Запис на заповед или менителница

[Dimitar Skobelev]

Уважаеми участници във форума и групи,
Имам един малък въпрос. Колкото пъти  четейки Търговския закон и съпоставяйки двете средства за признаване на известни задължения не можах да направа разлика измежду менителница и запис на заповед. Ако накой може да ми укаже на разликата измежду двата документа-ценни книги, ще бъда много благодарен.
Този въпрос поставям заради моето логично гледане на ценната книга наречена "запис на заповед" като идеално средство за изнудване и измама , а отук на там за идеално средство за испиране на пари и данъчни нарушения и измами.
Като доказателство на това мое гледане давам следните съмнения.
-Съмнение 1: Потписва се само от едно лице .
-Съмнение 2: Потписва се в присаствие на само две лица или 4 очи.
-Съмнение 3:При исковото производство или при директното заповедно производство освен разглеждане на ценната книга по изрядност на външния вид и броја на реквизитите от надлежния съд , нищо друго и не се установява (напр. доказване на дължимост на вписаната сума, основание на което е настъпило задължението и т.н)
-Съмнение 4: Възможност да се сумата плати директно на "ръка" с доказване на плащането чрез обратна разписка от взискателя надлежно заверена или квитанция от поштенската станция.(чл.433 ал.1 т.1)

Всичко тези съмнения доказват че със запис на заповед могат да се исперът много пари в случай когато едно от лицата(взискател) е юридическо лице, Също така тези сума стават необлагаеми  с разни данъци а да не говориме за ДДС кредит.Могат да се изнудат доста неписмени или неуведомени лица какво потписват доброволно или насилствено. И на кой начин  длажникът може да докаже че  не дължи сумата, че е потписал под условие, принуда, измама и подобно.

Много интересно е обянението от юрист с дългогодишна практика по търговско право и ГПК или от представител на някоя от групите.