Страници: [1]   Надолу
  Разпечатай  
Автор Тема: Нов Ягуар за САК с рег. No. СА К 01 САС  (Прочетена 2129 пъти)
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Hi Tide
Юрист
***

Карма: +2/-0
Липсва Липсва

Публикации: 56



« : Септември 30, 2009, 09:56:07 »

Колеги, видяхте ли автомобила? Не искам да изглежда, че гледам в чуждата паница, но при това положение, което е в България за адвокатите...Не мисля, че е удачно. Стрес, отговорности, интелектуален труд в условията на трудно задвижване на инстанциите /за най-малкото нещо трябва да се настоява/...Понякога имам чувството, че някой има интерес от това да има беззаконие и хората да не си търсят правата.

Вижте и каква хубава статия изрових. Много добър анализ на нещата. Бих добавил като проблем и нормата, която забранява рекламата на адвокатите. Услугата, която предоставяме е твърде непопулярна и повечето хора не знаят какво работим. За сметка на това са убедени, че за да закупят имот им трябва Агенция за недвижими имоти. Защо? Ами адвокатите са повече от агенциите. Заради рекламата.

Цитат
Българският адвокат между лошите закони и корупцията в правосъдието
Принципът на независимост на магистрата придоби уродливи форми
Стефан Петков*
5 Март 2009

През последните двадесет години се извършиха множество обществено-политически и икономически промени в България и другите източноевропейски страни. За този период се установиха демократичните принципи на управление и се наложиха правилата на свободния пазар. В резултат на тези процеси пазарите на различните стоки и услуги в страната отбелязаха огромно развитие.

Изненадващо през този период пазарът на юридическите услуги, предлагани от адвокатите, отбелязва устойчив и непрекъснат спад. Като резултат от тази тенденция все по-голямата част от българските адвокати остават без работа, а за немалка част от съсловието заплащането на месечната членска вноска от 20 лева се превръща в сериозен проблем. Поради тази причина през последните години ставаме свидетели на нарастващ брой на дисциплинарни производства срещу адвокати поради неплащането й. Това е сигурен белег, че голяма част от членовете на гилдията обедняват, въпреки бурното развитие на икономическите отношения и растящия брой на делата в българските съдилища.

Какви са причините за упадъка на този пазар? Със сигурност – не бройката на вписаните адвокати, защото през последните години броят на адвокатите бележи спад, като същевременно непрекъснато се увеличава броят на юристите, които се вписват като адвокати (за да им тече юридически стаж), без да упражняват професията. Въпреки тези тенденции пазарът на адвокатски услуги непрекъснато се свива.

Причините за този упадък са от най-различен характер, а най-съществените са следните:

1. Неспособността на гилдията да се реформира

За съжаление организацията и начинът на работа на органите на българската адвокатура не са претърпели почти никаква промяна от времето на социализма досега. Отношенията във вътрешен план – структура, стил на поведение, взаимоотношения и отношение към адвокатската професия – са старомодни, макар да живеем при коренно различни обществени отношения.

Работата на органите на българската адвокатура не е насочена към подобряване условията на работа и положението на българския адвокат, а към запазване на статуквото и задържането на определени хора в ръководните й органи. Това поведение дезинтересира огромна част от българските адвокати от вземането на участие в работата на органите на адвокатурата, от което следва и липсата на инициативи за промени в организацията.

2. Отстраняването на адвокатите от огромна част от пазара на юридически услуги

Това се извърши по няколко начина.

- Монополизирането (чрез законови разпоредби) на редица дейности,

които бяха дадени за упражняване от ограничен кръг юристи, каквито са нотариусите и частните съдебни изпълнители. С прокарването на закони за тези две частни гилдии се откъсна огромна част от пазара на адвокатските услуги (пазарът на вещно-правни услуги и услугите по привеждане в изпълнение на съдебни решения). Това се оказаха и най-динамично развиващите се пазари през последните години. Адвокатите не само че бяха оставени настрани от тези пазари, те на практика бяха изхвърлени от тях.

Сегашното състояние на законодателството, регулиращо упражняването на тези две частни професии, е в противоречие с разпоредбата на чл. 82 от Договора за Европейския съюз. Това е върховният нормативен акт за страните членки на ЕС. Тази разпоредба гарантира свободата на пазара и конкуренцията в ЕС и изисква премахването на всички пречки за свободното развитие на икономиката. Най-грубо нарушение на свободата на пазара е неговото монополизиране, чрез допускане само на определени лица до него.

Такова е сегашното състояние в България, където свободният достъп до професиите на частните нотариуси и частните съдебни изпълнители е лимитиран със закон, като по този начин всички останали (извън допустимата минимална бройка) юристи са лишени от достъп до пазара. Той е гарантиран само за определени юристи, които са поставени в привилегировано положение спрямо всички останали с такава квалификация. Значителна част от пазара на правни услуги е запазен само за тази привилегирована група. (Практикуващите юристи са наясно, че е достатъчно да отидеш и да платиш на частния съдебен изпълнител, след което оставяш всичко в негови ръце: той си пише молбата, той служебно предприема всичко за нуждите на принудителното събиране на суми и т. н. – адвокатът е абсолютно ненужен, а става дума за делегирана държавна дейност, вместо – както е прието от “частниците” – за типичен частен бизнес!).

В практиката на Европейския съд такова образувание на пазара се нарича картел и е едно от най-сериозните ограничение на неговата свобода.

Последиците от тази злоупотртака със свободата на пазара е най-осезаема в България на местата, където тези картели имат само по един представител. Това обхваща по-голямата част от територията на България, като се вземе предвид обстоятелството, че за създаването на едно място за съдебен изпълнител трябва да има население от 30 000 човека. Никъде и в двата закона обаче не се отчита бройката на икономическите субекти (бизнеса) в съответните райони, които всъщност реализират основните печалби на частните нотариуси и съдебни изпълнители.

По този начин тези два картела са си гарантирали и пазара на извършваните от тях юридически услуги по отношение на всички: граждани, фирми, други юридически лица, чуждестранни инвеститори... Така е отнета и свободата на клиентите при търсене на тези услуги.

Това несъответствие на нашето законодателство с Договора на ЕС следва да бъде незабавно отстранено, като бъде осигурен свободен достъп за всички юристи и до тези две частни професии.

- Корупцията в съдебната система,

която с всяка изминала година придобива все по-големи размери в България, като с нейното нарастване съответно се намалява и пазарът на адвокатските услуги. Наличието на корупция и произвол в съдебната система принуждава все по-често клиентите на адвокатските услуги да търсят други ("алтернативни”) способи за решаване на правните им проблеми.

Наличието на това явление оформя и група от хора, които предлагат услуги по уреждане на дела или проблеми със съдебната система, чрез предаването на подкупи. Общественото недоверие в съдебната система на страната засилва все повече позициите на този "специфичен пазар”, естествено отново за сметка пазара на адвокатски услуги.

Наличието на корупция в съдебната система и поддържането на този "специфичен пазар” се обуславя от няколко основни фактора, основният от които е грешно разбираният и прилаган принцип в България за независимостта на магистратите. Към настоящия момент в обществото (включително и между юристите) господства схващането, че магистратите могат да правят каквото си поискат, защото са независими. Това се подкрепя и доказва основно от съдебната практика, в която системно се постановяват решения (често от едни и същи състави, дори и от едни и същи съдии), които решават идентични случаи по противоположен начин.

Принципът за независимост на магистрата в България е придобил уродлива форма, в резултат на което е създадена лесна възможност за недобросъвестни магистрати да се поставят над закона и съдебната практика.

Докато в началото на съдебната реформа това бяха само единични случи, липсата на каквото и да е противодействие срещу тях доведе до сегашното състояние, което може да бъде определено единствено като пандемия.

Интересен е и фактът, че това явление е предмет на дискусии и анализи (бизнес справочници, медии, икономически и политически коментари) извън България, но не и в страната ни. Дискусията у нас е сведена до домашни условия и между приятели на маса, а общественото отношение към проблема може да се изрази като към заболяване: разчитаме, че с течение на времето то ще си отмине само. Не се допуска, че това заболяване може да се развива и да затруднява развитието на страната.

В действителност принципът за независимост на магистрата (съдия, прокурор, следовател) цели да осигури неговата защита от упражняване на външен натиск при прилагане на закона и съдебната практика в своята работа, а не да го постави над тях.

- Несправедливият метод при определяне и събиране на съдебните такси.

Този проблем засяга липсата на установен лимит при събирането на установената 4% такса върху интереса на исковете, предявявани пред съдилищата ни, както и начисляването на този процент върху всеки защитаван пред тях материален интерес. Развитието в обществените отношения у нас доведе до многократно нарастване на стопанския оборот и стойността на недвижимите имоти, в резултат на което страните в съдебните производства са принудени да плащат огромни суми под формата на съдебни такси, за да получат достъп до правосъдие. Все по-често в съда се защитават интереси за милиони левове, като например при цена на иск от 10 000 000 лева следва да се внесе съдебна такса в размер на 400 000 лева, а при обжалване на втора и трета инстанции по още 200 000 лева за всяка, или общо в края на процеса една от страните ще следва да плати 800 000 лева само за държавни такси.

Съществуването на такъв размер на държавните такси е лишено от всякакъв разум и основание, тъй като правораздаването не е бизнес начинание, а гарантирана от държавата правоохранителна дейност.

Анализът на тези уредби в другите страни (членки на ЕС) показва например, че във Великобритания най-високата съдебна такса е 1 350 паунда. Това е разликата между минималната и средната месечна работна заплата за страната. Тя също се определя на процентен признак, но спира да се начислява над определена стойност, която в този случай е 300 000 паунда.

Процентът се начислява единствено върху паричен интерес (а не върху материален), при които случаи се заплаща твърдо определена такса.

Липсата на лимит при начисляването на съдебните такси в България нарушава правата на гражданите за достъп до правосъдие и оказва изключително негативно влияние върху пазара на адвокатските услуги. Тези несправедливи размери по своята същност представляват допълнителна фискална тежест върху гражданите, чрез която те се ограбват.

Това са част от проблемите на българската адвокатура. Имайки предвид обстоятелството, че адвокатите защитават не своите, а интересите на гражданите и техните организации, това всъщност са проблеми на българското общество. Би било най-разумно адвокатурата (в лицето на нейните управителни органи) да намери адекватни и своевременни решения по тях. В случай, че това не стане, ние ще бъдем свидетели на все по-влошаващо се състояние и качество на пазара на адвокатски услуги, което ще доведе до дискредитиране на професията и разцепване на гилдията.

__________________________

*Авторът е адвокат в Пазарджишката адвокатска колегия, практикува и в София. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", работил е в магистратурата като следовател и прокурор.

В момента провежда обучение за Diploma in Law в University of Westminster, London.

http://www.mediapool.bg/

« Последна редакция: Октомври 05, 2009, 05:14:47 от Hi_tide » Активен

Едно е да си прав. А друго е да докажеш, че си прав!
Pumuckl
Специалист
Джедай
***

Карма: +14/-1
Липсва Липсва

Публикации: 255



« Отговор #1 : Октомври 05, 2009, 05:06:41 »

Има и снимка на машинката: Ухилен

Активен

Цитат на: DEKAH
Другите неща трябва да ги знае юриста на фирмата. Ако няма такъв - да си наемат.
Входни врати
Страници: [1]   Нагоре
  Разпечатай  
 
Отиди на: