхвърли иска за развод и когато не е установил дълбоко и непоправимо разстройство на брака или разстройството на брака се дължи само на виновното поведение на ищеца, а другият съпруг настоява да се запази брака и не са налице важни обстоятелства, които да налагат да се допусне разводът (чл. 99, ал. 4 СК).

По молба на всяка от страните съдът, пред който е предявен искът за развод, определя привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползуването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка (чл. 323, ал. 1 ГПК). Тези мерки могат да се вземат по всяко време, докато трае брачният процес. Сезирането на съда може да стане с писмена молба на страните или устно в съдебно заседание. Когато производството е спряно по искане от бременната съпруга няма пречка да се определят привременни мерки. В такъв случай съдът упражнява защитната функция на закона в интерес на децата. По молбата за определяне на привременни мерки съдът се произнася с определение в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства. В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок (чл. 323, ал. 2 от ГПК).

Определението не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменяно от същия съд (чл. 323, ал. 3 ГПК). Привременните мерки се ползват с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо. Те имат действие до постановяване на окончателно решение.

По брачни искове не се постановява неприсъствено решение и решение при признание на иска (чл. 324 ГПК).

С решението за допускане на развода съдът служебно се произнася и относно вината за разстройството на брака освен ако разстройството се дължи на обективни причини, които не могат да се вменят във вина на съпрузите (чл. 99, ал. 2 СК). Обявяване на единия съпруг за виновен има значение когато съдът преценява на кого от родителите ще се предоставят родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца, кой да ползва семейното жилище, както и при решаване на въпросите за издръжката и съдебните разноски. Целта на закона е да бъдат максимално защитени интересите на децата. Това е основният критерий при определяне кой от съпрузите да получи ползването на семейното жилище и когато се решава въпроса за издръжката на децата. В решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще (чл. 326 ГПК). Размерът на издръжката се определя съобразно възрастта и потребностите на детето, възможностите на родителя, но в никакъв случай не би могло да се определи издръжка под минимума от 30 лева, установен в Постановление № 38 на Министерския съвет от 1 юли 1985 г. за установяване границите на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца по чл. 85, ал. 1 от Семейния кодекс и за изменение на ведомствените тарифи № 1 и № 3.

Съдът не се произнася относно вината за разстройството на брака, ако съпрузите заявят това и изложат своето СПОРАЗУМЕНИЕ относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно имуществените отношения, ползуването на семейното жилище, издръжката между тях и фамилното име (чл. 99, ал. 3 СК). Споразумението се прави писмено или устно пред съда. При устно изложение на страните споразумението трябва да бъде записано в протокола от съдебното заседание по делото. В този случай съдебното решение съдържа част, в която се възпроизвежда споразумението между страните.

Когато съпругът - ищец, умре и искът за развод се основава на вината на преживелия го съпруг, съдът дава двуседмичен срок на призованите към наследяване низходящи или възходящи да заявят дали желаят да продължат делото. Ако в дадения срок никой не заяви, че желае да продължи делото, то се прекратява. Делото се прекратява и ако искът за развод не се основава на вината на преживелия съпруг. При продължаване на делото съдът се произнася само по посоченото от починалия съпруг като основание за прекратяване на брака виновно поведение на преживелия (чл. 327 ГПК). Съдът отхвърля иска, ако преживелият съпруг не е виновен за разстройството на брака (чл. 102, ал. 2 СК). Решението, с което се уважава иска на наследниците е установително.

При смърт на ответника продължаването на делото от лицата по чл. 327 ГПК (наследниците) е възможно, ако предявеният иск е във връзка с чл. 13 от Семейния кодекс и ищецът е недобросъвестна страна при сключване на брака (чл. 328 ГПК).

Решението, с което се отхвърля иска за развод подлежи на въззивно обжалване пред окръжния съд (за гр. София – Софийски градски съд, Брачна колегия)по реда на ГПК. Касационното обжалване на въззивното решение е по реда на глава двадесет и втора ГПК.

Когато искът е основателен производството приключва с постановяване на решение, с което се допуска развод. Когато обявения за виновен съпруг не е доволен от решението, той може да го обжалва в частта относно вината. Решението за развод влиза в сила, макар и да е обжалвано само в частта му относно вината (чл. 325 ГПК).

В настоящото производство се дължат следните такси, определени в чл. 6 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК):

1. при завеждане на исковата молба - 25 лв. по сметка на районния съд;

2. при решаване на делото - до 50 лв., но не по-малко от 20 лв. по сметка на районния съд.

Когато страните постигнат споразумение относно издръжката, както и относно имуществените им отношения, се събира такса и за:

1. споразумението за имуществените отношения - по 2 на сто върху стойността на всеки дял;

2. споразумението за издръжката - 2 на сто върху тригодишните платежи (чл. 7 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили (чл. 329, ал. 1 ГПК).

При отхвърляне на иска за развод разноските се определят по реда на чл. 78 ГПК. По този ред се определят разноските и при обжалване на решението (чл. 329, ал. 2 ГПК).

 
Резултат от процедурата
С постановяването на съдебно решение за допускане на развод брачното правоотношение между двамата съпрузи се прекратява. Правните последици, които настъпват са два вида – лични и имуществени.

Към личните последици отнасяме въпроса за фамилното име на съпруга след развода (чл. 103 СК).

Имуществени последици от развода са:

- имуществената общност се прекратява (чл. 26, ал. 1 СК);

- след развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг (чл. 104 СК);

- отпадане на разпорежданията в случай на смърт;

- отмяна на даренията, направени във връзка или по време на брака (чл. 105 СК);

- ползването на семейното жилище (чл. 107 СК);

- право на издръжка на невиновния съпруг (чл. 83 СК);

- задължение за заплащане на разноските по делото.

Последиците от развода, свързани с децата са:

- упражняване на родителските права (чл. 106 СК);

- лични отношения с детето;

- издръжка на децата.

 
Активен

Цитат на: DEKAH
Другите неща трябва да ги знае юриста на фирмата. Ако няма такъв - да си наемат.
Входни врати
Poli
Претендент
**

Карма: +1/-0
Липсва Липсва

Публикации: 42

Не носи дънки :)


« Отговор #2 : Юли 20, 2009, 02:24:23 »

Колко време е с този нов ГПК? Има ли някой идея? И процедурата дълга ли е?
Благодаря предварително.

P.S. Още не съм тръгнала да се развеждам, но се замислям.

При развод по взаимно съгласие- едно съдебно заседание, ако всички са си свършили коректно работата. Продължителност- около 2 месеца до постановяване на СР, но си зависи от натовареността на съда. Обаче има начини и средства да се избегне подсъдността, ерго- натоварените съдилища. Намигване

По общия исков ред- вече ще е в сферата на гадателството, но с новото ГПК не следва да продължи повече от три съдебни заседания/ при нормални обстоятелства/. Продължителност- може и 6 месеца да отнеме, а може и повече. Тук никой не би се ангажирал със срок.
Активен
Страници: [1]   Нагоре
  Разпечатай  
 
Отиди на: