Страници: [1]   Надолу
  Разпечатай  
Автор Тема: Каузално правоотношение при запис на заповед?  (Прочетена 4843 пъти)
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
киро
Потребител
*

Карма: +0/-0
Липсва Липсва

Публикации: 1



« : Април 06, 2010, 12:42:44 »

Колеги, имам договор за изработка. изпълнителят е накарал възложителя да подпише запис на заповед за задължението по договора. изпълнителят изпълнява лошо, забавено, могат да бъдат доказани и вреди. Но използва записа на заповед и то за цялата сума в нея, въпреки че не оспорва, че голяма част от нея е платена.

Може ли да посочите практика, която да е в наша полза. Знам, че записът на заповед е абстрактна сделка, но в случая каузалното правоотношение не се оспорва, а и в договора е записано, че 'възложителят подписва запис на заповед като обезпечение на договор"...
Активен
Rose
Модератор
Джедай
****

Карма: +23/-1
Липсва Липсва

Публикации: 494



« Отговор #1 : Април 06, 2010, 02:15:53 »

Вижте това дали може да Ви е от полза:
 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№                                            гр. Бургас ..11.2009 г.

 

В ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд, първо гражданско отделение в открито заседание на девети октомври две хиляди и девета година в състав;

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.В.

Секретар З. Терзиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 331 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е образувано по иска на А. Д. М-., от гр- Несебър против М. Х. Т. , от с. А..

Ищецът, чрез процесуални представители адв. М.Т.И. адв. К.Т., от БАК, твърди в исковата молба, че срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение в негова полза. В законоустановения срок ответникът е направил възражение срещу заповедта, поради което Районен съд – Несебър е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си по съдебен ред на осн. чл.415 ГПК. Настоящият иск е в изпълнение на тази процесуална възможност. Твърди се още, че ищецът е дал на ответника два пъти заем за сумата общо 73 845 евро – първият заем от 28.02.2008 г. за 13 755 евро и вторият заем от 27.03.2008 г. за 60 090 евро. Ответникът е издал в полза на ищеца процесните два броя записи на заповед на обща стойност сумата по заемите. Първият запис на заповед е издаден на 28.02.2008 г. с падеж 15.03.2008 г. за сумата 13 755 евро и вторият – на 27.03.2008 г. с падеж 27.09.2008 г. за сумата от 60 090 евро. Твърдението е, че и по двата записа на заповед плащане не е настъпило, въпреки многобройни покани. При факта на неплащането ответникът дължал и мораторна лихва от датата на падежа на съответната запис на заповед до 02.02.2009 г – датата на молбата до районния съд за издаване на заповед за изпълнение. Общата мораторна лихва е за сумата от 4 769, 37 евро разпределена, както следва : по първия запис на заповед – 1 786, 16 евро за времето 16.03. 2008 г. – 02.02.2009 г. и по втория запис на заповед – 2 973, 21 евро за времето 28.09.2008 г. до 02.02.2009 г.

След уточнение и допълнение на исковата молба ищецът отправя искането: 1/ да се приеме за установено по отношение на ответника вземането на ищеца по издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 43/2009 г. на НРС, произходящо от договори заем за сумата от общо 73 845 евро, за която ответникът е издал записи на заповед: от 28.02.2008 г. за сумата от 13 755 евро с падеж 15.03.2009 г. и от 27.03.2008 г. за сумата от 60 090 евро с падеж 27.09.2008 г.

2/ законна лихва върху общата главница от 73 845 евро начиная от датата на подаването на молбата за издаване заповедта за изпълнение – 02.02.2009 г. до окончателното изплащане

3/ да бъде осъден ответника да заплати мораторна лихва в общ размер от 4 769, 37 евро, от които : 1796 евро върху сумата по първия запис на заповед за времето от 16.03.2008 г. до датата на молбата за издаване на заповед за изпълнение – 02.02.2009 г. и 2 973, 21 евро върху сумата по втория запис на заповед за времето от 28.09.2008 г. до датата на молбата за издаване на заповед за изпълнение – 02.02.2009 г. и

4/ да бъде осъден ответника за разноските по делото, включително и по молбата за издаване заповед за изпълнение пред районния съд.

Правното основание на искането е в чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 ГПК.

Ответникът, чрез процесуални представители адв. В.Н. и .Л.П., от САК, противопоставя възраженията, че няма сключен договори заем с ответника, поради което и няма задължение да връща заетите суми. Твърди, че издадените 2 бр. записи на заповед нямат отношение по предмета на спора, тъй като не съдържат данни за заемани суми. Намира, че процесните записи на заповед не се ползват с материална доказателствена сила и не са доказателство за договор заем сключен между страните. Поддържа становището, че основателността на вземането следва да се доказва с други писмени доказателства, каквито не са ангажирани от ищеца.

В съдебно заседание исковете се поддържат, доказателства не се ангажират, пледира се за уважаването им.

Ответникът поддържа становището си, пледира за отхвърляне на исковете.

 

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено:

 

На 02.02.2009 г. ищецът, чрез адв. К.Т., е депозирал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника М.Т. пред Несебърски районен съд. Заявлението е за парично вземане от 73 845 евро, образувано от два броя записи на заповед – от 28.02.2008 г. с падеж 15.03.2008 г. за сума 13 755 евро и от 27.03.2008 г. с падеж 27.09.2008 г. за сумата от 60 090 евро. Посочено е, че паричното вземане е за дължими суми по записите на заповед.

На 05.02.2009 г. НРС е издал заповед № 57, с която е разпоредил общата сума по заявлението и разноските в размер на 4 588, 57 лв. да се заплатят на ищеца М-..

На 08.04.2009 г. ответникът Т. е възразил пред районния съд, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение. На основание постъпилото в срок възражение районният съд е указал на ищеца да предяви иск относно вземането си.

По исковата молба е образувано настоящото производство, с която се въвежда обстоятелствено, че дължимите по записите на заповед суми са дадени по два договора заем на парични суми, предоставени от ищеца на ответника, за които са били издадени от последния и процесните записи на заповед.

Записите на заповед са представени. Първият е издаден от ответника на 28.02.2008 г., без протест, за сумата от 13 755 евро, платими в гр. Н., ул. М., с падеж 15.03.2008 г., а вторият е издаден на 27.03.2008 г., също без протест, за сумата от 60 090 евро, платими на същия адрес, с падеж 27.09.2008 г. Други доказателства не се ангажират.

 

При такава фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

 

В настоящото производство доказателствената тежест на осн. чл. 154 ГПК, както е и указано, е у ищецът-заявител пред районния съд, който следва да установи доказателствено въведените от него факти и обстоятелства в исковата молба. Това означава, че в случая след като провери редовността на процесните ценни книги от външна страна, предвид въведените от закона изисквания по отношение формата и реквизитите им – чл. 535 ТЗ, съдът е в задължението си да провери наличието на въведените факти и обстоятелства, които са свързани с изпълнението на твърдяната каузална сделка – договор заем между страните, както се въвежда от ищеца. Ответникът следва да установява възраженията си – нередовност на ценните книги от външна страна и факта на връщането на заетите суми, поради което не е задължен да плаща по процесните записи на заповед, които гаранционно обезпечават заема.

Видно от представените ценни книги, същите са редовни от външна страна, притежават изискуемите от закона реквизити по чл. 535 ТЗ и удостоверяват вземането. Със записите на заповед е поето безусловно задължение да се платят определените в тях суми – 13 755 евро и 60 090 евро, датата на падежите - съответно 15.03.2008 г. и 27.09.2008 г., мястото на плащането в гр. Н. и лицето, на което да се плати - в случая ищецът М-.. Действително записът на заповед е абстрактна сделка, но по отношение на трети лица, тъй като позитивното право не познава сделки с абсолютно абстрактен характер. При положение, че ищецът твърди, че процесните записи на заповед са издадени, като гаранционно обезпечение на сключени между страните договори заем, а ответникът противопоставя лични възражения, то следва да бъде установявано материалното правоотношение между тях, което е основание за издаването на ценните книги. Договорът заем е реален и следва да се счита за сключен от предаването на сумата по него, поради което за неговата действителност не е необходима писмена форма. Предвид приложението на чл. 164, ал.1, т. 3 ГПК писмената форма е необходима с оглед доказаване на правоотношението. Поетото задължение по процесните записи на заповед не води до обоснован извод, че сумите по тях са реално предадени на издателя им в посочения размер. Това е така, тъй като съдът възприе редовността на представените по делото ценни книги. Записът на заповед е абстрактна сделка и представлява диспозитивен документ обективиращ волята на неговия издател да плати определената в него сума пари. При факта на редовността му недопустимо е същият документ да се преценява от съда доказателствено и като разписка установяваща едностранно факта на получена по договор заем сума. Допускането му би довело до вътрешно противоречие в съдебния акт поради различната доказателствена преценка на един същ документ – от една страна, като диспозитивен, а от друга – като свидетелстващ, каквато е разписката, установяващ неизгодни за страната факти. Друг би бил извода ако записът на заповед е с опорочена форма на съставянето му, поради което не е редовен от външна страна и не удостоверява вземането. Тогава той би могъл да има правната характеристика на разписка, удостоверяваща получаването на посочената сума пари и задължението да се върнат на определена дата, но в случая не е така. По делото не се ангажират каквито и да било други доказателства, свързани с въведените от ищеца твърдения, за да се установи надлежно, че твърдяната от него каузална сделка е налице. Поради това каузалното правоотношение по договор заем, по повод което ищецът твърди, че са издадени процесните записи на заповед, не се доказва.

По тези съображения се налага извода за неоснователност на главния иск, поради което същия следва да се отхвърли. Отхвърлянето му води до неоснователност на иска за заплащане на мораторни лихви от падежа на ценните книги до датата на молбата за издавено заповед за изпълнение, който също следва да се отхвърли.

При такъв изход на делото, ответникът е поискал разноски, които следва да се присъдят в доказания размер от 6 750 лв.

Като се води от тези мотиви съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на А. Д. М-. ЕГН **********, от гр. Н., съд. адрес гр. Б., ул. О., адв. К.Т. против М. Х. Т. ЕГН **********, от с. А., ул. Е. за приемане за установено по отношение на ответника вземането на ищеца по издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 43/2009 г. на НРС, произходящо от договори заем за сумата от общо 73 845 евро, за която ответникът е издал записи на заповед: от 28.02.2008 г. за сумата от 13 755 евро с падеж 15.03.2009 г. и от 27.03.2008 г. за сумата от 60 090 евро с падеж 27.09.2008 г. и законна лихва върху общата главница от 73 845 евро начиная от датата на подаването на молбата за издаване заповедта за изпълнение – 02.02.2009 г. до окончателното изплащане, както и за осъждане на ответника да заплати мораторна лихва в общ размер от 4 769, 37 евро, от които : 1796 евро върху сумата по първия запис на заповед за времето от 16.03.2008 г. до датата на молбата за издаване на заповед за изпълнение – 02.02.2009 г. и 2 973, 21 евро върху сумата по втория запис на заповед за времето от 28.09.2008 г. до датата на молбата за издаване на заповед за изпълнение – 02.02.2009 г.

ОСЪЖДА А. Д. М-. да заплати на М. Х. Т. сумата от 6 750 лв. представляваща разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия:
Активен

DEKAH
Самурай
****

Карма: +19/-1
Липсва Липсва

Пол: Мъж
Публикации: 123



Ел. поща
« Отговор #2 : Април 07, 2010, 12:49:58 »

Не знам кой е този адвокат, ама като ищец се е ... изложил.

От цялата работа не можах да разбера от какъв зор ще твърди, че има договор за заем, при положение, че има валидна ЗЗ?

мда...
Активен

Безразлично...?! Чувствам се ОТЛИЧНО!
Rose
Модератор
Джедай
****

Карма: +23/-1
Липсва Липсва

Публикации: 494



« Отговор #3 : Април 07, 2010, 01:57:08 »

Мда, и на мен ми беше чудно това. Но решението е много ценно. И точно защото трудно би се получила такава практика без да има нечий гаф. Смотан

Сигурно са млади колеги. Усмивчица
Активен

Pumuckl
Специалист
Джедай
***

Карма: +14/-1
Липсва Липсва

Публикации: 255



« Отговор #4 : Юли 30, 2010, 06:05:12 »

В лекса има интересна дискусия по темата, но както се вижда и от това решение, има практика съдът да изисква информация за каузалното правоотношение, иначе йок. В конкретния случай с изпълнителя, щом пише в договора, ок.

Но в mоя случай, както е казал мъдреца: "Понякога гризваш дървото, понякога то те гризва, а понякога двамата се надгризвате" Ядосан
Активен

Цитат на: DEKAH
Другите неща трябва да ги знае юриста на фирмата. Ако няма такъв - да си наемат.
Входни врати
Страници: [1]   Нагоре
  Разпечатай  
 
Отиди на: