Авторски права върху статии и фотографии, правени за списания

[Pumuckl]

Колеги, казусът е следния:

Начинаещ фотограф е ангажиран по skype за да направи ХИКС бр. снимки, които ще бъдат отпечатани в Playboy, FHM, Максим или друго списание, вестник или медия. За услугата по skype се уговаря цена. Това си е договор за изработка.

Фотографът прави снимките, които биват публикувани в следващия брой, а името му е посочено, т.е. авторството не се оспорва. Плащане обаче йок.

Или идентичен казус: в разговор, без свидетели се поръчва статия, авторът я написва, отпечатва се, но не се плаща по уговорената цена. Тук е още по-сложно.

Поставям въпроса, защото вече за трети път имам подобни казуси. Явно много списания като Плейбой, ФХМ и разни други подобни от години "пропускат" плащания към модели, фотографи, автори и пр. Фотомоделите особено, за нищо ги нямат. Мисля си, че тъй като винаги ще има хора, които опитват да пробият в тези ниши /неизвестно защо/, действително има злоупотреби. Кандидат-фотографи има бол. Автори на текстове - също. Фотомодели - леле мале...

Та на въпроса: Няма как да се докаже договор, който е сключен по скайп. Няма как да се докаже размера на цената. Но авторството не се спори. Има ли някой практика в тая насока?

Договор за изработка в устна форма. Как ще се доказва договорената цена на изработката? Извлечение на "History" от скайп дали ще бъде приет?

[leonskia]

Когато се касае за неформален договор, какъвто е договорът за изработка, формата не е елемент от неговия фактически състав и съществуването му подлежи на доказване с всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.
Дали пък няма и някой свидетел на облигационните отношения същесвуващи между фотографа и изданието?
При евентуален спор пред съда списанието ще трябва да докаже, че е платило на фотографа.

[Pumuckl]

Разбира се, но те казват: не сме платили, но и не дължим 500 лв. за тези фотографии, а  дължим 50 лв. Признаваме иска до този му размер. В останалата си част е неоснователен и недоказах, бла бла...

[leonskia]

А използвахте ли кореспондецнията, която сте водили в скайп?

[Pumuckl]

Не, реално нямам такова дело. Само в сферата на хипотезите сме и според мен такова доказателство няма да бъде прието. Няма как да докажа, че от другата страна е бил именно Жоро Неделчев или някой друг, който представлява списанието.

[leonskia]

За хронологията имате право. Не съм много добре запознат с ЗАвПСП. Според мен той може да даде някаква форма на защита на автора на снимките, който може да претендира, че използвайки снимките му нямат разрешение/договор/ за това.
Разбира се, това ми идва сега на ум, но хипотезата ми стана любопитна и ще се поинтересувам за възможни варианти.

[Pumuckl]

Чл. 19. Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид.

Това е право на иск.

В нашия случай: Фотографът е предоставил снимките на някой си от редакцията /по скайп/, но това не означава, че му е позволил да ИЗПОЛЗВА тези обекти на авторското право, още по малко с комерсиална цел като ги публикува в печатно издание.

В случай, че името му е посочено като автор в самото списание, то няма как да се оспорва авторството му, а че възнаграждение не е платено - лесно ще се установи. Другата страна трябва да докаже положителния факт - че е направено плащане.

Сега обаче, какъв следва да е размерът: може да е 5 лв. може и да е 500 лв. Няма как да се докаже какво е уговорено, но едно извлечение от скайп може да повлияе на убеждението на съдията ако го приеме за доказателство. Все пак няма как снимките да цъфнат на списанието без никаква кореспонденция и без комуникация.

[leonskia]

Издателството следва да посочи разрешението на автора, с което той му е позволил да публикува снимките му. А в разрешението ще се крие и сумата. Ако списанието се позове, че разрешение се дава в кореспонденцията по скайп, то в същата се сочи че сумата е 500 лева, ако правилно съм Ви разбрал.
Ще си позволя вметката, че имах подобен случай, в който насрещната страна поиска да използва разпечатката на хронологията в скайп като доказателствено средство, което да докаже авторството на ползващия скайп в едно деяние, но съда, според мен правилно му отказа.

[DEKAH]

Авторскоправният режим на фотографските произведения и произведенията, създадени по начин, аналогичен на фотографския, е отразен от законодателя в чл.3, ал.1, т.7 от ЗАПСП. В контекста на тази императивна норма до доказване на противното за автор на фотографско произведение се смята лицето, което съхранява оригинала на негативите на филма и/или компютърните файлове, отразяващи авторски филмов материал. За да бъде обаче една фотография годен обект на авторското право, тя трябва да има т.нар художествен характер и да спада към т.нар. художествена фотография или да отразява постижения на изкуството, науката и културата. Под понятието „художествен характер” би следвало да се разбира онова естетическо, пространствено, композиционно и стилистично усещане за дадено произведение на фотографията, което по безспорен начин да го класифицира като произведение на изкуството. В тази категория естествено са включени фотографиите, които имат за предмет документални снимки, отразяващи определени исторически и научни факти и събития, фото журналистиката, модната фотография, снимки на архитектурни обекти, касаещи дизайна и други сфери на науката, пейзажни и портретни снимки, имащи художествен характер, фото колажът. За отлика от до тук изброените бих разграничил например една паспортна снимка, която според мен не би могла да бъде обект на авторско право, поради липса на признака „художественост”, но и поради хипотезата на чл.13 от ЗАПСП. Законодателят е възприел схващането, че авторското право върху произведение на фотографията, представляващо, портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението Но тъй като тези произведения обикновено са създадени в хипотезата на договор за поръчка, то въпреки авторството(чл.42, ал.1 от ЗАПСП), предвид факта, че съществува опасност хипотетично да бъдат накърнени правата на заснетия, които са от категорията на абсолютните субективни права, то с оглед разпространението на един такъв портрет, ЗАПСП предвижда за използването на същия да бъде уговорено споразумение или определени условия между автора и фотографирания. По този начин обикновено заснетия получава собствеността върху вещта – фотографията на която е изобразен, а автора запазва неимущественото право да използва въпросното произведение при негови изложби например или да я разпространява по други, уговорени предварително от страните начини. Това е така, освен ако не става въпрос за споменатата вече, „паспортна снимка”, при която клиента винаги получава собствеността на негатива непосредствено след заплащане на възнаграждението за фотографията, т.е според мен хипотезата на чл.13 ЗАПСП не визира този случай, а „художествената фотография” и портрет.
Ако едно фотографско произведение е създадено по трудово правоотношение, то авторското право върху същото, принадлежи на автора, освен ако в ЗАПСП не е предвидено друго(чл.41, ал.1 ЗАПСП). В тези случаи работодателят има изключителното право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели. (чл.41, ал.2 от ЗАПСП). Работодателят може да упражнява това право по начин и до степен, съответстващи на обичайната му дейност. Този текст идва да покаже, че една важна част от авторскоправните правомощия, а именно имуществените такива, възникват направо за работодателя. Автора остава титуляр на неимуществените си правомощия и имуществените такива, които не са свързани с дейността на работодателя. При разграничаване на използването „за целите на работодателя” от всяко друго използване текстът на закона въвежда критерия – използване „по начин и до степен, съответстваща на обичайната дейност на работодателя”. „Обичайната дейност” би трябвало да се тълкува ограничително, в смисъл на това, с което нормално се занимава той, а то може да не съвпада изцяло с това, което е записано в акта за създаване на учреждението или в решението на съда за регистриране на търговско дружество. Важно е да се отбележи все пак, че тази „друга дейност” не може да противоречи на императивни норми на закона, което да доведе например до това работодателят да получи правото да се нарича автор на произведението. Коректността изисква да се знае и нещо друго. При всички случаи на използване на произведения, създадени в рамките на трудово правоотношение съществува, по силата на ал.3 но чл.41 от ЗАПСП, възможността независимо кой какви права има и какво е уговорено конкретно, ако трудовото възнаграждение на автора по времето, през което е създал произведението, се окаже явно несъразмерно на приходите на работодателя от използването на същото, авторът да поиска допълнително възнаграждение.
При прехвърляне на собствеността, т.е ако е налице продажба по отношение на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин се отстъпва, ако писмено не е уговорено друго договорно и правото за публично показване на произведението, като новия собственик също не може да придобие качеството автор, те той придобива само имуществените права да се разпорежда с една вещ, предмет на изкуството – в случая фотография (чл.68, ал.1 от ЗАПСП).
Що се отнася да използването на фотографски произведения, ако те не са създадени в хипотезата на чл.41 ЗАПСП, то важи общото правило на чл.19 от ЗАПСП: авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид. В тази категория влиза и публичното показване на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин. Тук се имат предвид различните видове изложби и експозиции на публични места. Именно публични, защото закачването на снимки в помещения, недостъпни за неограничен кръг лица, не попада в приложното поле на тази хипотеза. Под използване се разбира и разпространение на оригинала или екземпляри от произведението сред неограничен брой лица. Параграф 2, т.4 от преходните и заключителни разпоредби на ЗАПСП, уточнява, че разпространението може да се изрази в продажба, замяна, дарение, даване под наем или в заем, както и предложение за продажба или даване под наем на оригинали или екземпляри от произведението. Понякога практиката показва, че даден фотограф може да е автор на дадено произведение, но да не може да го използва – авторът може да има негативите, но това не му дава автоматично правото да ги използва, публикува или да ги продава. Например някой може да снима национален паметник, чуждо произведение на науката и културата и да не може да го използва например в календар или за продажба. Подобни правила както вече бе отбелязано се отнасят и до снимането на хора. В тези конкретни случаи се налага за всяко комерсиално използване да се сключва определен авторскоправен договор, с който да се отстъпи ползването на съответните авторски права или пък да се прехвърлят само вещни права – върху самата снимка като вещ.
Комерсиалното използване за търговски цели не е единственият критерии, който да стои в основата на незаконното използване на дадено произведение на фотографията. Дори има случаи, в които даденият автор да се е съгласил да не получава възнаграждение за неговата фотография, например на базата на неговите убеждения, но това не означава, че едно евентуално незаконно разпространение в други хипотези не може да доведе до увреждане на качеството и естетическото послание на оригиналната фотография, което деяние само по себе си представлява нарушение на неговите авторскоправни правомощия.
адвокат Костов, кантора "ЮСАУТОР"

[Pumuckl]

Да, точно това е: иск по чл. 19.

[leonskia]

Решение от 18.02.2008 г. на ОС - София по гр. д. № 396/2006 г., ГО, IV-ти с-в, докладчик председателят Филип Владимиров

"Този, който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване. В тези случаи обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Разпоредбата на чл. 94а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП ще намери приложение впоследствие само при извършване на преценка досежно размера, в който следва да бъде уважен предявеният иск, като същата задължава съда при определяне на дължимото обезщетение да съобрази установените в нея минимум и максимум на обезщетението. Посочената норма се отнася единствено за обезщетението за имуществени вреди, но не и за обезщетението за неимуществени вреди. По отношение обезщетението за претърпени в резултат от нарушаването на авторските права неимуществени вреди, приложима е общата норма на чл. 52 ЗЗД."
Конкретно нас ни интересува претенцията по т.2:
"2. По иска за присъждане на сумата от 2 500 лв., съставляващо обезщетение за имуществени вреди - като пропусната полза, от публикувания снимков материал и текст, за село К., в брой 10 от 2005 г., на списание "H. W.".

Касае се за вреди, в претендирания им вид, които не увеличават имуществото на кредитора. Той пропуска да реализира нарастване на своето имуществено състояние, в резултат на процесното нарушение.


В случая, този вид вреда се свързва с правото на автора на възнаграждение (вж. молбата от 19.11.2007 г.) за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид (чл. 19 от ЗАПСП).


След като този ищец е автор на процесното произведение (вж. по-горе), което е резултат на творческа дейност и е изразено под формата на снимков (фотографски) материал (чл. 3, ал. 1, т. 7, предл. 1 от ЗАПСП) и при данните, че е бил публично показан (чл. 18, ал. 2, т. 6, предл. 2 от ЗАПСП) - чрез публикуването му в посочения брой на списание "H. W."; без съгласието на автора за използването му (чл. 35 от закона), се налага, че са налице основания за ангажиране на отговорността на ответника за вреди, като пропусната полза. Решаващият състав намира, че с оглед формулирането му в уточняващата молба от 19.11.2007 г., това искане се отнася до присъждане на обезщетение за имуществена вреда, от пропусната полза, като неполучено възнаграждение на автора (в каквато насока са били и доказателствените усилия на ищцовата страна, в хода на съдебното дирене).


За ищеца М. Е. е налице вреда от посочения й вид, защото е пропуснал да получи възнаграждение за изключителното или неизключителното право на трето лице да използва създаденото от него произведение, при определени условия (чл. 36, ал. 1 от закона). Тези правоотношения следва да се регламентират с договора за използване на произведението. Качеството на издател на ответното дружество, предполага, че това е следвало да се извърши с издателски договор - вж. чл. 43 от закона. Като с издателски договор може да бъде отстъпено правото за възпроизвеждане и разпространение на вече създадено произведение (както в случая) или на произведение, което авторът се задължава да създаде (чл. 44). Данни за сключването на подобни съглашения между страните обаче отсъстват.


По отношение размера на вредата, чието обезщетяване в случая се търси:


В делото се съдържат данни, че крайната цена на авторското право (като справедлива пазарна стойност) или стойността на нематериалния актив е 5 500 лв. (вж. заключението на тройната съдебна експертиза). Това е сумата, срещу която ответното търговско дружество - издател, би могло да придобие авторските права върху процесните фотографии. За разлика от нея, цената за преотстъпването на правото за ползване върху тях възлиза на 3 900 лв. Настоящият съдебен състав намира, че именно последната сума съставлява ползата, която е пропуснал да реализира ищецът от публикуването на авторското му произведение, в бр. 10 от 2005 г. на списание "H. W.". С нея неговото имущество не се е увеличило. Касае се за нарушение на авторско право върху снимков материал, осъществено чрез публичното му показване (в кориците на списанието, от посочения му брой), при което той като произведение е доведен до знанието на читателите на това списание пряко, чрез публикуването му (вж. § 2, т. 2 от ДР на ЗАПСП). Ответното дружество - издател, е ползвател на процесните фотографии и като такъв, е следвало да уреди правоотношенията си с автора им чрез преотстъпване на правото на ползване върху тях, за да се разпространят (след като са вече създадени, като авторско произведение и съществуват) в цитирания брой на сп. "H. W.". И като насрещна облага е предвидено да заплати на автора възнаграждение (чл. 44).


Ето защо, искът се явява основателен в пълния му предявен размер от 2 500 лв., предявен като частичен иск от иск в общ размер от 12 500 лв., поради което следва да бъде уважен с осъждане на ответника да заплати процесната сума.
.............................................................................
Воден от горното, окръжният съд,


РЕШИ:


Осъжда "М. - ММ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., да заплати, на основание чл. 94 от ЗАПСП, на М. С. Е. от гр. С., сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лв. - обезщетение за имуществени вреди, като пропусната полза, от неполучено авторско възнаграждение, за правото на разпространение на произведението му - снимков материал за с. К. от 200Х г., чрез публикуването му в октомврийския брой на списание "H. W." от 2005 г., по иска му, предявен като частичен от иск в общ размер на 12 500 лв."
Обърнете внимание, че искът е по чл.94 вр. чл19 ЗАПСП. 

[адв.Атанас Костов]

Вие хубаво си говорите за авторски права върху фотография, но искам да Ви обърна внимание на факта, че изпалзвония "цитат" е част от моя статия "Авторскоправен режим на фотографиите, фотографските произведения и произведенията, създадени по начин, аналогичен на фотографския"( за справка http://www.iusauthor.com/Avtorskopraven-rejim-na-fotografiite-fotografskite-proizvedeniya-i-proizvedeniyata-sazdadeni-po-nachin-analogichen-na-fotografskiya.htm) и никъде не виждам позоваване или посочване на автора, което доста ме озадачава. Ще помоля администратора на сайта да поправи тази "грешка" или "цитата" да бъде отстранен от този сайт.

адв.Атанас Костов

[Rose]

Здравейте, за цитата на DEKAH ли иде реч? Явно да, Вашето име и това на ЮСАУТОР е поставено.

[адв.Атанас Костов]

Благодаря. Това е достатъчно.