Теофана Драгиева
|
|
« Отговор #1 : Януари 18, 2014, 12:26:52 » |
|
Казусът е неясен. Но като прочетох внимателно текста на казуса, разбрах защо данните са толкова оскъдни. Тук става дума за чл. 86 от ЗЗД. От 2002г. и до сега съдебната практика приема, че е ДОПУСТИМО УГОВАРЯНЕТО НА ЛИХВА ЗА ЗАБАВА ПРИ НЕИЗПЛАЩАНЕ НА ПАДЕЖА НА УГОВОРЕНА НЕУСТОЙКА ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОБЛИГАЦИОННО ЗАДЪЛЖЕНИЕ. Това касае не само неустойките, но и други задължения от типа на мораторните, където попада и договорената надбавка. При предявяване на иска 2002г. практиката не е допускала законна лихва върху надбавката. Но от приемането на РЕШЕНИЕ № 1418 ОТ 03.10.2002 Г. ПО ГР. Д. № 2313/2001 Г., V Г. О. НА ВКС, практиката го допуска и е еднозначна. С оглед на това решението на ВКС би следвало да бъде в полза на ответника.
|