Страници: [1]   Надолу
  Разпечатай  
Автор Тема: Нищожна ли е сделка по чл 22 ззд при липса на съгласие?  (Прочетена 9222 пъти)
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Андрей
Потребител
*

Карма: +0/-0
Липсва Липсва

Публикации: 2


« : Януари 20, 2011, 06:53:17 »

Преди 9 години закупих имот в полза на детето си по смисъла на чл 22 от ЗЗД. което и сега е малолетно. След време се разведохме и сега майката от името на детето иска да ме изгони от него.Въпроса ми е , мога ли да искам нищожност на сделката при липса на съгласие в момента на сключването и. Текста на договора е следния.
А.К купува от В.Н имот....в полза на П.К по смисъла на чл22 от ЗЗД и плаща сумата......в брой.
Няма особен представител, нито условие или съгласие от страна на детето.Отсъства детето както страна по договора.

Решение № 1487 от 14.01.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1323/2006 г., IV г. о.
"Собственост и право", бр. 2/2008 г., стр. 29
чл. 22 ЗЗД
С договор в полза на трето лице не могат да се прехвърлят или учредяват
вещни права върху недвижими имоти, при неучастието на третото лице като
страна по сделката и то не може да се позове на вещноправен ефект на
договора в своя полза и да се легитимира като носител на правото на
собственост или на ограничено вещно право.Адвокатите изразяват противоречиви мнения. При необходимост мога да пратя копие от НА. Благодаря предварително!!!
Активен
leonskia
Модератор
Джедай
****

Карма: +38/-1
Липсва Липсва

Публикации: 526



WWW Ел. поща
« Отговор #1 : Януари 20, 2011, 10:46:34 »

Принципът е, че всеки договаря за себе си и може да обвърже само себе си. Законът е предвидил само две изключения - договор в полза на трето лице /чл. 22 от ЗЗД/ и обещаване действието на трето лице /чл. 23 от ЗЗД/. При договора в полза на трето лице се поражда субективно право за лице, което не е страна по него.
Активен

Dixi et animam salvavi
Дамяна Стойчевска
Претендент
**

Карма: +1/-0
Липсва Липсва

Публикации: 15


WWW
« Отговор #2 : Януари 20, 2011, 11:43:01 »

Отговорът на въпроса ви се съдържа в Решението, което сте цитирали и в чл.22 от ЗЗД.Както пише и в Решението на ВКС договорът за прехвърляне на право на собственост следва да бъде извършен с нотариален акт.След като детето ви не е участвало в подписването на НА и съответно не е заявило, че ще се ползва от сделката , чрез настойника си, Договорът за покупко-продажба на недвижим имот е недействителен по отношение на него, тъй като не е спазена формата за действителност.
Случаят ви е много интересен и ще ви помоля, ако не ви представлява трудност да ми изпратите копие на НА за да го обсъдим с колеги и нотариуси.

office@advokat-bul.eu
Активен
leonskia
Модератор
Джедай
****

Карма: +38/-1
Липсва Липсва

Публикации: 526



WWW Ел. поща
« Отговор #3 : Януари 20, 2011, 12:43:22 »

Да, в контекста на конкретния казус, а именно договор с предмет прехвърляне на недвижим имот положението е по различно от идеята на договора с основание чл.22 ЗЗД.
Обърнете внимание на мотивите на горепосоченото решение, за да придобиете пълна представа за обосновката на съдебния състав: "Съгласно чл. 18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти следва да бъдат извършени с нотариален акт. Съгласно чл. 24 ЗЗД прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, а договорът се счита сключен, когато съвпаднат волеизявленията на страните по съществените елементи на сделката, като при формалните договори тези волеизявления следва да се направят в определена от закона форма, която е изискване за действителност, а в случая това е формата на нотариален акт. По отношение на ищеца тази форма не е спазена, тъй като неговото волеизявление не фигурира в нотариалния акт. Действително законът допуска две лица, които са страни по даден договор, да се договарят в полза на трето лице, без то да е страна по договора, като резултатът е, че правата възникват непосредствено в патримониума на третото лице. Поначало се приема, че всякакви права, включително и вземания, могат да се договорят в полза на трето лице, тъй като и законът изрично не урежда някакви изключения. Когато обаче с оглед естеството на правата има предвидени изисквания за форма за тяхното прехвърляне или учредяване (респективно за придобиването им), които изисквания са условие за действителност, това условие няма как да бъде изпълнено при неучастието на третото лице като страна по сделката и то не може да се позове на вещноправен ефект на договора в своя полза и да се легитимира като носител на правото на собственост или на ограничено вещно право".
Активен

Dixi et animam salvavi
Мая Тонева
Потребител
*

Карма: +1/-0
Липсва Липсва

Публикации: 3


« Отговор #4 : Юли 08, 2012, 02:40:02 »

Чл. 129. (1) СК Всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете и да дава съгласие за правните действия на непълнолетното си дете в негов интерес.
чл.130(3) СК  Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.
 Можем да приемем,че макар и в конкретния случай да не става дума за разпореждане с недвижим имот на детето, става дума за придобиване на право на собственост върху недвижим имот от детето , което прави необходимо разрешение от Райнния съд за сключване на сделката. Така или иначе, съдът ще реши има ли противоречие между интересите на родителя и детето , за да назначи или не особен представител  . Доколкото разбирам формата за действителност е спазена и човекът разполага с НА. Веднъж станал собственост на детето , недвижимият имот пак попада под закрилата на чл. 130 (3) СК. Според 130 (1) и двамата родители УПРАВЛЯВАТ имуществото на детето в негов интерес и ползват доходите от това имущество за задоволяване на нуждите на СЕМЕЙСТВОТО и то когато тези доходи не са необходими за нуждите на детето . Имуществото на детето не е СИО за да може майката по някакъв начин да "изгони" бащата след развода .Ако се вгледаме по-внимателно, ще видим ,че  съгл.130(1) родителите  са ДЛЪЖНИ да управляват имуществото на детето с грижата на добър стопанин и могат да се ползват от доходите на имуществото, ако те не са необходими в целия си обем за нуждите на детето . Не съм убедена,че самите родители могат да се ползват от имота на детето; казано е ,че могат да се ползват от доходите върху имота и то само при условие ,че те не са необходими за нуждите на детето.Дори залог или ипотека могат да се учредяват само при очевидна полза за детето или извъндредна нужда на семейството и то пак с разрешение на Районния съд. Къде тук някой може да каже ,че единият управител на имота може да "изгони" другия управител , при положение,че той не е лишен от родителски права?
  Къде чл. 22 ЗЗД изисква като условие за действителност на договора "участието" на третото лице??Кой казва,че сделката няма вещноправен ефект за него ?Има вещноправен ефект , защото , в случая, неговият (на детето) законен представител е заявил,че желае да се ползва от уговорката. Просто в случая , бащата е едновременно страна по договора в полза на трето лице и законен представител на третото лице, като обемът на представителната му власт се определя от закона .(виж чл. 120-1)Кой, по дяволите е казал,че третото лице е СТРАНА по сделката???Нали точно за това се казва договор в полза на трето лице. Единственото условие е договорът да е в полза, тоест третото лице да придобива само права , но не и задължения.Уговорката не може да се отменя,след като третото лице заяви на една от страните,че желае да се ползва от сделката , но тук не става дума за това,че е страна по договора или че трябва да присъства при сключването му .Тук става дума за това, че ДО момента ,в който третото лице заяви ,че желае да се ползва от уговорката в негова полза , тя може да се отмени , но не означава,че е недействителна или че заявлението на третото лице е някакъв юридически факт необходим за допълването на фактическият и състав и преминаването и от висящо недействителна в действителна. Сделката си е напълно действителна, щом страните са достигнали до съгласие да я сключат в полза на третото лице и то не се е възпротивило изрично,че не желае да се ползва от нея. Условие за действителност на сделки с недвижими имоти е НА и то е спазено .Имотът е преминал в патримониума на третото лице по силата на договора в полза на трето лице , а самото право на собственост е прехвърлено в изискваната от закона форма. НА е условие за действителност на сделки за прехвърляне на вещни права и нищо повече. А е закупил имот от Б в предвидената от закона форма , след което е заявил,че желае тази сделка да е в полза на детето му , чийто законен представител е. По силата на прехвърлителната сделка А става собственик на имота ,а по силата на договор в полза на трето лице тази собственост преминава в патримониума на детето.За договор в полза на трето лице не се изисква НА : НА се "интересува" само от прехвърлянето на собствеността в технически смисъл , но изобщо не се "интересува" къде отива тази собственост. Това върши договорът в полза на трето лице, той казва къде отива собствеността,а в случая- при детето .
« Последна редакция: Юли 08, 2012, 03:44:22 от Мая Тонева » Активен
Страници: [1]   Нагоре
  Разпечатай  
 
Отиди на: