Аз съм съставял констативен нотариален акт за идеална част от имот - сграда. Конкретният случай позволяваше. Но знам, че пред съд би паднал този акт.
Във втория случай - може. В първия - мисля, че пак може, но ще ви е по-трудно чсито практически,
Трябва да се има предвид, че при съсобственост се приема, че владелецът е държател по отн. на ид. ч. на останалите съсобственици:
НАСЛЕДНИКЪТ, КОЙТО СЕ ПОЗОВАВА НА ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ ТРЯБВА А ДОКАЖЕ НЕ САМО, ЧЕ Е ПОЛЗВАЛ ИМОТА, НО И ЧЕ Е ПРОМЕНИЛ НАМЕРЕНИЕТО СИ И Е ЗАВЛАДЯЛ ЧАСТИТЕ НА СЪНАСЛЕДНИЦИТЕ. ПРОМЯНАТА В НАМЕРЕНИЕТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ДЕМОНСТРИРАНА ЧРЕЗ ПРЕДПРИЕМАНЕ НА КОНКРЕТНИ ДЕЙСТВИЯ, КОИТО ДА СТАНАТ ДОСТОЯНИЕ НА СЪНАСЛЕДНИЦИТЕ И ДА ПОКАЗВАТ НЕСЪМНЕНО, ЧЕ НАСЛЕДНИКЪТ, КОЙТО УПРАЖНЯВА ФАКТИЧЕСКАТА ВЛАСТ ОТРИЧА ТЕХНИТЕ ПРАВА ВЪРХУ ВЕЩТА И Я ДЪРЖИ САМО ЗА СЕБЕ СИ.
Чл. 79, ал. 1 ЗС
Чл. 127, ал. 1 ГПК
Докладчик съдия Бранислава Павлова
Производството е за делба във фазата по допускането.
С решение № 110 от 04.07.2005 г. по гр. д. № 220/2005 г., Б. окръжен съд е отменил решението на Н. районен съд № 349 от 31.01.2005 г. по гр. д. № 246/2004 г. и е допуснал делба на дворно място - урегулиран поземлен имот № III-173 по плана на с. Р., ведно с построената в мястото едноетажна масивна жилищна сграда от 36 кв. м при части по 1/8 за Н. К. Г., М. К. М. и Ф. К. Д. и 5/8 общо за Л. В. Х. и Р. И. Х.
Фактическите изводи на въззивния съд са, че имотът е придобит по време на брака на К. П. и Е. П. при условията на чл. 19, ал. 1 СК. Със смъртта на съпруга през 1987 г. е прекратена съпружеската имуществена общност като съпругата е придобила 1/2 от имота на основание чл. 27 СК и 1/8 по наследство, наред с трите деца на съпруга от предходен брак. Своята 1/2 ид. ч. част от общността Е. П. е продала на дъщеря си Л. Х. с нот. акт № 71/1994 г., а през 2002 г. се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който е призната за собственик на основание давностно владение за другата 1/2 ид. ч. и с тази част също се е разпоредила с възмезден договор в полза на дъщеря си Л. Х. с нот. акт № 174/2002 г. И двата договора са сключени по време на брака на Л. Х. с Р. Х. Те са възразили по предявения иск за делба от низходящите наследници на К. П., че Е. П. е придобила целия имот по давност и не е налице съсобственост. Съдът е приел, че дъщерите на К. П. са посещавали имота след смъртта на баща си, съпругата му не е демонстрирала пред тях намерението си да свои целия имот и поради това възражението за давност е неоснователно.
Решението е валидно и допустимо. Съдът е преценил доказателствата съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК и е приложил правилно материалния закон. При наследствено правоприемство, каквото в случая е възникнало по отношение на частта на наследодателя от прекратената съпружеска имуществена общност между децата и съпругата му, сънаследниците придобиват собствеността в определен обем права съобразно правилата на чл. 5-10 ЗН и в техните вътрешни отношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части. Наследникът, който се позовава на придобивна давност трябва съгласно чл. 127 ГПК да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците. Промяната в намерението не трябва да остане скрита, тя трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на наследниците и да показват несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическата власт отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си. Следователно фактът на едноличното ползване на имота от Е. П. не е достатъчен за доказване на възражението за придобивна давност. Щом като във вътрешните отношения между сънаследниците се счита, че те са държатели на чуждите идеални части - владеят ги от тяхно име и за тяхна сметка - наследникът, който не ползва имота не трябва да доказва активно поведение, а обратно то трябва да бъде предприето от този, който променя намерението си и от държател става владелец. В случая разпитаните по делото свидетели не са установили факти в подкрепа на твърдението за завладяване от съпругата на частите на децата на наследодателя, няма данни те да не са допускани в имота, свидетелката П., на чиито показания се позовават касаторите е установила изразено несъгласие да се обработва двора от един от съседите, което няма връзка с отблъскването на владението на сънаследниците. Необезпокояваното ползване на имота от Е. П. не е факт, който доказва владелчески действия, насочени срещу сънаследниците, защото не отговаря на изискването на несъмненост на владението и изводът на въззивният съд, че възражението за придобивна давност е неоснователно е законосъобразен.
Законосъобразни са и изводите на съда по възражението за изтекла погасителна давност за приемане на наследството на К. П. от дъщерите му. Чл. 50 ЗН, който предвиждаше петгодишен срок за приемане на наследството е отменен със ЗИДЗН ДВ, бр. 60 от 24.07.1992 г. Отмяната на давностния срок съгласно задължителното за съдилищата тълкуване на разпоредбата в Т. р. № 1/1998 г. на ВКС, ОСГК има действие за наследствата, за приемането на които давността е изтекла и към датата на влизане в сила на ЗИДЗН от 1992 г. не е направено възражение за погасителна давност. В разглеждания случай възражението е направено след 27.07.1992 г., когато влиза в сила отмяната на чл. 50 ЗН и правилно е прието от въззивния съд, че чл. 50 ЗН не се прилага и наследството може да се приеме безсрочно, а възражението за погасителна давност няма правно значение. По тези съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице заявените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение и то следва да бъде оставено в сила.
ЗА ДА БЪДЕ ПРИДОБИТА ЦЯЛАТА ВЕЩ САМО ОТ ПОЛЗУВАЩИЯ Я СЪСОБСТВЕНИК ПО ДАВНОСТ, НЕОБХОДИМО Е СЪЩИЯТ ДА МАНИФЕСТИРА СПРЯМО НЕПОЛЗВАЩИЯ СЪСОБСТВЕНИК НАМЕРЕНИЕТО СИ ДА УПРАЖНЯВА ФАКТИЧЕСКАТА ВЛАСТ ВЪРХУ ВЕЩТА НЕ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 31 ЗС, А САМО И ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗА СЕБЕ СИ, СЧИТАЙКИ Я ИЗЦЯЛО ЗА СВОЯ. ИЗВЪРШВАНЕТО НА НЕОБХОДИМИТЕ ЗА ПОДДЪРЖАНЕТО НА ВЕЩТА В ДОБРО СЪСТОЯНИЕ РЕМОНТНИ РАБОТИ ОБИЧАЙНО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ОТ ПОЛЗУВАЩИЯ ТАЗИ ВЕЩ СЪСОБСТВЕНИК, ПОРАДИ КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВЪЗПРИЕМЕ КАТО МАНИФЕСТИРАНЕ НА НАМЕРЕНИЕ ЗА СВОЕНЕ.
Чл. 31 ЗС
Чл. 79 ЗС
Докладчик: съдия Светлана Калинова
Производството е за делба във фазата по допускането.
С обжалваното решение, постановено на 8.08.2005 г. по гр. д. № 14/2005 г. В. окръжен съд, действувайки като въззивна инстанция, е отменил решението на първоинстанционния съд, с което е уважен предявеният от X.X.А. иск за прогласяване нищожността на договор за продажба, сключен на 29.12.2003 г. и е отхвърлил така предявения иск, като е оставил в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която е допусната делба на дворно място, цялото от 414 кв. м, съставляващо поземлен имот ХХVIII-306 в кв. 24 по плана на гр. П., ведно с построените в това дворно място къща и навес между съделителите X.X.А. и Т.К.М. при равни квоти. По отношение на А.X.X. и К.М.X. въззивният съд е отхвърлил иска за делба като неоснователен. Прието е, че на 13.09.1952 г. Ю.М.Н.Т., баба на съделителките X.X.А. и А.X.X., и А.А.Ю., баща на същите съделителки са придобили по договор за продажба при равни квоти собствеността върху процесното дворно място, ведно с построената в него къща. На 11.07.1986 г. А.А.К. (А.А.Ю.) и съпругата му А.М.К. (А.М.Ю.) са дарили на дъщеря си Х.А. (X.X.А.) своята 1/2 ид. част от имота. С нотариално завещание, съставено на 6.12.1968 г. Ю.Е.Т. (Ю.М.Н.Т) е завещала на внучката си А.X. своята 1/2 ид. част от имота. Ю.М. е починала на 5.01.1989 г. и като наследници по закон е оставила дъщеря си А.М.К. (А.М.X.) и низходящите на починалия преди нея неин син С.М.Т., а именно Н.Т. (Н.С.М.) и Ж.Т. (Н.С.М.). На 27.03.2002 г. е съставен н.а. № 196, том I, н.д. № 146/2002 г., с който А.X.X. е призната за собственик по завещание и давност на целия недвижим имот, а на 29.12.2003 г. е продала имота на сина си Т.К.М. Съдът е приел възражението на съделителката А.X. за придобиване на целия имот по давност за неоснователно, тъй като владението на съделителката X.X. не е било отблъснато и не е установено намерението да се свои вещта. Приел е че X.X. е собственик на 1/2 ид. част от имота по силата на сключения през 1986 г. договор за дарение, а собственик на останалата 1/2 ид. част е съделителят Т. М. по силата на сключения през 2003 г. договор за продажба. Доводите на съделителката X.X. за нищожността на договора за продажба са приети за неоснователни.
Така постановеното въззивно решение е валидно, процесуално допустимо и правилно.
За да достигне до извода, че процесният недвижим имот е съсобствен между съделителите и че възражението на А.X. за придобиване на целия имот по давност е неоснователно, съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, имащи значение за установяване принадлежността на правото на собственост в тяхната съвкупност, преценил е всички установени по делото правнозначими факти в тяхната взаимовръзка. Правилно е преценено правното значение на факта на придобиване на 1/2 ид. част от имота от съделителката X.X. по силата на сключен на 11.07.1986 г. договор за дарение и е формиран извода, че при наличие на това писмено доказателство е било необходимо А.X. да манифестира намерението си да владее целия имот за себе си. Разпоредбата на чл. 31 ЗС изрично предвижда възможността всеки един от съсобствениците да ползува съсобствената вещ самостоятелно за свои собствени нужди. Това ползуване обаче се осъществява със съзнанието, че вещта е съсобствена, т.е. че той притежава само идеална част от нея. Съсобственикът, който не ползува вещта пък от своя страна, макар да не се противопоставя на осъществяваното от другия съсобственик ползуване също има знание, че вещта е съсобствена, т.е. счита съответната идеална част от тази вещ за своя. За да бъде придобита цялата вещ само от ползуващия я съсобственик по давност, следователно е необходимо той да манифестира спрямо неползуващия съсобственик намерението си да упражнява фактическата власт върху вещта не по смисъла на чл. 31 ЗС, а само и изключително за себе си, считайки я изцяло за своя. В този смисъл правилно въззивният съд е приел, че доколкото по делото не е установено съделителката А.X. да е противопоставила на X.X. наличието на подобна промяна в отношението си към имота и в намерението, с което е упражнявала фактическата власт върху него, то по отношение на притежаваната от X.X. 1/2 ид. част от имота фактическият състав на придобивната давност не се е осъществил. Извършването на необходимите за поддържането на вещта в добро състояние ремонтни работи обичайно се осъществява от ползуващия тази вещ съсобственик, поради което не може да се възприеме като манифестиране на намерение за своене.
Неоснователни са доводите на касаторите, че необсъждането на данните за участието на праводателя на X.X. в производството по воденото след смъртта на Ю. М. дело за делба представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
По смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК съществено нарушение на съдопроизводствените правила в първата фаза на делбеното производство е онова, което е обусловило неправилен извод за принадлежността на правото на собственост върху имота, предмет на делбата или за притежаваните от съделителите идеални части от този имот. Необсъждането на постановено по друго дело съдебно решение би представлявало в този смисъл съществено нарушение на съдопроизводствените правила само ако притежаваните от съделителите или от техните праводатели вещни права върху имота са били признати или отречени със сила на пресъдено нещо. Производството по гр. д. № 24/1994 г. по описа на П. районен съд е образувано по иск за делба на наследство-то, останало след смъртта на починалата на 5.01.1989 г. Ю.М., предявен от наследниците на нейния син С.М.Т. против А.М. (А.М), дъщеря на наследодателката и неин наследник по закон, нейния съпруг А.А., който е придобил през 1952 г. процесния имот в съсобственост с наследодателката, и против А.X., имаща качеството наследник по завещание, като основният спорен въпрос в производството са били правните последици на съставеното на 6.12.1968 г. в полза на А.X. нотариално завещание, т.е. дали наследниците по закон на Ю.М. имат качеството съсобственици или по силата на завещанието притежаваната от наследодателката идеална част от имота е преминала в патримониума на А.X. Искът за делба е отхвърлен, като е прието, че предявилите този иск низходящи на починалия преди общата наследодателка неин син нямат дял от имота, предмет на делбата, при което притежаваните от останалите съделители права върху този имот не са отречени със сила на пресъдено нещо, а след като правата на праводателя на X.X. не са били отречени в това делбено производство със сила на пресъдено нещо до по настоящето дело факта, че същият е участвувал в производството по гр. д. № 24/1994 г. не е от съществено значение и необсъждането му не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Изводът на съда, че към настоящия момент имотът е съсобствен между съделителите X.X.А. и Т.К.М. при равни квоти е правилен, формиран въз основа на установената по делото фактическа обстановка. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да доведат до неговата неправилност, поради което на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК същото следва да бъде оставено в сила, като във втората фаза делбата на имота следва да бъде извършена съобразно състоянието, в което същият се намира, вкл. и по отношение на съществуващите в него постройки.
