Страници: [1]   Надолу
  Разпечатай  
Автор Тема: Решение на ВКС  (Прочетена 2467 пъти)
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Anita
Потребител
*

Карма: +0/-0
Липсва Липсва

Пол: Жена
Публикации: 5


« : Април 20, 2010, 08:51:01 »

Колеги, търся решение на ВКС №287 от 17.06.2008г. по н.д.№177/2008 III н.о.
В сайта на ВКС са публикувани съдебни актове постановени след 01.10.2008г.,в Сиела също го няма. Моля за помощ!
Активен
Yo
Модератор
Самурай
****

Карма: +12/-0
Липсва Липсва

Пол: Жена
Публикации: 103



« Отговор #1 : Април 22, 2010, 08:51:23 »

Цитат
Решение № 287 от 17.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 177/2008 г., III н. о., докладчик съдията Цветинка Пашкунова
чл. 20, ал. 2 НК

чл. 23 НК

чл. 26, ал. 1 НК

чл. 198, ал. 1 НК

чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 НК

чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр. с ал. 1 НК

чл. 320а НК

чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК
------------------------

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. К. Д. срещу Решение на П. апелативен съд от 05.02.2008 г., постановено по ВНОХД № 602/2007 г. по описа на съда, с което е потвърдена Присъда на Окръжен съд - П. от 18.10.2007 г. по НОХД № 1052/2007 г.

В депозираната касационна жалба се визират оплаквания, сочещи на несъблюдаване на процесуалните правила, изразяващо се в повърхностен и еднопосочен анализ на инкорпорираните доказателствени източници, логическа последица от което е незаконосъобразността на атакуваните първоинстанционна присъда и въззивно решение. Предлага се последните да бъдат отменени и подсъдимото лице, оправдано по повдигнатите срещу него обвинения по чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198 , вр. чл. 20, ал. 2 НК, поради недоказаност на престъпните деяния и предположения за авторството им. Алтернативно, се релевира бланкетно касационно основание за нарушение на материалния закон при правоприлагане института на съучастие и се предявява лишено от конкретика искане за намаляване на определеното наказание, индициращо на явна несправедливост.

В съдебно заседание на 10.06.2008 г. И. Д. и упълномощеният от него защитник Х. се явяват лично, като последният поставя акцент на недостатъци при интерпретация на доказателствената маса и пледира за отмяна на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК или ревизия на същия в санкционната му част досежно размера на наложената наказателна санкция.

При предоставената последна дума подсъдимото лице заявява липса на съпричастност към инкриминираните престъпления и моли да бъде оправдан, представяйки допълнително писмена защита от договорен адвокат Апостолова.

Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила, като правилно, законосъобразно и справедливо.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на касационната проверка по чл. 347 НПК и упражнявайки правомощията, с които е оторизиран, за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 214 от 18.10.2007 г., постановена по НОХД № 1052/2007 г., П. окръжен съд е признал И. К. Д. за виновен в това, че на 30.04.2005 г. в гр. Съединение, в съучастие с М. А. Й., в качеството на съизвършител, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 2 213 (две хиляди двеста и тринадесет) лева, от владението на Х. В. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, употребявайки за това сила и заплашване, като грабежът е придружен със средна телесна повреда на Н. Т. Б., поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК, го осъдил на пет години лишаване от свобода.

Със съдебния акт е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимото лице и за осъществено, при условията на реална съвкупност, престъпно посегателство по чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което му е наложено наказание - лишаване от свобода за срок от две години, и същото е оправдано по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 320а, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20 НК.

На основание чл. 23 НК, е определена една обща за изтърпяване наказателна санкция на подсъдимия Д. - пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим, като в съответствие с изискванията на чл. 68, ал. 1 НК, е приведено в изпълнение отложеното с влязла в сила присъда на 20.01.2005 г. по НОХД № 1590/2004 г. на П. РС, наказание - една година и десет месеца лишаване от свобода.

С обжалваното въззивно Решение № 21/05.02.2008 г. Апелативен съд - П. в производство, инициирано по жалба на подсъдимото лице, е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда по НОХД № 1052/2007 г.

При осъществения съдебен контрол, настоящият състав не констатира визираните касационни основания, очертани в процесуалната норма на чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК и мотивиращи отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимото лице, поради доказателствена необезпеченост на обвинителната теза.

Първостепенният съд и въззивната инстанция не са нарушили нормативните разпоредби, вменяващи задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, обусловили пороци в процесуалната им дейност, и не са дерогирали правните предписания за проверка, анализ и оценка на доказателствата, довели до погрешни фактически констатации за инкриминираните престъпления и тяхното авторство. Последните са изведени при съблюдаване основните принципи на наказателния процес, регламентирани в чл. 13 и чл. 14 НПК, след изпълнение процесуалните изисквания на чл. 107 НПК, и се базират на задълбочено и комплексно обсъждане на доказателствената съвкупност.

В хода на проведеното наказателно разследване по несъмнен и категоричен начин е установено, че И. Д. е извършител на инкриминираните деяния, индивидуализирани в очертаната от контролираната съдебна инстанция, фактология по отношение времевите и пространствени характеристики, начин на осъществяване, предмет на посегателство, и субективните измерения на тези обективни параметри в съзнанието на подсъдимото лице. Изводите досежно релевантната за престъпната съставомерност на неправомерните действия и авторството им, фактическа обстановка са направени след компетентно съпоставяне и обстоен коментар на събраните по делото годни доказателства, приобщени чрез обясненията на подсъдимия Д., показанията на пострадалите Х. Д. и Н. Б. и на свидетелите М. Й., Х. Й., Т. Б., Т. Г. и Ю. Б., изготвените съдебно-оценителна и медицински експертизи и приложения писмен доказателствен материал. Същите са логическо следствие от обективна, съобразена с предписанията на закона, преценка на доказателствените средства, като ВКС споделя изцяло предложената аргументация на Апелативен съд - П. относно процесуалната им сила и тежест, словесно материализирана в мотивационната част на въззивното решение при реализирания доказателствен анализ.

Неоснователен е доводът в касационната жалба, че неправилно съдилищата по същество са основали фактическите положения за обективната и субективна съставомерност на осъщественото от И. Д. и неговата съпричастност към инкриминираните престъпления, на депозираните свидетелски показания на заинтересования М. Й., и при игнориране заявеното от подсъдимия и неговия приятел Б.

Очертаната позиция на ОС - П. и въззивната инстанция е съобразена с източника на доказателства, правния статут на процесуалните участници в наказателното производство, извънсъдебните им взаимоотношения и съдържанието на установените от разпитаните лица, фактически данни, съответно тяхната корелация с останалия доказателствен материал.

Обосновано първостепенният съд и П. АС са приели, че показанията на конституирания при условията на чл. 118, ал. 1, т. 1 НПК свидетел М. Й. следва да бъдат задълбочено обсъдени и внимателно оценени в аспекта на наказателноправното му положение и при съблюдаване на цялата доказателствена маса. Пресъздадените от него в качеството на съизвършител на престъпните посегателства, обстоятелства, сочещи на времето, мястото, механизма на престъпленията и каузалния принос на И. Д. в съвместната неправомерна дейност, правилно са интерпретирани в контекста на заявеното от пострадалите Х. Д. и Н. Б. Жертва на престъпните деяния, в своя разказ, те са последователни, убедителни и житейски правдиви относно правнозначимата фактология за инкриминираната дейност на подсъдимото лице, което познават и идентифицират безусловно. Формираното заключение не се опровергава от съществуващите несъответствия и неточности в очертаните от твърденията на Б. детайли, при проведения разпит в присъствието на съдия на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие пред ОС - П., обективирани в протоколи от 17.05.2005 г. и 11.06.2007 г., които намират логическо обяснение в изтеклия продължителен период и не внасят никакви съмнения в извършването на противоправните прояви и тяхното авторство.

Достоверността на визираното гласно доказателствено средство е проверена и чрез коментар на съдържимите се факти в изявленията на Т. Б., Х. Й. и Т. Г.; медицинската документация, удостоверяваща причинените телесни увреждания на Н. Б. при упражненото насилие, и инкорпорираните в изслушаните експертизи мнения на вещите лица-съдебни медици.

Аргументирано първоинстанционният съд и въззивният съдебен състав са анализирали и обясненията на И. Д., мотивиращи защитната теза, че същият не се е намирал на местопрестъплението на инкриминираната дата и свидетелските показания на Ю. Б., насочени към осигуряване алиби. Посочените доказателствени източници са обсъдени адекватно, съобразно характера им на доказателствен способ и средство за защита и предвид констатираната близост между подсъдимото лице и разпитания свидетел, като с оглед конкретиката и особеностите на депозираното, носещо белезите на голословност, декларативност и вътрешна противоречивост и демонстриращо тенденциозност на плоскостта на установеното по несъмнен начин от инкорпорирания доказателствен материал, същите правилно не са кредитирани.
В съответствие с установените, при съблюдаване процесуалните правила и реализирания доказателствен анализ, фактически констатации, са и съображенията на контролираната съдебна инстанция по приложимия материален закон. Настоящият касационен състав споделя обоснованата правна преценка на Апелативен съд - П., че действията на подсъдимото лице се субсумират от престъпния състав на чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, съдържаща обстоен преглед на индивидуализиращите го обективни и субективни характеристики, проектирани в инкриминираната дейност и инкорпорираща изчерпателен коментар на съзнателните поведенчески прояви на участвуващите в същата, субекти, в аспекта на възраженията за "ексцес" на умисъла. Убедително и компетентно, с оглед описаното от прокурора в обвинителния акт и доказателствено обезпечено от приобщените към делото източници, неправомерно поведение на И. Д. е формирано и заключението на въззивния съд за осъществено при условията на реална съвкупност престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 НК. При очертаване правната квалификация на последното обаче е допусната известна юридическа непрецизност по отношение на приетата необходимост за допълнително обективиране в същата на института на съучастие (чл. 20, ал. 2 НК), който като форма на задружен престъпен акт се включва имплицитно в квалифициращото обстоятелство, визирано в ал. 2, т. 4 на чл. 213а (изнудване от две или повече лица). Тази неточност в правните очертания на инкриминираното посегателство по чл. 213а, ал. 2, т. 4 НК, следва да бъде преодоляна в рамките на регламентираната в чл. 354, вр. чл. 347 НПК компетентност на ВКС чрез ревизия на атакуваното въззивно решение, като подсъдимият Д. бъде оправдан за съучастие по чл. 20, ал. 2 НК.

Правилно, на базата на възприетите фактически положения и въз основа на логичния и всеобхватен анализ на доказателствения материал, съобразно степента на обществена опасност на престъпните посегателства и личността на извършителя, въззивната инстанция е индивидуализирала и наказателната отговорност на И. Д., поради което неоснователни и неаргументирани са релевираните оплаквания в касационната жалба, сочещи на упражняване правомощията на ВКС по чл. 354, ал. 2, т. 1, вр. чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК.

Наложените при съблюдаване изискванията на чл. 54 НК наказания на подсъдимото лице за престъпления по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 НК (минимално предвидените в закона), и определената обща наказателна санкция - пет години лишаване от свобода, не обосновават явна несправедливост и несъответност с установените в чл. 36 НК цели.

Правнозначимите за диференциране на наказателните санкции факти, на които акцентира защитата - младежката възраст, социалният и имотен статус, интерпретирани във връзка с облика на усложнената инкриминирана дейност, реализирана при условията на множество престъпления, в съучастие по чл. 199, ал. 1, т. 3 НК и при кумулиране на квалифициращи признаци и оценени в контекста на данните за автора на престъпните посегателства и неговите личностни качества, изявили се в инкриминираните действия и в предхождащото и последващо същите противоправно поведение (осъждане с влязла в сила присъда по НОХД № 1590/2004 г. на ПРС и укриване от полицейските органи, предпоставило обявяването на И. Д. за общодържавно издирване), не обуславят редуциране на санкционните последици чрез правоприлагане разпоредбата на чл. 55 НК.

В тази насока, настоящият съдебен състав се солидаризира с аргументите на контролираната инстанция по отношение отсъствието на материалноправните предпоставки за приложение на визирания институт, изискващи кумулативна даденост на многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства или такива от изключителен характер, при които и най-лекото очертано в закона наказание да се оказва несъразмерно тежко, на каквито не сочи конкретиката по казуса.

Изложените съображения мотивират касационната инстанция да приеме, че в пределите на възложената й компетентност в настоящото производство следва да ревизира атакувания съдебен акт на Апелативен съд - П., постановен по ВНОХД № 602/2007 г., като отмени същия в частта, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Д. за извършено престъпно деяние по чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 НК при условията на съучастие, оправдавайки го по чл. 20, ал. 2 НК, и остави в сила въззивното решение в останалата му част.

Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА въззивно Решение № 21 от 05.02.2008 г. по ВНОХД № 602/2007 г. по описа на Апелативен съд - П., като ОТМЕНЯВА същото в частта, с която е ангажирана наказателната отговорност на И. К. Д. за извършено при съучастие престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 НК, и ОПРАВДАВА подсъдимото лице по чл. 20, ал. 2 НК.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Активен

Don't trouble troubles until troubles trouble you!
Anita
Потребител
*

Карма: +0/-0
Липсва Липсва

Пол: Жена
Публикации: 5


« Отговор #2 : Април 22, 2010, 08:58:01 »

Yo, много много благодаря!  Усмивчица
Активен
Страници: [1]   Нагоре
  Разпечатай  
 
Отиди на: