Страници: [1]   Надолу
  Разпечатай  
Автор Тема: Допустими нива на шум?  (Прочетена 16577 пъти)
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Кирил
Потребител
*

Карма: +0/-0
Липсва Липсва

Публикации: 1


« : Септември 04, 2009, 03:34:16 »

Здравейте, някой знае ли къде са регламентирани допустимите нива на шум в сградите? И часовете, в които не може да се вдига шум?

Намерих само тая наредба, но не пише в нея:
Цитат
НАРЕДБА № 4 ОТ 27 ДЕКЕМВРИ 2006 Г. ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ВРЕДНИЯ ШУМ ЧРЕЗ ШУМОИЗОЛИРАНЕ НА СГРАДИТЕ ПРИ ТЯХНОТО ПРОЕКТИРАНЕ И ЗА ПРАВИЛАТА И НОРМИТЕ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СТРОЕЖИТЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ШУМА, ИЗЛЪЧВАН ПО ВРЕМЕ НА СТРОИТЕЛСТВОТО
В сила от 20.07.2007 г. Издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи и Министерството на околната среда и водите
Обн. ДВ. бр.6 от 19 Януари 2007г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С наредбата се определят:

1. техническите изисквания за защита от шум на сградите при проектирането им;

2. техническите правила за изпълнение на строителните и монтажните работи (СМР), чрез които се осъществява защитата от шум в сградите;

3. техническите правила и норми за извършване на СМР при изпълнението на строежите по отношение на шума в околната среда;

4. изискванията към инвестиционния проект на строежа.

 
[Препратки от актове]
Чл. 2. (1) Наредбата се прилага при проектиране и изпълнение на жилищни сгради и на сгради за обществено обслужване в областта на здравеопазването, образованието, културата и изкуството, търговията, общественото хранене, хотелиерството и услугите, административни и производствени сгради.

(2) Изискванията на наредбата за ограничаване на шума, излъчван при изпълнението на СМР, се прилагат за всички строежи.

 
Чл. 3. (1) Изискванията на наредбата се отнасят при проектиране и изпълнение на нови сгради, както и при реконструкция, основно обновяване, основен ремонт и преустройство на съществуващи сгради.

(2) При проектирането на помещения със специално предназначение, като стрелбища, студия, зали за музика, говор, многофункционални зали и др. могат да се прилагат изискванията на тази наредба и на специфични нормативни актове и документи (по отношение на отразения шум).

(3) Изискванията на наредбата не се отнасят за източници на инфра- и ултразвук.

 
Чл. 4. Наредбата се прилага едновременно с изискванията на нормативните актове за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, за противопожарните строително-технически норми, за техническите изисквания към продуктите, за защита от шума в околната среда и за здравословни и безопасни условия на труд.

 
Чл. 5. Сградите по чл. 2, ал. 1 се планират, проектират и изпълняват по такъв начин, че шумът, достигащ до обитателите им или до хората в близост до тях, да не надвишава нивата, които застрашават тяхното здраве, почивка и нормални условия на труд.

 
[Препратки от актове]
Чл. 6. (1) Граничните стойности на показателите за шум в dBА в различните територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях се определят съгласно табл. 2 на приложение № 2 от Наредба № 6 от 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (ДВ, бр. 58 от 2006 г.).

(2) Граничните стойности на нивото на шум в dBА в помещения на жилищни и обществени сгради се определят съгласно табл. 1 на приложение № 2 от Наредба № 6 от 2006 г.

(3) Граничните стойности на експозицията на шум в dBА за защита на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум, се определят съгласно Наредба № 6 от 2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум (ДВ, бр. 70 от 2005 г.).

 
Чл. 7. (1) Шумовите характеристики на машините и технологичното оборудване в dBА при проектиране на защитата от шум се определят от производителите им, а когато не са определени, същите се установяват чрез измерване от специализирани лаборатории.

(2) Еквивалентното ниво на шум в dBА от автомобилния, железопътния и въздушния транспорт, както и показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните периоди на денонощието, се определят съгласно приложение № 3 от Наредба № 6 от 2006 г.

 
Чл. 8. (1) Продуктите, които имат технически характеристики, свързани с изискванията за шума, се предвиждат в инвестиционните проекти и се влагат в строежите след оценено съответствие по реда на наредбите по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП).

(2) Не се допуска влагането в строежите на продукти, без да е оценено съответствието им съгласно ал. 1.

 
Чл. 9. Лицата, които проектират строежите, оценяват съответствието на проектите, упражняват строителен надзор и обследват строежите за съответствието им със същественото изискване "защита от шум", трябва да отговарят на изискванията на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и да имат в състава си или да наемат физически или юридически лица със съответната квалификация.

 
Чл. 10. Възложителят възлага предварителни (прединвестиционни) проучвания за доказване на необходимостта от съставяне на задание за изработване на инвестиционен проект и на мерки за ограничаване на шума, излъчван по време на строителството.

 
Чл. 11. Контролни органи по прилагане на изискванията на тази наредба са органите, определени съгласно ЗУТ, Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) и Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

 
Глава втора.
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ШУМ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕ НА СГРАДИТЕ
Раздел I.
Общи положения
Чл. 12. (1) Сградите по чл. 2, ал. 1 се проектират и изпълняват така, че стойностите на показателите за нивото на шума да не са по-високи от тези по чл. 6.

(2) Защитата от шум се осигурява при:

1. избора на местоположението на сградата;

2. проектирането на нови сгради, реконструкция, основен ремонт и основно обновяване на съществуващи сгради;

3. изпълнението на СМР.

(3) Същественото изискване "защита от шум" включва следните аспекти:

1. въздушен шум, чийто източник е извън сградата;

2. въздушен шум, чийто източник е в друго затворено помещение;

3. ударен шум;

4. шум от техническо оборудване;

5. отразен шум;

6. шум, създаван от източници вътре в строежа или свързан с него.

 
Чл. 13. (1) При проектирането се предвиждат мерки, които се прилагат както в процеса на изграждане, така и по време на проектния експлоатационен срок на сградите.

(2) По време на експлоатационния срок на сградите, при основни ремонти, реконструкции, основно обновяване, преустройства и при смяна на предназначението на сградите или на части от тях не се допуска влошаване на проектните им характеристики по отношение на защитата от шум.

 
[Препратки от актове]
Чл. 14. Същественото изискване "защита от шум" може да се осигури по един от следните начини или като комбинация от тях чрез:

1. определяне на минималната акустична характеристика на елементите на сградите в числово изражение;

2. определяне на минималните изисквания към акустичните характеристики на строителните продукти;

3. определяне на максималното ниво на шум, на което могат да бъдат изложени хората във или в близост до строежа (строителната площадка).

 
[Препратки от актове]
Чл. 15. (1) Изискването по чл. 14 може да се провери по един от следните методи или като комбинация от тях:

1. изчислителни методи, при които експлоатационните акустични характеристики на елементите на строежа се определят на база на резултатите от изпитвания на акустичните експлоатационни характеристики на продуктите;

2. изпитване на прототип в естествени размери или на модел, който включва всички характеристики на строежа;

3. описателни методи въз основа на проекти, за които е прието, че удовлетворяват същественото изискване "защита от шум";

4. измерване в реални условия.

(2) Стандартите, свързани със защитата от шум на строежите, са посочени в приложение № 1.

 
Раздел II.
Изисквания за защита от шум, чийто източник е извън сградата
Чл. 16. (1) Защитата на сгради от шум, чийто източник е извън тях, се определя в зависимост от:

1. избраното местоположение на сградата по отношение на шума в урбанизираните територии и различните устройствени зони;

2. предвижданото разпределение (разполагане на помещенията с гранични стойности на показателите за шум);

3. звукоизолацията на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата.

(2) Мерки за защита от шум се предвиждат задължително при източника на шум, когато и доколкото това технически е възможно.

 
Чл. 17. (1) Защитата от шум за дадена територия и устройствена зона по отношение на избраното местоположение на сградата се счита за осигурена, когато нивото на шума, създадено от съществуващ или очакван шум от автомобилен, релсов и въздушен транспорт, локални и промишлени източници, е по-малко от граничните стойности на нивото на шум съгласно табл. 2 на приложение № 2 от Наредба № 6 от 2006 г.

(2) Сградите по чл. 2, ал. 1 не се разполагат в територия и устройствена зона с доказано съществуващо или очаквано ниво на шума над граничните стойности на нивата на шума съгласно табл. 2 на приложение № 2 от Наредба № 6 от 2006 г.

(3) Допуска се разполагане на сгради по ал. 2 само след осигурена защита от шум.

 
Чл. 18. Защитата от шум осигурява постигане на нормираните нива на шума в съответните помещения чрез:

1. правилно проектиране (разполагане) на помещенията с гранични стойности на показателите за шум;

2. звукоизолация на ограждащите конструкции и елементи на сградата;

3. допълнителни мерки при източника на шум.

 
[Препратки от актове]
Чл. 19. Минималните изисквания за изолация от въздушен шум (R'w) в dB на ограждащите конструкции и елементи на сградите се определят съгласно приложение № 2.

 
Чл. 20. Нивото на шум от автомобилния, релсовия и въздушния транспорт и от локалните и промишлените източници се отчита от шумовите карти за съответното населено място чрез изчисляване или измерване на място по възлагане от възложителя.

 
Раздел III.
Изисквания за защита от шум, чийто източник е в сградата
Чл. 21. Защитата на сгради от въздушен и ударен шум, чийто източник е в тях, се осигурява чрез правилно разполагане на помещенията спрямо източника, като:

1. помещенията с нормирани нива на шум не се допуска да граничат с шумни помещения със спомагателно и обслужващо предназначение, в т.ч. трансформаторни постове, техническо оборудване (водопроводни и канализационни инсталации, вентилационни и климатични инсталации с въздушно отопление, инсталации за отпадъци, асансьори и др.);

2. помещенията с еднакви функции се разполагат от двете страни на преградни стени/подове, като кухня до/над кухня, спалня до/над спалня;

3. стените с вградени или окачени инсталации за техническо оборудване не се допуска да граничат със спални помещения и други помещения за обитаване; в стените на тези помещения не се допуска вграждане или окачване на инсталации за техническо оборудване;

4. се вземат предвид граничните стойности на показателите за шум от техническото оборудване в сградата.

 
Чл. 22. Граничните стойности на показателите за шум, създаден от техническо оборудване, са, както следва:

1. при техническо оборудване с постоянен шум (помпи, отоплителни инсталации) - LAF max, nT = 30 dBA;

2. при техническо оборудване с променлив шум (асансьор, тоалетно казанче и др.) - LAF max, nT = 35 dBA.

 
[Препратки от актове]
Чл. 23. (1) Минималните стойности на показателите за изолация от въздушен шум на стени, подове и врати и за изолация от ударен шум на подове в сгради и помещения са определени в приложение № 3.

(2) Минималните стойности на показателите за изолация на конструкции и елементи между помещения с еквивалентно ниво на шум над 75 dBA и помещения с нормирано ниво на шум са определени в приложение № 4.

(3) Изчисляването на звукоизолацията на ограждащите конструкции и елементи може да се извършва съгласно приложение № 5.

(4) Изчисляването на претегления индекс на действителната изолация от въздушен шум R'w може да се извършва по опростения метод съгласно приложение № 6.

 
[Препратки от актове]
Чл. 24. Определянето на нивото на шума в мястото на въздействие (изчислителната точка) може да се извършва съгласно приложение № 7.

 
Глава трета.
ЗАЩИТА ОТ ИЗТОЧНИЦИ НА ШУМ НА СТРОИТЕЛНАТА ПЛОЩАДКА
Чл. 25. (1) Мерки за ограничаване на шума, излъчван на строителната площадка, се предвиждат при:

1. извършване на шумни СМР;

2. извършване на много шумни СМР;

3. използване на транспортни средства и строителни машини, които работят на открито.

(2) Мерките по ал. 1 не се прилагат за ограничаване на шума от:

1. съоръжения извън строителната площадка, които служат за производство и складиране на строителни материали или за обслужване и ремонт на машини и уреди;

2. спешни и неотложни СМР за възстановяване на обществената сигурност и ред (при аварии, бедствия или катастрофи);

3. звукови сигнални системи.

 
Чл. 26. (1) Шумните и много шумните СМР, които се извършват с машините, определени съгласно приложение № 1 на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на машини и съоръжения, които работят на открито, по отношение на шума, излъчван от тях във въздуха (обн., ДВ, бр. 11 от 2004 г.; изм., бр. 24, 28 и 40 от 2006 г.), се класифицират в три групи според групата на мерките и в зависимост от предвижданите вредни ефекти и дискомфорт съгласно табл. 1.

(2) Транспортните средства и строителните машини, които се използват на строителната площадка в работни дни, преди 7 ч. и след 19 ч., в събота и неделя и в празнични дни, се класифицират в три групи според групата на мерките в зависимост от предвижданите вредни ефекти и дискомфорт съгласно табл. 1.

(3) Мерките за ограничаване на шума по ал. 1 и 2 се класифицират в три групи: А, Б и В.

Таблица 1
 
Основни изисквания към групите мерки
 

Група    Шумни и много шум-    Машини, уреди и    Група
на мер-    ни СМР и транспорт    транспортни средства,    на мер-
ките    на строителната    които отговарят на:    ките
     площадка, които са:         
А    без въздействие    нормално изпълнение    А
          (стандартна екипировка)    
Б    с ограничено    признато ниво на    Б
     въздействие    техниката (спрямо    
          актуалните директиви на Европейския съюз)    
В    със значително    най-ново съвременно    В
     въздействие    ниво на техниката    
               

 
Чл. 27. (1) Мерките за ограничаване на шума по време на строителството при шумни и много шумни СМР са в зависимост от:

1. разстоянието между строителната площадка и съседните сгради и помещения;

2. периода от деня и от седмицата, през които се извършват СМР;

3. продължителността на шумните и много шумните СМР;

4. нивото на шум във видовете устройствени зони.

(2) Задължителни мерки се предвиждат и изпълняват при много шумни работи, извършвани от 19 до 7 ч. в работни дни, както и в събота и неделя и в празнични дни.

(3) Мерките по ал. 1 се предвиждат и изпълняват в случаите, определени съгласно табл. 2.

Таблица 2

Мерки при шумни и много шумни СМР

(4) Устройствените зони съгласно чл. 6 от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн., ДВ, бр. 3 от 2004 г.; изм., бр. 10, 11, 51 и 63 от 2005 г.) се класифицират в четири нива по отношение на дискомфорта, създаван от шум:

1. зона за отдих - I ниво;

2. жилищна зона - II ниво;

3. смесена зона - III ниво;

4. производствена зона - IV ниво.

(5) Групата на мерките за ограничаване на шума по отношение на дискомфорта, създаван от него, се определя съгласно табл. 3 и 4.

Таблица 3
 
Определяне на групата на мерките при шумни СМР
 

Ниво на    Продължителност на шумни СМР:

дискомфорт    от една    от девет    повече
     до осем    седмици    от една
     седмици    до една    година
          година    
I    Б    Б    В
II и III    А    Б    Б
IV    А    А    А
               

Таблица 4
 
Определяне на групата на мерките при много шумни СМР
 

Ниво на    Продължителност на
дискомфорт    много шумни СМР:

     от една    от девет    повече
     до осем    седмици    от една
     седмици    до една    година
          година    
I    В    В    В
II и III    Б    Б    В
IV    А    А    А
               

 
Чл. 28. (1) Не се предвиждат мерки за защита от шума, излъчван от строителни транспортни средства, когато те се намират на уличната мрежа.

(2) За транспортните средства на строителната площадка се изисква минимална група на мерки А.

(3) Групата на мерки А е изпълнена, когато:

1. транспортните средства обслужват строителната площадка между 7 и 19 ч.; и

2. броят на курсовете на транспортните средства, които обслужват строителната площадка, в рамките на 10 работни дни е най-много 300 курса на ден, а в останалите дни той е средно до 50 курса на ден.

(4) Когато не са изпълнени изискванията по ал. 3, мерките се определят според допълнителния транспортен трафик:

1. през деня (от 7 до 19 ч.) - по формулата:

Дтд = Тд/Встр;

2. през нощта (от 19 до 7 ч.) - по формулата:

Дтн = Тн/Встр;

където:

Дтд и Дтн са съответно допълнителният уличен транспорт от транспорта за строителната площадка през деня и през нощта;

Тд и Тн - съответно броят на транспортните средства през деня и през нощта по време на целия строителен период;

Встр е времетраенето на строителството, седмици.

 
Чл. 29. Групата на мерките за ограничаване на шума от транспортните средства, които обслужват строителната площадка по време на строителството, се определя в зависимост от дискомфорта и мястото на строежа по отношение на класовете на улиците, както и от необходимите за строежа транспортни средства съгласно табл. 5.

Таблица 5
 
Определяне на групата на мерките
 

Класове    Ниво на    Допълнителен уличен транспорт
на    диском-    от транспортните средства, които
улиците    форт    обслужват строителната площадка

          Дтд (ден)    Дтн (нощ)
Обслужва-    I    Б    Б
щи улици              
(клас VI)    II и III    Б, когато    Б, когато
          Дтд >770    Дтн>150
          A, когато    A, когато
          Дтд <= 770    Дтн <= 150
     IV    A    A
Събира-    I    Б    Б
телни    II и III    Б, когато    Б, когато
улици         Дтд >330    Дтн >20
(клас V)         A, когато    A, когато
          Дтд <= 330    Дтн <= 20
     IV    A    A
Главни    I    Б    Б
улици    II и III    Б, когато    Б, когато
          Дтд >940    Дтн >60
          A, когато    A, когато
          Дтд <= 940    Дтн <= 60
     IV    A    A
               

 
Глава четвърта.
ИЗИСКВАНИЯ И ПРАВИЛА ЗА КОНТРОЛ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО И ПРИЕМАНЕТО НА СМР ЗА ЗАЩИТА ОТ ШУМ
Чл. 30. Изискванията и правилата (технологичната последователност) при изпълнението на СМР за защита от шум на сградите се определят от проектанта с инвестиционния проект в съответствие с тяхното предназначение и указанията на производителя на предвидените с проекта строителни продукти, в т.ч. продуктите за техническо оборудване.

 
Чл. 31. (1) При изпълнение на защита от шум чрез облицовки на стени, подове и окачени тавани се осигурява необходимото закрепване за осигуряване на безопасната експлоатация на сградите и за опазване на имуществото.

(2) При изпълнение на подови настилки не се допуска прекъсване на еластичния слой, както и наличие на твърди връзки (акустични мостове) между разпределителния слой и стенни или подови конструкции.

 
Чл. 32. Изискванията към основата, върху която се предвижда да се изпълняват облицовки и подови настилки, се определят с инвестиционния проект и в съответствие с указанията на производителите на строителните продукти.

 
Чл. 33. На контрол и приемане подлежат:

1. ограждащи конструкции и елементи (стени, подове/тавани);

2. преградни стени;

3. фуги в ограждащите конструкции и елементи и уплътнения на фуги около прозорци и врати;

4. уплътнения на инсталационни отвори за техническо оборудване (около тръби, проводи).

 
Чл. 34. (1) Контрол и междинно приемане се извършват за всички СМР, които подлежат на закриване. Строителните и монтажните работи се приемат и документират с акт образец 12 съгласно Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (обн., ДВ, бр. 72 от 2003 г.; изм., бр. 37 от 2004 г. и бр. 29 от 2006г.).

(2) Не се приемат извършени СМР при констатирани несъответствия с изискванията на наредбата и инвестиционния проект.

 
Чл. 35. Акустични измервания в реални условия се извършват при договаряне между възложителя и строителя след завършването на строежа, в случаите на съмнение и/или спор относно постигането на проектните показатели на сградата при изпълнението на СМР и вложените строителни продукти.

 
Глава пета.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПРОЕКТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СЪЩЕСТВЕНОТО ИЗИСКВАНЕ "ЗАЩИТА ОТ ШУМ"
Чл. 36. Прединвестиционното проучване съдържа данни, свързани с вземането на мерки за защита от шум по отношение на:

1. допустимостта за разполагане на конкретната сграда в избраната зона и територия;

2. проверката на нивата на шума (на мястото на строежа), създаден от различни източници (чрез отчитане от шумовите карти, изчисления или измерване на място);

3. съществуващите съседни сгради с нормирани показатели и разстоянията между тях и строителната площадка;

4. планираната продължителност на изпълнението на строежа;

5. строителните машини и транспортните средства, използвани на строителната площадка, и др.

 
Чл. 37. По отношение защитата от шум инвестиционният проект на сграда, въз основа на който се издава разрешението за строеж, трябва да съдържа:

1. в част архитектурна - анализ и обосновка за избора на местоположението, за разполагането на помещенията с нормиран шум, за необходимостта от защита от шум на ограждащите конструкции и елементи, както и за избора на строителните продукти;

2. в част конструктивна - анализ и обосновка за избора на ограждащите конструкции и елементи и на строителните продукти;

3. в инсталационните части (водоснабдяване и канализация, топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация, електрическа, в т.ч. асансьорна уредба) - анализ и обосновка за целесъобразното разполагане на инсталациите по отношение на помещенията с гранични нива на шум и за избора на строителните продукти.

 
Чл. 38. В инвестиционния проект се посочват българските стандарти или методиките, използвани при извършване на изчисленията, както и техническите спецификации или експлоатационните характеристики на избраните строителни продукти.

 
Чл. 39. Инвестиционните проекти на всички видове строежи трябва да съдържат анализ на източниците на шум на строителната площадка и описание на мерките за ограничаване на шума по време на строителството в зависимост от избраното местоположение на строежа, разстоянията до съседните сгради, продължителността и фазите на строителството, продължителността на работите през деня и през седмицата, както и от използваните строителни машини и транспортни средства.

 
Глава шеста.
КОНТРОЛ И ОРГАНИ ЗА КОНТРОЛ
Чл. 40. (1) Контролът в инвестиционното проектиране и при изпълнението на строителството по прилагането на изискванията на тази наредба се изпълнява от лицата, определени със ЗУТ.

(2) Контролът по спазване изискванията на тази наредба се изпълнява от лицата, които упражняват административен контрол съгласно ЗУТ.

(3) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по ЗМВР, както и за отстраняване на негативните последици от тях, министърът на вътрешните работи или оправомощените от него длъжностни лица могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и други дейности, които създават опасност за обществения ред по отношение на шума в околната среда.

 
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на наредбата:

1. "Възложител" е лицето съгласно чл. 161, ал. 1 ЗУТ.

2. "Основно обновяване" е дейността, определена в § 5, т. 66 ЗУТ.

3. "Строителни и монтажни работи" и "строителна площадка" са понятията, определени в допълнителните разпоредби на ЗУТ.

4. "Строителен шум" е шумът по смисъла на ЗЗШОС, причинен от СМР.

5. "Строителни транспортни средства" са строителните машини и транспортните средства, които обслужват строителната площадка.

6. "Много шумни СМР" са:

а) разбиването на бетон;

б) взривните работи;

в) ударите с чук;

г) пробивните дейности;

д) рязането с ъглошлайф, точенето на инструменти;

е) фрезоването, пясъкоструйното или шлайфъчното почистване с високо налягане;

ж) използването на хеликоптери за строителни работи;

з) биенето със земекопни машини, откъртването на залепнал материал по кофата на багера и др.;

и) къртачните и други подобни дейности.

7. "Инфразвук" е звукът с честота, по-ниска от 16 Hz.

8. "Ултразвук" е звукът с честота, по-висока от 20 Hz.

9. R'w е претегленият индекс на действителна изолация от въздушен шум на конструкции и елементи в dB.

10. L'nw е претегленото приведено ниво на звуково налягане от ударен шум в dB.

11. LAекв е еквивалентното ниво на външен шум в dBА.

12. LAF max, nT е максималното ниво на звуково налягане, отнесено към стандартното време на реверберация 0,5 s, в dBА.

 
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 14, т. 3 ЗЗШОС.

 
[Препратки от актове]
§ 3. Наредбата влиза в сила шест месеца след обнародването й в "Държавен вестник".

 
§ 4. Наредбата се прилага за строежи, чието проектиране започва след срока по § 3.

 
§ 5. Указания по прилагане на наредбата дава министърът на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите.

 
[Препратки от актове]
Приложение № 1 към чл. 15, ал. 2

Стандарти, свързани със защитата от шум на сгради и съоръжения

1. БДС EN ISO 140-1:2002 Акустика. Измерване на звукоизолацията в сгради и на строителни елементи. Част 1: Изисквания към съоръженията за лабораторно изпитване с ограничено странично предаване (ISO 140-1:1997)

2. БДС EN ISO 140-12:2004 Акустика. Измерване на звукоизолацията в сгради и на строителни елементи. Част 12: Лабораторно измерване на изолацията от въздушен и ударен шум чрез повдигнат под в съседни помещения (ISO 140-12:2000)

3. БДС EN ISO 11654:2004 Акустика. Звукопоглъщатели за използване в сгради. Оценка на звукопоглъщането

4. БДС EN 12354-1:2003 Строителна акустика. Оценка на акустичните характеристики на сгради чрез характеристиките на елементите. Част 1: Изолация от въздушен шум между помещения

5. БДС EN 12354-2:2003 Строителна акустика. Оценка на акустичните характеристики на сгради чрез характеристиките на елементите. Част 2: Изолация от ударен шум между помещения

6. БДС EN 12354-3:2004 Строителна акустика. Определяне на акустичните характеристики на сгради чрез характеристиките на елементи. Част 3: Изолация от външен въздушен шум

7. БДС EN 12354-4:2004 Строителна акустика. Определяне на акустичните характеристики на сгради чрез характеристиките на елементи. Част 4: Предаване на шум отвътре навън (изчислителен модел за нивото на звукова мощност, излъчена от обвивката на сградата)

8. БДС EN 12354-6:2004 Строителна акустика. Определяне на акустичните характеристики на сгради чрез характеристиките на елементите. Част 6: Звукопоглъщане в затворени пространства

9. БДС EN 20140-2:2003 Акустика. Измерване на звукоизолацията в сгради и на строителни елементи. Част 2: Определяне‚ проверка и приложение на данни за точност

10. БДС EN 20140-9:2003 Акустика. Измерване на звукоизолацията в сгради и на строителни елементи. Част 9: Лабораторни измервания на изолацията от въздушен шум на окачен таван с въздушна междина над него в съседни помещения

11. БДС EN 20140-10:2003 Акустика. Измерване на звукоизолацията в сгради и на строителни елементи. Част 10: Лабораторно измерване на изолацията от въздушен шум на малоразмерни строителни елементи

12. БДС EN 29052-1:2003 Акустика. Определяне на динамичната коравина. Част 1: Материали, използвани за плаващи подове в жилища

13. БДС EN ISO 140-3:2003 Акустика. Измерване на звукоизолацията в сгради и на строителни елементи. Част 3: Лабораторни измервания на изолацията от въздушен шум на строителни елементи

14. БДС EN ISO 140-4:2003 Акустика. Измерване на звукоизолацията в сгради и на строителни елементи. Част 4: Измерване на изолация от въздушен шум между помещения в реални условия

15. БДС EN ISO 140-5:2003 Акустика. Измерване на звукоизолацията в сгради и на строителни елементи. Част 5: Измервания на изолацията от въздушен шум на фасадни елементи и фасади в реални условия

16. БДС EN ISO 140-6:2003 Акустика. Измерване на звукоизолацията в сгради и на строителни елементи. Част 6: Лабораторни измервания на изолация от ударен шум на подове

17. БДС EN ISO 140-7:2003 Акустика. Измерване на звукоизолацията в сгради и на строителни елементи. Част 7: Измервания на изолацията от въздушен шум на подове в реални условия

18. БДС EN ISO 140-8:2003 Акустика. Измерване на звукоизолацията в сгради и на строителни елементи. Част 8: Лабораторни измервания на намалението от ударен шум, преминал през подови настилки върху масивен стандартен под

19. БДС EN ISO 354:2003 Акустика. Измерване на звукопоглъщането в реверберационна камера

20. БДС EN ISO 717-1:2003 Акустика. Оценка на звукоизолацията в сгради и на строителни елементи. Част 1: Изолация от въздушен шум

21. БДС EN ISO 717-2:2003 Акустика. Оценка на звукоизолацията в сгради и на строителни елементи. Част 2: Изолация от ударен шум

22. БДС EN ISO 717-2:2003 /AC:2003 Акустика. Оценка на звукоизолацията в сгради и на строителни елементи. Част 2: Изолация от ударен шум

23. БДС EN ISO 3382:2004 Акустика. Измерване на времето на реверберация на помещения с определяне на други акустични параметри

24. БДС EN ISO 7235:2004 Акустика. Лабораторни процедури за измерване на шумозаглушители в канали и крайни въздушни устройства. Допълнителни загуби, шум от протичане и обща загуба на налягане

25. БДС EN ISO 15186-1:2004 Акустика. Измерване на звукоизолацията в сгради и на строителни елементи посредством интензитета на шума. Част 1: Лабораторно измерване

26. БДС ЕN ISO 10052:2005 Акустика. Измерване на място на изолацията от въздушен и ударен шум и на шум от обслужващи съоръжения

27. БДС EN ISO 16032:2005 Акустика. Измерване на нивото на звуково налягане от обслужващи съоръжения в сгради. Инженерен метод

28. БДС ISO 9613-2:2005 Акустика. Затихване на звука при разпространение на открито. Част 2: Основен метод за изчисляване

29. ISO/TR 140-13:1997 Акустика. Измерване на звукоизолацията в сгради и на строителни елементи. Част 13: Ръководства

30. БДС EN ISO 140-14:2003 Акустика. Измерване на звукоизолацията в сгради и на строителни елементи. Част 14: Допълнителни изисквания и ръководства за особени строителни условия

31. БДС EN ISO 3822-1:2005 Акустика. Лабораторни изпитвания на шум, излъчен от арматури и съоръжения, използвани във водоснабдителните инсталации. Част 1: Метод за измерване

32. БДС EN ISO 3822-2:2003 Акустика. Лабораторни изпитвания на шум, излъчен от арматури и съоръжения, използвани във водоснабдителните инсталации. Част 2: Монтаж и условия на експлоатация на изпускателни кранове и смесителни батерии

33. БДС EN ISO 3822-3:2003 Акустика. Лабораторни изпитвания на шум, излъчен от арматури и съоръжения, използвани във водоснабдителните инсталации. Част 3: Монтаж и условия на експлоатация на вентили и съоръжения.

Забележка. Списъкът на стандартите е информационен и има цел да подпомогне проектантите, контролните органи и др.

 
[Препратки от актове]
Приложение № 2 към чл. 19

Минимални изисквания за изолация от въздушен шум R'w на ограждащите конструкции и елементи на сградите

№    Видове    Видове    R'w при ниво на външен шум LAекв., dB 1)

по    сгради    помещения    <= 50    от 51    от 56    от 61    от 66    от 71    от 76    над
ред                   до 55    до 60    до 65    до 70    до 75    до 80    80
1.    Лечебни    Кабинети, болнични стаи,    30    35    35    40    45    50    2)    2)
     заведения    операционни и манипулационни зали и др.                                       
2.    Жилищни сгради,    Жилищни помещения,    30    30    30    35    40    45    50    2)
     хотели, заведения    учебни стаи и кабинети,                                       
     за социални гри-    помещения за обитаване                                       
     жи, училища,    (занимални и спални),                                       
     детски заведения    заседателни зали, читал-                                       
     и др.    ни, зали с общо многоце-                                       
          лево предназначение и др.                                       
3.    Сгради за обще-    Работни помещения, в         -    30    30    35    40    45    50
     ствено-обслужва-    които се извършват съот-                                       
     щи дейности    ветните видове дейности                                       
                                                  

1) Стойностите на R'w в потъмнената зона на табл. 1 да се използват приоритетно.

2) Изискванията за изолация на ограждащите конструкции и елементи на сградите при по-високи нива на външния шум се определят със заданието за проектиране в съответствие с конкретните условия на околната среда.

 
[Препратки от актове]
Приложение № 3 към чл. 23, ал. 1

Минимални изисквания за изолация от въздушен шум на стени, подове и врати и за изолация от ударен шум на подове в сгради и помещения
 

Видове    Видове помещения, наименование и    Стойности на показателите
сгради    местоположение на ограждащите    за изолация от:

     конструкции и елементи в сградата    въздушен    ударен шум
          шум с R'w, dB    с L'nw, dB
          > или =    > или =

Жилищни сгради,    Подове    54    53
еднофамлни къщи и къщи    Подове на използваеми тавански    53    53
при свързано застрояване    помещения и тераси с разположени под         
     тях жилища         
     Подове на жилища с разположени под    55    53
     тях проходи, гаражи и др.п.         
     Подове на жилища с разположени под    52    53
     тях сутерени, коридори, стълбища         
     Подове на бани и тоалетни със и без    54    53
     подова канализация         
     Стълбища и стълбищни площадки    -    58
     Преградни стени в жилища    40    -
     Стени между жилища и стълбища, стени    53    -
     между жилища и помещения за         
     обслужващи дейности и стени между         
     жилищни и санитарно-хигиенни         
     помещения         
     Стени между жилища и общи коридори и    52    -
     общи преддверия         
     Стени на проходи, гаражи и други    55    -
     спомагателни и обслужващи помещения         
     Врати, които водят от общи коридори,    27    -
     преддверия или стълбищни площадки в         
     коридори и антрета в жилища или         
     работни помещения         
     Врати, които водят от общи коридори,    37    -
     преддверия и стълбищни площадки         
     непосредствено в жилищни помещения         
Хотели, заведения за    Подове/тавани    54    53
социални грижи    Подове и тавани на басейни, игрални и    55    46
     други подобни общи помещения,         
     граничещи със спални помещения         
     Подове на коридори    -    53
     Подове на бани и тоалетни със и без    54    53
     подова канализация         
     Стъблища и стълбищни площадки    -    58
     Стени между спални помещения и между    47    -
     коридори и спални помещения         
     Врати между коридори и спални    32    -
     помещения         
Лечебни заведения    Подове    54    53
     Подове и тавани на басейни, помещения    55    46
     за лечебна физкултура или други         
     подобни помещения за защита на         
     прилежащи болнични стаи         
     Подове на коридори    -    53
     Подове на бани и тоалетни със и без    54    53
     подова канализация         
     Стълбища и стълбищни площадки    -    58
     Стени между:    47    -
     - болнични стаи;         
     - коридори и болнични стаи;         
     - кабинети;         
     - коридори и кабинети;         
     - болнични стаи и обслужващи помещения         
     Стени между:    42    -
     - операционни и манипулационни зали;         
     - коридори и операционни зали, съответно         
     манипулационни зали         
     Стени между:    37    -
     - помещения на интензивно отделение;         
     - коридори и помещения на интензивно         
     отделение         
     Врати между:    32    -
     - коридори и болнични стаи;         
     - операционни и манипулационни зали;         
     - коридори и операционни зали, съответно         
     манипулационни зали         
     Врати между:    37    -
     - кабинети;         
     - коридори и кабинети         
Учебни и детски    Подове между учебни стаи (кабинети)    55    53
заведения    Подове на коридори    -    53
     Подове между учебни стаи (кабинети) и    55    46
     помещения с ниво на шум над 75 dBA         
     (спортни зали, музикални кабинети,         
     технически работилници и кабинети и         
     др.п.)         
     Стени между учебни стаи (кабинети) и    47    -
     между учебни стаи (кабинети) и коридори         
     Стени между учебни стаи (кабинети) и    52    -
     стълбища         
     Стени между учебни стаи (кабинети) и    55    -
     помещения с ниво на шум над 75 dBA         
     (спортни зали, музикални кабинети,         
     технически работилници и кабинети и         
     др.п.)         
     Врати между учебни стаи или други    32    -
     подобни помещения и коридори         
Сгради за    Подове между кабинети, заседателни    47    63
общественообслужващи    зали         
дейности    Подове между:    47    68
     - работни помещения;         
     - работни помещения и коридори,         
     фоайета, санитарно-хигиенни и         
     технически помещения         
     Стени между кабинети, заседателни зали    47    -
     и коридори, фоайета         
     Стени между работни помещения и    42    
     коридори, фоайета, санитарно-хигиенни и         
     технически помещения         
     Стени между работни помещения    37    -
     Врати между:         
     - кабинети, заседателни зали и други    32    -
     помещения;    27    
     - работни помещения;    27    -
     - работни помещения и коридори,         
     фоайета, санитарно-хигиенни и         
     технически помещения         
               

Забележка. При проектиране на защитата от шум показателите за изолация от въздушен и ударен шум на ограждащите конструкции и елементи се вземат по каталожни данни или се определят експериментално.

 
[Препратки от актове]
Приложение № 4 към чл. 23, ал. 2

Минимални стойности на показателите за изолация на конструкции и елементи между помещения с еквивалентно ниво на шум над 75 dBA и помещения с нормирано ниво на шум

№              Стойности на
по    Видове помещения    Ограждащи    показателите за
ред         конструкции и    изолация от:

          елементи    въздушен    ударен
               шум с R'w, dB    с L'nw, dB
               > или =    < или =

1.    Помещения с инженерно-технически    тавани         
     съоръжения или техни части с ниво    стени    57    -
     на шум над 75 dBA, помещения в    -------------    ----------    ----------
     работилници и магазини с    подове    -    43
     LАекв, Т = 75 - 80 dBA              
2.    Помещения с инженерно-технически    тавани         
     съоръжения или техни части с ниво    стени    62    -
     на шум над 75 dBA, помещения в    -------------    ----------    ----------
     работилници и магазини с    подове    -    43
     LАекв, Т = 81 - 85 dBA              
3.    Кухненски помещения на хотели,    тавани         
     лечебни заведения, закусвални и    стени    57    -
     др.п.    -------------    ----------    ----------
          подове    -    43
4.    Ресторанти с LАекв, Т <=85 dBA    тавани         
          стени    62    -
          -------------    ----------    ----------
          подове    -    33
5.    Ресторанти и дискотеки с    тавани         
     LАекв, Т = 85 - 95 dBA    стени    72    -
     (с електроакустична апаратура)    -------------    ----------    ----------
          подове    -    28
6.    Помещения за кегелбан,    тавани         
     фитнесцентрове и др.п.    стени    67    -
          -------------    -----------    ----------
          подове:         
          - игрално    -    33
          отделение    -----------    ----------
          - кегел-писта    -    13
                    

Забележка. При проектиране на защитата от шум стойностите на показателите за изолация от въздушен и ударен шум на ограждащите конструкции и елементи се вземат по каталожни данни или се определят експериментално.

 
[Препратки от актове]
Приложение № 5 към чл. 23, ал. 3

Изчисляване на звукоизолацията на ограждащите конструкции и елементи

1. Изолацията от въздушен шум на подове, стени и врати и на ударен шум на подове се характеризира със следните показатели:

А. Изолация от въздушен шум в dB в сгради:

а) R'w - претеглен индекс на действителната изолация на преградни стени;

б) R'45°,w, R'tr, s, w- претеглени индекси на действителната изолация от въздушен шум на фасадни стени;

в) Dnw - претеглена приведена разлика в нивата;

г) DnTw - претеглена стандартна разлика в нивата.

Б. Изолация от въздушен шум в dB на строителни елементи:

а) Rw - претеглен индекс на изолация;

б) Dn, c, w- претеглена приведена разлика в нивата при окачен таван;

в) Dn, e, w - претеглена приведена разлика в нивата при малоразмерни елементи.

В. Изолация от ударен шум в dB в сгради:

а) L"n, w - претеглено приведено ниво на звуковото налягане;

б) L'nTw- претеглено стандартно ниво на звуковото налягане.

Г. Изолация от ударен шум в dB на строителни елементи: Lnw - претеглено приведено ниво на звуковото налягане от ударен шум.

Д. LAекв - еквивалентно ниво на външен шум в dBА.

2. При проектиране на защитата от шум в жилищни, общественообслужващи и производствени сгради показателите и честотната характеристика на изолацията от въздушен шум по т. Б за различни ограждащи и преградни конструкции и елементи се вземат от каталожни данни. При липса на такива данни за проектираните акустично еднородни конструкции показателите и честотните характеристики се определят по графоаналитичен метод.

3. Честотната характеристика на изолацията от въздушен шум на единични акустично еднородни конструкции в нормирания честотен интервал от 100 до 3200 Нz се построява по схемата на фиг. 1.

Фиг. 1. Вид на честотната характеристика на изолацията от въздушен шум на акустично еднородни конструкции и елементи

Честотната характеристика се построява в следната последователност:

а) определят се честотите fk, f1 и f2 в Нz по формулите:

където:

е скоростта на разпространение на надлъжните вълни, m/s;

h - дебелината на елемента, m;

Еd - динамичният модул на еластичност, Ра, определен по резонансния метод;

rv - плътността, kg/m3;

m - повърхнинната плътност, kg/m2;

К1 и К2 са константи;

б) когато честотите fk и f1 попадат извън честотния интервал от 100 до 3200 Нz, честотната характеристика се построява чрез линейна интерполация;

в) звукоизолацията Rfk в точка С се определя в зависимост от повърхнинната плътност по графиките на фиг. 2;

Фиг. 2. Звукоизолация Rfk

г) подемът на честотната характеристика в dB/октава в зона III се определя в зависимост от повърхнинната плътност по графиките на фиг. 3;

Фиг. 3. Подем на честотната характеристика в зона III

д) наклонът на честотната характеристика в dB/октава в зона II и зона I е даден в табл. 1;

е) от точка С се изчертава права с подем в dB/октава, определен съгласно буква "г", до пресичането й с правата, успоредна на ординатната ос и минаваща през f2, с което се определя точка D; по същия начин с подема, определен съгласно буква "д", се изчертава права до пресичането й с правата, успоредна на ординатната ос и минаваща през f1, с което се определя точка В.

Стойностите на rv, с3, К1 и К2 са дадени в табл. 1.

Таблица 1

Вид на материала    pv,    с3 ,    Наклон на    К1    К2
     kg/m3    m/s    честотните характеристики,         
               dB/октава         

               I    II    III    IV         
Бетон    2300    3162    4    7         5    0,32    2400
     2400    3228                             
Стоманобетон    2500    3286                             
Леки бетони    1200    2582                             
     1300    2675                             
Керамзитобетон    1400    2739                             
Керамзитобетон    1500    2817    4    6         5    0,34    2400
Шистопоритбетон    1600    2861                             
     1700    2920                             
Шлакобетон    1800    2963                             
     1900    3000                             
     2000    3041                             
Гипс    900    1700    3    6         5    0,36    2500
     1000    1884                             
Клетъчен бетон    500    1000                             
     600    1197    1    4         4    0,41    2600
     700    1414                             
                                        

4. Получената по т. 3 честотна характеристика на изолацията от въздушен шум се сравнява с нормативната крива за въздушен шум (фиг. 4) по методиката, дадена в БДС EN 717-1.

Фиг. 4. Нормативна честотна характеристика на изолацията от въздушен шум на конструкциите и елементите

5. Претегленият индекс на изолацията от въздушен шум на единични елементи с цилиндрични кухини и касетирани подови конструкции се определя по графиките на фиг. 5 в зависимост от повърхнинната плътност на конструкцията (включително мазилки, замазки и други слоеве, съединени плътно с носещата част на елемента).

Фиг. 5. Зависимост на индекса на изолация от въздушен шум от повърхнинната плътност на единични акустично еднородни стени и подове

6. Честотната характеристика на изолацията от въздушен шум на еднослойни тънки прегради от метал, стъкло и други подобни материали се определя графично по схемата на фиг. 6. Координатите на точки В и С се определят по табл. 2. Наклонът в зона ВА се приема 5 dB/октава за прегради от органично и силикатно стъкло и 4 dB/октава - във всички останали случаи.

Фиг. 6. Честотна характеристика на изолацията от въздушен шум на еднослойни тънки прегради от метал

Таблица 2

* h е дебелината на преградата, mm.

7. Честотната характеристика на изолацията от въздушен шум на цилиндрични стоманени черупки при излъчване на шума в черупката се определя графично съгласно схемата на фиг. 7.

Фиг. 7. Честотна характеристика на изолацията от въздушен шум на стоманени цилиндрични черупки

Координатите на точки В и С, fB и fC в Hz и RB и RC в dB се определят по формулите:

fB = 1,6.106/D; (4),

RB = 74 - 20 lg D/h; (5),

fC = 12.104/h (6),

RC = 31 (7),

където:

D е диаметърът на черупката, mm;

h - дебелината на черупката, mm.

8. Приведеният индекс на изолация от въздушен шум Rwc в dB на съчетана стена от плътна част и прозорец или врата се определя по формулата:

Rwc = Rw2 - DRw (Готин,

където DRw е снижението на приведения индекс в dB на съчетаната стена от наличието на прозорец или врата; то се определя по формулата:

където:

Rw2 е приведеният индекс на изолацията от въздушен шум, определен по т. 3;

S1 - повърхнината на остъклената част на стената, m2;

S2 - повърхнината на плътната част на стената, m2;

Rw1 - приведеният индекс на изолацията от въздушен шум на остъклената част, dB.

9. Приведеният индекс на изолацията от въздушен шум на междуетажни подове с рулонни подови покрития се определя по т. 3, като параметърът m се приема равен на повърхнинната плътност на междуетажната конструкция (без рулонно покритие).

 
[Препратки от актове]
Приложение № 6 към чл. 23, ал. 4

Изчисляване на претегления индекс на действителната изолация от въздушен шум R'w (опростен метод)

1. Методът се отнася основно за жилищни сгради, където размерите на преградните стени са подобни на тези в лабораторни условия. Резултатите в тези случаи са с приемлива точност. Претегленият индекс на действителната изолация от въздушен шум R'w се изчислява по формула (1), като се отчита влиянието на обходните пътища, показани на фиг. 1.

Фиг. 1. Пътища за предаване на звук между две помещения

където:

RDd, w е претегленият индекс на изолацията от въздушен шум при директно предаване на звука, dB;

RFf, w, RDf, w, RFd, w са претеглените индекси на изолацията от въздушен шум при предаване на звука по обходните пътища Ff, Df и Fd, dB;

n е броят на ограждащите елементи в помещението.

Претегленият индекс на изолацията от въздушен шум за обходни пътища се представя обобщено чрез следното уравнение:

Конкретно за всеки обходен път:

За монолитен строителен елемент - от бетон, лек бетон, порест бетон, с маса m' > 150 kg/m2, Rw се определя по формулата:

където m'0 = 1 kg/m2.

За определяне на индекса на изолация от въздушен шум на обходните пътища Kij за някои приложения в таблицата са дадени начини за изчисляване чрез бездименсионния параметър М.

Таблица

Определяне на индекса на изолация от въздушен шум на някои обходни пътища Kij

 
[Препратки от актове]
Приложение № 7 към чл. 24

Определяне на нивото на шума в местата на въздействие

1. Нивата на шум в местата на въздействие (изчислителни точки) се определят от октавните нива на звуково налягане L в dB.

2. Октавните нива на звуково налягане L в dB в изчислителни точки в помещения съгласно фиг. 1, в които има един източник на шум, се определят:

а) в зоната на директния и отразения звук - по формулата:

б) в зоната на директния звук - по формулата:

в) в зоната на отразения звук - по формулата:

където:

Lp е октавното ниво на звукова мощност на източника на звук, dB;

c - коефициентът, отчитащ влиянието на близкото звуково поле, определен по графиката на фиг. 2;

Ф - факторът на насоченост на източника на звук (безразмерна величина); за източник на звук с равномерно излъчване на звука се приема Ф = 1;

S - площта в m2 на измерителната повърхност с правилна геометрична форма, обхващаща източника и преминаваща през изчислителната точка; за източници на шум, при които 2 lmax < r, S се приема при разположение на източника:

S = 4pr2 - в пространството;

S = 2pr2 - на повърхността на стени и тавани;

S = pr2 - в двустенни ъгли;

S = pr2/2 - в тристенни ъгли;

В - константата на помещението, m2, определена съгласно т. 2;

Y - кофициентът, отчитащ нарушението на дифузността на звуковото поле в помещението, определен по графиката на фиг. 3.

Фиг. 1. Разположение на изчислителните точки (ИТ) и източниците на шум (ИШ):

ИТ1 - изчислителна точка в зоната на прекия и отразения звук; ИТ2 - изчислителна точка в зоната на прекия звук; ИТ3 - изчислителна точка в зоната на отразения звук

Фиг. 2. Графика за определяне на коефициента c в зависимост от отношението на r към максималния линеен размер на източника на шум lmax

Фиг. 3. Графика за определяне на коефициента y в зависимост от отношението на константата на помещението В към площта на ограждащите повърхности Sогр

3. Константата на помещението В в m2 в октавни честотни ленти се определя по формулата:

B = B1000µ (4),

където:

В1000 е константата на помещението в m2 за средногеометрична честота 1000 Hz, определена по табл. 1, в зависимост от типа и обема V в m3 на помещението;

µ - честотен множител, определен по табл. 2.

Константата на помещението В1000 за помещенията от четвърти тип (табл. 1) се използва при определяне на В по формула (4) при изчисляване на изолацията от въздушен шум на ограждащи конструкции и при акустични изчисления на вентилационни системи.

4. Октавните нива на звуково налягане L в dB в изчислителни точки в помещения с няколко източника на шум се определят:

а) в зоната на директния звук - по формулата:

Lpi са октавните нива на звуковата мощност в dB, създавани от i-тия източник на шум;

ci, Фi, Si - както във формули (1) и (2) за i-тия източник;

m - броят на източниците на шум, за които ri Ј 5rmin (където rmin е разстоянието в от изчислителната точка до акустичния център на най-близкия източник на шум);

n - общият брой на източниците на шум в помещението;

В и Y са както във формули (1) и (2);

б) в зоната на отразения звук - по формулата:

където Lpi, B и yса както във формули (1), (2) и (5).

Таблица 1
 
Помещение
 

Тип    Описание    Кон-
          станта
          В1000, m2
1    С неголям брой хора (металообработ-    V/20
     ващи цехове, вентилационни камери,    
     генераторни зали, машинни зали,    
     изпитвателни стендове и др.)    
2    С твърди мебели и голям брой хора    V/10
     или с неголям брой хора и мека ме-    
     бел (лаборатории, тъкачни и дърво-    
     обработващи цехове, кабинети и др.)    
3    С голям брой хора и мека мебел (ра-    V/6
     ботни помещения в сгради за общест-    
     вено-обслужващи дейности, конструк-    
     тивни бюра, аудитории във ВУЗ, рес-    
     торанти, магазини, чакални в жп гари    
     и летища, класни стаи, читални, биб-    
     лиотеки, жилищни помещения и др.)    
4    Помещения със звукопоглъщащи об-    V/1,5
     лицовки на тавана и част от стените    
          

Таблица 2
 

Обем на    Честотен множител µ
помеще-    в средногеометрични честоти
нията    в октавни ленти, Hz

V, m3    63    125    250    500    1000    2000    4000    8000
V < 200    0,8    0,75    0,7    0,8    1,0    1,4    1,8    2,5
V = 200 + 100    0,65    0,62    0,64    0,75    1,0    1,5    2,4    4,2
V > 1000    0,5    0,5    0,55    0,77    1,0    1,6    3,0    6,0
                                        

Първият член на формула (6) се определя, като се сумират звуковите мощности на източниците на шум Lpi с помощта на табл. 3. Ако източниците на шум имат еднаква звукова мощност Lpо, сумарната звукова мощност Lp = Lpо + 10 lgn.

     Таблица 3
Разлика между    Поправка към по-високото
сумиращи се нива    ниво за получаване на
     сумарното ниво
0    3
1    2,5
2    2
3    1,8
4    1,5
5    1,2
6    1
7    0,8
8    0,6
9    0,5
10    0,4
15    0,2
20    0
     

5. Октавните нива на звуково налягане L в dB в изчислителни точки, когато източникът на шум и изчислителните точки са разположени в жилищната зона или на площадките на промишлени предприятия, се определят по формулата:

където:

Lp са октавните нива на звуковата мощност в dB на източниците на шум;

Ф - както във формули (1) и (2);

r е разстоянието в m от източника на шум до изчислителната точка;

W - пространственият ъгъл на излъчване на звука; в зависимост от разположението на източника на шум: W = 4p в пространството; W = 2p - на прилежащата територия или на ограждащите конструкции и елементи на сградите; W = p - в двустенен ъгъл, образуван от ограждащите конструкции и елементи на сградите;

bа - затихването на звука в атмосферата при разстояния r > 50 m в dB/km съгласно табл. 4.

     Таблица 4
Средногеометрични честоти    бета а (*)
в октавни ленти, Hz    dB/km
63    0
125    0,7
250    1,5
500    3
1000    6
2000    12
4000    24
8000    48
     

(*) bа

6. Октавните нива на звуковите мощности на шума Lpпр в dB, преминаващ през ограждащата конструкция на помещението (фиг. 4а и 4б) или през канал, съединяващ две помещения или помещение с външната околна среда, ако източникът на шум е в помещението (фиг. 4в), се определят по формулата:

където:

L са октавните нива на звуковото налягане в dB пред ограждащата конструкция;

Sn е площта на преградата, m2;

DLp - снижението на звуковата мощност на шума в dB при преминаване на звука през преградата;

dD - корекцията в dB, отчитаща характера на звуковото поле при падане на звуковите вълни върху преградата.

Фиг. 4. Разположение на източниците на шум и изчислителните точки: ИШ - източник на шум; ИТ - изчислителна точка; А - междинна точка; I - помещение с източници на шум; II - открито пространство; III - помещение, защитавано от шум

Стойностите за DLp, dD и L се определят:

а) ако преградата е ограждаща конструкция на помещението, DLp = R, където R е изолацията от въздушен шум в dB на ограждащата конструкция в октавни честотни ленти;

б) ако преградата е канал с площ на входящото сечение Sn в m2, DLp е равно на сумарното снижение на звуковата мощност в октавни честотни ленти в канала;

в) при падане на звуковите вълни в помещението върху преградата корекцията dD = 6 dB, а L се определя по формула (3) или (6);

г) при падане на звуковите вълни от външното околно пространство върху преградата dD = 0, а L се определя по формула (7) и табл. 3.

7. Октавното ниво на звукова мощност на шума Lpпр в dB, преминаващ през канал, ако източникът е непосредствено в канала, съединен с друго помещение или с външната околна среда, се определя по формулата:

Lpпр - Lpвх - DLp (9),

където:

Lpвх е нивото на звуковата мощност в dB, излъчвана от източника на шум в канала;

DLp - сумарното снижение на октавното ниво на

звуковата мощност в dB по пътя на разпространение на звука.

Сумарното снижение на октавното ниво на шума се определя:

а) при излъчване на звука през изходящия отвор на канала - като сума от нивата на звуковите мощности в елементите на канала или системата канали (например мрежа от въздуховоди);

б) при излъчване на звука през стените на канала - по формулата:

където:

DL'p е снижението на октавното ниво на звуковата мощност в dB по пътя на разпространение на звука между източника на шум и началното сечение на участъка от канала, през който се излъчва шумът;

S0 - площта на напречното сечение на канала, m2;

Sk - площта на външната повърхност на стените на канала в m2, чрез който се излъчва шумът;

Rk - изолацията от въздушен шум на стените на канала, dB;

DL - снижението на нивото на звукова мощност по дължината на разглеждания участък от канала, dB.

8. Октавните нива на звуковата мощност на шума Lpпр в dB, преминаващ през преграда в защитаваното от шум помещение, ако източникът на шум е в помещението, разположено в друга сграда, се определят в следната последователност:

а) определят се октавните нива на звуковата мощност на шума Lpi в dB, преминаващ през различни прегради от помещението с източника във външната околна среда, по формула (Готин или (9);

б) определят се октавните нива на звуковото налягане на шума Li в dB в междинната изчислителна точка А (фиг. 5), избрана непосредствено до външната ограждаща конструкция на помещението, защитавано от шум, по формула (7), като в нея L се замества с Li, а Lp - с Lpi;

в) определят се сумарните октавни нива на звуковото налягане Lсум в dB в точка А по табл. 3;

г) определят се октавните нива на звуковите мощности на шума, преминал в защитаваното от шум помещение, Lpпр в dB по формула (Готин, като в нея L се замени с Lсум и се приеме dD = 0.

9. Октавните нива на звуковото налягане в изчислителната точка Lпр в dB, преминаващи през преградата, се определят по формула (3), (6) или (7), като L се замени с Lпр и Lр - с Lрпр.

10. Октавните нива на звуковото налягане от няколко източника на шум Lсум в dB се определят като сума от нивата на звуковите налягания на отделните източници по табл. 3.

Фиг. 5. Разположение на източника на шум в канал и изчислителната точка в защитаваното от шум помещение, намиращо се в друга сграда; r1 - разстоянието от изхода на канала до външната ограждаща конструкция на защитаваното от шум помещение; r2, r3 - разстояние от центровете на излъчващите повърхности до външната ограждаща конструкция на защитаваното от шум помещение

11. Нивата на звуковото налягане Lj в dB в изчислителната точка за прекъсващ и импулсен шум от един източник се определят по формула (1), (2), (3) или (7) за всеки интервал от време tj в min, през който стойностите на нивата на звуковите налягания Lj в dB остават постоянни, като в посочените по-горе формули L се замести с Lj. След това се определя еквивалентното ниво на звуково налягане Lекв в dB за общото време на въздействие на шума T в min по формулата:

където:

tj е времето в min, през което стойностите на нивото на звуковото налягане Lj в dB остават постоянни;

Lj - постоянната стойност на нивото на звуково налягане в dB на прекъсващия или импулсен шум за интервал от време, min;

Т - общото време на въздействие на шума в min, което се приема за производствени помещения - продължителността на работната смяна, и за прилежащите територии - от 7 до 19 ч. (дневен период), от 19 до 23 ч. (вечерен период) и от 23 до 7 ч. (нощен период).

12. Еквивалентните нива на звуково налягане Lекв в dB в изчислителната точка за прекъсващ и импулсен шум, създаван от няколко източника, се определят съгласно табл. 3.
Активен
Pumuckl
Специалист
Джедай
***

Карма: +14/-1
Липсва Липсва

Публикации: 255



« Отговор #1 : Септември 04, 2009, 03:38:35 »

Ами не, по-скоро:
Цитат
НАРЕДБА № 6 ОТ 26 ЮНИ 2006 Г. ЗА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ШУМ В ОКОЛНАТА СРЕДА, ОТЧИТАЩИ СТЕПЕНТА НА ДИСКОМФОРТ ПРЕЗ РАЗЛИЧНИТЕ ЧАСТИ НА ДЕНОНОЩИЕТО, ГРАНИЧНИТЕ СТОЙНОСТИ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ШУМ В ОКОЛНАТА СРЕДА, МЕТОДИТЕ ЗА ОЦЕНКА НА СТОЙНОСТИТЕ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ШУМ И НА ВРЕДНИТЕ ЕФЕКТИ ОТ ШУМА ВЪРХУ ЗДРАВЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО
Издадена от Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите
Обн. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2006г.
Раздел I.
Общи положения
Чл. 1. С тази наредба се определят:

1. показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието;

2. граничните стойности на показателите за шум в околната среда;

3. методите за оценка на стойностите на показателите за шум в околната среда и на вредните ефекти от шума върху човешкото здраве.

 
Чл. 2. С наредбата се създава възможност за оценки и прогнози за състоянието на шумовото натоварване в урбанизираните територии и в тихите зони извън тях, за разработването на стратегически карти за шум и планове за действие с оглед защита здравето на населението и подобряване качеството на живот.

 
Раздел II.
Показатели за шум в околната среда, гранични стойности на показателите за шум и методи за оценка
Чл. 3. Показателите за шум в околната среда са физични величини, при чието определяне са отчетени границите и степента на дискомфорт на гражданите, изложени на шум, в зависимост от характера на шума, времето на денонощието, предназначението на помещенията за обитаване, характера на териториите и зоните във и извън урбанизираните територии.

 
[Препратки от актове] [Препратки от практика]
Чл. 4. (1) Показателите за шум, предмет на тази наредба, са дневно Lден, вечерно Lвечер, нощно Lнощ и денонощно L24 ниво на шума съгласно приложение № 1.

(2) При определени случаи, посочени в приложение № 1, се използват допълнителните показатели за шум SEL и LAмакс.

(3) За изготвяне и актуализиране на стратегическите карти за шум се използват показателите Lнощ и L24.

(4) Дневният период включва времето от 7 до 19 ч. (с продължителност 12 часа), вечерният период включва времето от 19 до 23 ч. (с продължителност 4 часа) и нощният период - времето от 23 до 7 ч. (с продължителност 8 часа).

 
[Препратки от актове]
Чл. 5. Граничните стойности на показателите за шум в околната среда Lден, Lвечер и Lнощ са посочени в приложение № 2.

 
[Препратки от актове]
Чл. 6. (1) Стойностите на показателите за шум Lден, Lвечер и Lнощ в зависимост от източника се определят по методите съгласно приложение № 3.

(2) Стойностите по ал. 1 се определят чрез изчисления или чрез измервания. За прогнозиране се използват само изчислителни методи.

 
[Препратки от актове]
Чл. 7. Оценката на вредните ефекти от шума върху здравето може да се извършва по метод, посочен в приложение № 4.

 
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. L24 (денонощно ниво на шума) е показател за шума, свързан с дискомфорта през цялото денонощие;

2. Lден (дневно ниво на шума) е показател за шума, свързан с дискомфорта през дневния период от време;

3. Lвечер (вечерно ниво на шума) е показател за шума, свързан с дискомфорта през вечерния период от време;

4. Lнощ (нощно ниво на шума) е показател за шума, свързан с нарушаването на съня през нощта;

5. "експозиция на шум" е излагането на човешкия организъм на въздействието на фактора шум;

6. "експонирано население" е население, подложено на въздействието на фактора шум;

7. "експозиция - ефект" е връзката между нивото на показателя за шум и ефекта върху човешкия организъм;

8. "сгради, подлежащи на усилена защита от шум" са детските и лечебните заведения, училищата и тези за научноизследователска и учебна дейност;

9. "интензивен автомобилен трафик" е трафикът по автомагистралите, пътищата от републиканската пътна мрежа и първостепенните улици в населените места.

 
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 11, т. 5 от Закона за защита от шума в околната среда.

 
§ 3. Наредбата отменя Хигиенни норми № 0-64 за пределно допустимите нива на шума в жилищни и обществени сгради и жилищни райони, издадени от министъра на народното здраве и министъра на строежите и архитектурата (обн., ДВ, бр. 87 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 16 от 1975 г.).

 
[Препратки от актове]
Приложение № 1 към чл. 4

Показатели за шум и методи за определянето им

1. Основни показатели за шум.

Lден - дневно ниво на шума е А-претеглено осреднено еквивалентно ниво на шума за дълъг период от време, отнесено към всички дневни периоди през годината, както е посочено в стандарта БДС ISO 1996-2:1987;

Lвечер - вечерно ниво на шума е А-претеглено осреднено еквивалентно ниво на шума за дълъг период от време, отнесено към всички вечерни периоди през годината, както е посочено в стандарта БДС ISO 1996-2:1987;

Lнощ - нощно ниво на шума е А-претеглено осреднено еквивалентно ниво на шума за дълъг период от време, отнесено към всички нощни периоди през годината, както е посочено в стандарта БДС ISO 1996-2:1987;

L24 - денонощно ниво на шума в децибели [dB(А)]. Определя се от стойностите на Lден, Lвечер и Lнощ по следната формула:

А - претегленото осреднено еквивалентно ниво на шума за дълъг период от време (LAекв,LT) в децибели [dB(А)] се определя със следната формула:

където:

N е броят на измерванията за разглеждания интервал от време;

(LAекв,T)i - еквивалентното продължително А - претеглено ниво на шума в i-тия интервал на измерване;

T - периодът на измерване.

Година е съответният годишен период по отношение емисията на шум и осредненият годишен период по отношение на метеорологичните условия. Метеорологичните условия се отчитат по един от следните начини:

1. измервания, осреднени по отношение на различни метеорологични условия - времевите интервали се избират по такъв начин, че А-претегленото осреднено за дълъг период от време ниво на шума да се определи при различни метеорологични условия, настъпващи в пунктовете на измерване;

2. измервания, извършени при определени метеорологични условия - времевите интервали се избират така, че измерванията да се извършват само при внимателно подбрани метеорологични условия.

В зависимост от поставената цел височината, на която се отчитат показателите Lден, Lвечер, Lнощ и L24, е следната:

1.1. при изчисляването им с цел разработка на стратегическа карта за шум във връзка с експозицията на шум в сгради или в близост до тях височината на отчитане е 4,00 ± 0,2 m (от 3,8 до 4,2 m) от кота терен към основата на най-силно засегнатата фасада; като най-силно засегната фасада се смята външната стена, обърната към или намираща се най-близо до специфичния източник на шум; за други цели се избират други методи;

1.2. при измерването им с цел разработка на стратегическа карта за шум във връзка с експозицията на шум в сгради или в близост до тях може да бъде избрана друга височина на отчитане, но не по-малка от 1,5 m над основата на терена, а резултатите се коригират съобразно еквивалентната височина 4 m;

1.3. за други цели, каквито са акустичното планиране и зониране по гранични стойности на шума, могат да бъдат избрани други стойности за височината на отчитане, но не по-малка от 1,5 m над земната основа, например в следните случаи:

а) селски райони с едноетажни сгради;

б) предвиждани на местно равнище мерки за намаляване вредното въздействие на шума върху сгради, подлежащи на усилена защита от шум;

в) разработка на подробна карта за шум в ограничени райони, показваща обектите, изложени на шум.

Отразеният звук (този, който се отразява от фасадата на наблюдаваната сграда) не се отчита при изчислението (по правило при измерванията той дава отклонение от около 3 dB).

2. Допълнителни показатели за шум

2.1. SEL - ниво на звукова експозиция в децибели [dB(А)]. Това е еквивалентното продължително А-претеглено ниво на звуково налягане за дискретен шум, за интервал от време t = t2 - t1, отнесено към опорна продължителност 1 s:

където:

pA(t) е А-претегленото моментно звуково налягане в паскали (Pa);

p0 - опорното звуково налягане в паскали (p0 = 20 µPa);

t = t2 - t1 - периодът от време, обхващащ всички характерни моменти на даденото шумово събитие, започващ в t1 и завършващ в t2;

t 0 = 1 s - опорната продължителност.

2.2. LAмакс - максимално А-претеглено ниво на шума в децибели [dB(А)]. Това е максималната стойност на моментното А-претеглено ниво на шума за даден интервал от време.

LAмакс = макс(LAекв,T).

Допълнителните показатели за шум се прилагат в случаите, когато:

а) източникът на шум, който се изследва, действа само през ограничен период от време (например по-малко от 20 % от общата сума на дневните периоди в течение на годината от общата сума на вечерните периоди през годината или от общата сума на нощните периоди през годината);

б) средният брой на шумовите събития в течение на един или повече периоди е много нисък (например по-малко от едно събитие в течение на един час; събитието може да бъде определено като шум, който продължава по-малко от 5 min; тези случаи включват също шума от преминаващ влак или преминаващ самолет);

в) шумът има ниска честота, но е много силен;

г) шумът съдържа силни гласови компоненти;

д) шумът има импулсен характер;

е) шумът е комбинация на шумове от различни източници;

ж) има допълнителни предпазни мерки през почивните дни в края на седмицата или в определени периоди на годината;

з) има допълнителни предпазни мерки през дневните периоди;

и) има допълнителни предпазни мерки през вечерните периоди;

к) има допълнителни предпазни мерки през нощните периоди, при наличие на моментни пикови нива на шума;

л) се отнася за тихи зони извън агломерациите.

 
[Препратки от актове] [Препратки от практика]
Приложение № 2 към чл. 5

Гранични стойности на показателите за шум
 
Гранични стойности на нивата на шума в помещения на жилищни и обществени сгради
 
Таблица № 1

Предназначение на    Еквивалентно ниво
помещенията    на шума, dB(A)

          ден    вечер    нощ
     1    2    3    4
1.    Стаи в лечебни заведения и санаториуми, операционни зали.    30    30    30
2.    Жилищни стаи, спални помещения в детските заведения и общежития, почивни станции, хотелски стаи.    35    35    30
3.    Лекарски кабинети в лечебни заведения и санаториуми, зали за конференции, зрителни зали на театри и кинозали.    40    40    35
4.    Класни стаи и аудитории в учебни заведения, заведения за научноизследователска дейност, читални.    40    40    40
5.    Работни помещения в административни сгради.    50    50    50
6.    Кафе-сладкарници, столове, фоайета на театри и кинозали, клубове, бръснаро-фризьорски и козметични салони, ресторанти.    55    55    55
7.    Търговски зали на магазини, зали за пътници в гари.    60    60    60
                    

     Забележки:
1.    При въздействие на тонален или импулсен шум поправката е - 5 dB(A) и се отнася за помещенията от т. 1 до т. 5 от табл. № 1.
2.    Тонален шум е този, при който се чува звук с определена честота (тон).
3.    Импулсен е този шум, който се възприема като отделни удари и се състои от един или няколко импулса на звуковата енергия, като продължителността на всеки импулс е по-малка от 1 s.
     

Гранични стойности на нивата на шума в различните територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях
 
Таблица № 2

Територии и устройствени зони в    Еквивалентно ниво на
урбанизираните територии и извън тях    шума в dB(A)

          ден    вечер    нощ
     1    2    3    4
1.    Жилищни зони и територии    55    50    45
2.    Централни градски части    60    55    50
3.    Територии, подложени на въздействието на интензивен автомобилен трафик    60    55    50
4.    Територии, подложени на въздействието на релсов железопътен и трамваен транспорт    65    60    55
5.    Територии, подложени на въздействието на авиационен шум    65    65    55
6.    Производствено-складови територии и зони    70    70    70
7.    Зони за обществен и индивидуален отдих    45    40    35
8.    Зони за лечебни заведения и санаториуми    45    35    35
9.    Зони за научноизследователска и учебна дейност    45    40    35
10.    Тихи зони извън агломерациите    40    35    35
                    

Забележка.    Граничната стойност на максималното ниво на шума при прелитане на летателно средство над определена територия е 85 dB(A).
     

 
[Препратки от актове]
Приложение № 3 към чл. 6

Методи за определяне на показателите за шум в зависимост от източника

Стойностите на показателите Lден, Lвечер и Lнощ могат да бъдат определени чрез изчисления или чрез измервания (на точно определени места). За прогнозиране се използват само изчислителни методи.

Измерванията в жилищни и обществени сгради и населени места се извършва съгласно БДС 15471-82.

1. МЕТОД ЗА ОТЧИТАНЕ ШУМА ОТ АВТОМОБИЛНИЯ ТРАФИК

1.1. Описание на метода и необходими входни данни

1.1.1. Описание на метода

Определянето на еквивалентното ниво на шум, излъчван от автомобилен трафик, в местата на въздействие включва следните етапи:

а) определяне на базисното еквивалентно ниво на шума от автомобилния трафик по отделните пътни трасета в зависимост от интензивността и структурата на транспортния поток;

б) корекция на еквивалентните нива на шума в зависимост от максимално разрешената скорост на движение, вида на пътната настилка, надлъжния наклон на пътя и влиянието на регулирани кръстовища;

в) определяне на намаляването на еквивалентните нива на шума в зависимост от разстоянието между източника на шум и мястото на въздействие и от екраниращи съоръжения;

г) сумиране на нивата и оценка за даден участък.

1.1.2. Необходими входни данни

Необходимите данни за провеждане на изчисленията на нивата на шума от автомобилния транспорт са следните:

а) интензивност на движението - брой МПС/час за съответния период от денонощието;

б) структура на потока МПС - броя на товарните автомобили (включително автобуси) в % от общата интензивност на потока;

в) максимално разрешена скорост на движение в км/час;

г) вид на движението (еднопосочно, двупосочно), брой на лентите за движение;

д) вид на пътното покритие (асфалт, паваж, бетон и др.);

и) наклон на пътя в % (0, 2, 4 и т.н.);

ж) вид на терена около пътя - озеленяване, застрояване (едностранно/двустранно, етажност).

1.2. Изчисляване на еквивалентните нива на шума

Еквивалентните А-претеглени нива на шум LАтер,Т в децибели [dB(А)] в местата на въздействие (изчислителна точка от територията на защитавания обект) за ден, вечер и нощ за едно направление на движение се определят по формулата (период T = 12, 4, 8 часа):

LАтер,Т = LАекв,Т(*) + DLразст. + DLрел. + DLекр. + DLк,

където:

LАекв,T(*) е изходното еквивалентно ниво на шум в dB(А) за съответния интервал от денонощието на разстояние 7,5 или 25 m от оста на крайната лента за движение и на височина 2 m над нивото на платното за движение и се определя по формулите:

а) на разстояние 7,5 m

LАекв,Т(7.5) = LАекв.T(25) + DLск. + DLнаст. + DLнакл. + 6,95;

б) на разстояние 25 m

LАекв,Т(25) = LАекв.T(25) + DLск. + DLнаст. + DLнакл. - 1,23.

Базисното еквивалентно ниво на шум LАекв.T(25) в dB(A) на разстояние 25 m от оста на крайната лента за движение на пътя при максимално разрешена скорост 100 km/h и пътна настилка - асфалтобетон, се определя по графиката на фиг. 1.1 или по формулата:

LАeкв.(25) = 37,3 + 10 lg [N (1 + 0,082 р)],

където:

N е средната часова интензивност на движение за съответния период на денонощието на моторни превозни средства за час (МПС/час); определя се от средноденонощната годишна интензивност с коефициент за оразмерителна часова интензивност Kочи за съответния период от денонощието;

р - структурата на транспортния поток, определяща броя на товарните моторни превозни средства (вкл. автобуси) в % от общата интензивност N на движение;

р и Kочи се определят въз основа на специални проучвания, провеждани ежегодно на главните преброителни пунктове и през 5 години - по уличната пътна мрежа; необходимите данни за транспортните потоци по съществуващи улици се набират и чрез директно преброяване, като се отчитат прогнозите за развитието им;

Фиг. 1.1. Базисното еквивалентно ниво на шум LАекв.T(25) в dB(А), в зависимост от интензивността на движение N и структура на транспортния поток p в %

DLск. - поправката в dB(А), отчитаща влиянието на максимално разрешената скорост на движение на леки Vлк и товарни Vтк автомобили; в зависимост от структурата на потока се определя по графиката на фиг. 1.2 или по формулата

DLск. = Lлк - 37,3 + 10 lg [(100 + (100.1 Lкс - 1)р)/(100 + 8,23 р)], dB(А),

Lлк = 27,7 + 10 lg [1 + (0,02 Vлк)3];

Lтк = 23,1 + 12,5 lg(Vтк);

Lкс = Lлк - Lтк;

Фиг. 1.2. Определяне на DLск. - поправка в dB(А), за различни скорости V на движение на автомобили, в зависимост от структурата на потока p в %

DLнаст. - поправката в dB(А), отчитаща влияниетона вида на пътната настилка, се определя съгласно табл. 1.1:

     Таблица 1.1
Вид на пътната настилка    Поправка делтаLRs, dB(А)
Асфалтобетон или асфалт - сплит мастик    0
Бетон или грапав асфалтобетон    2
Паваж    3
     

DLнакл. - поправката в dB(А), отчитаща влиянието на надлъжния наклон като при наклон на изкачване или спускане под 5 % - е 0, за всеки допълнителен процент - добавка от 0,6; междинните стойности се интерполират линейно;

DLразст. - намаляването на нивото на шума в dB(А) в зависимост от разстоянието r между източника на шум (точката на емисия, разположена на височина 0,5 m в средата на разглежданото направление) и мястото на въздействие (изчислителната точка) без отчитане влиянието на земната повърхност и атмосферните условия; определя се по графиката на фиг. 1.3 или по формулата:

DLразст. = 15,8 - 10 lg (r) - 0,0142 (r) 0,9, dB(А);

Фиг. 1.3. Определяне на DLразст. - намаляване на нивото на шума в dB(А) в зависимост от разстоянието r между източника на шум и изчислителната точка

Изчислителната точка се избира в зависимост от конкретните условия - пред сгради тя е на разстояние 2 m от ограждащите конструкции и на височина 0,2 m над горния ръб на прозореца на защитаваното помещение; на територии на дворове - на височина 2 m над средата на дворната площ;

DLрел. - намаляването на нивото на шума в dB(А) вследствие влиянието на земната повърхност и атмосферните условия, в зависимост от средната височина hm на разпространение на шума (hm е разстоянието от средата на линията, свързваща източника на шум и изчислителната точка, до терена; в равна местност стойността на hm е средноаритметична от височината на източника на шум и на изчислителната точка); определя се по графиката на фиг. 1.4 или по формулата:

DLрел. = - 4,8 ехр [ - (hm /r).(8,5 + 100/r) 1,3], dB(А);

Фиг. 1.4. Определяне на DLрел. - намаляване на нивото на шума в dB(А) в зависимост от средната височина hm на разпространение на шума и разстоянието r между източника на шум и изчислителната точка

DLекр. - намаляването на нивото на шума в dB(А) от екраниращи съоръжения и отражения, определено по съответни методики; в зависимост от конкретните условия екраниращи съоръжения могат да бъдат шумозащитни насипи и стени, естествени хълмове, зелени насаждения и др.;

DLк - поправката в dB(А), отчитаща влиянието на регулирани кръстовища и се определя по табл. 1.2:

     Таблица 1.2
Разстояние от изчислителната точка    Поправка
до най-близката пресечна точка на    делтоLPc в dB(А)
осите на две кръстосващи се или сливащи се платна в m    
От 0 до 40    3
От 40 до 70    2
От 70 до 100    1
     

Забележки:

а) с помощта на посочените формули се изчисляват еквивалентните нива на шум за оценка при дълги прави участъци на движение, които по цялата си дължина имат постоянно излъчване и непроменящи се условия на разпространение на шума;

б) в случай, че изискванията по буква "а" не са спазени, лентите за движение се разделят на участъци, отговарящи на изискванията по буква "а";

в) нивата на шума от двете направления за движение в изчислителната точка се сумират съгласно табл. 1.3:

Таблица 1.3

Разлика между сумиращите се нива    0    1    2    3    4    5    6    7    8    9    10    15    20
Поправка към по-високото ниво за получаване на сумарното ниво    3    2,5    2    1,8    1,5    1,2    1    0,8    0,6    0,5    0,4    0,2    0,1
                                                                 

Сумарното ниво на шума LАтер,Т [dB(А)] се закръглява до цяло число децибели.

2. МЕТОД ЗА ОТЧИТАНЕ ШУМА ОТ ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАФИК

2.1. Описание на метода и необходими входни данни

2.1.1. Описание на метода

Определянето на еквивалентното ниво на шум, излъчван от железопътен трафик (релсов железопътен и трамваен транспорт), в местата на въздействие включва следните етапи:

а) определяне на изходното еквивалентно ниво на шума от железопътния трафик по отделните трасета в зависимост от броя на влаковите композиции и броя на вагоните и локомотивите с дискови спирачки в % от състава от една категория;

б) корекция на еквивалентните нива в зависимост от максимално разрешената скорост на движение, дължината на влаковете и вида на вагоните във влаковата композиция, вида на конструкциите на горното строене на железния път;

в) определяне на намаляването на еквивалентните нива в зависимост от разстоянието между източника на шум и мястото на въздействие и от екраниращи съоръжения;

г) сумиране на нивата и оценка за даден участък.

2.1.2. Необходими входни данни

Необходимите данни за провеждане на изчисленията на нивата на шума от железопътния транспорт са следните:

а) интензивност на движението - среден брой на влаковите композиции от една категория за час за съответния период от денонощието;

б) структура на влаковите композиции от една категория - броят на вагоните с дискови спирачки в състава на влаковете в % от една категория; вид на вагоните в композицията (пътнически или експресни влакове, товарни влакове, градски железници или трамвайни вагони);

в) максимално разрешена скорост на движение в km/h и средна дължина на влака в метри;

г) вид на горното строене на железния път (основа баласт и дървени или бетонни траверси, непоглъщаща твърда настилка и релсов път);

д) вид на терена около пътя - озеленяване, застрояване (едностранно/двустранно, етажност).

2.2. Изчисляване на еквивалентните нива на шума

Еквивалентните А-претеглени нива на шума LАтер,Т в децибели [dB(А)] в местата на въздействие за ден, вечер и нощ за един железен път (коловоз) се определят по формулата (период T = 12, 4, 8 часа):

LАтер,Т = LАекв.T(25m) + DLF,z + DLl,v + DLF,b + DLразст.+ DLрел. + DLекр. + DLS,

където:

LАекв.T(25m) е изходното осреднено еквивалентно ниво на шума в dB(А) за съответния интервал от денонощието на разстояние 25 m от оста на коловоза и на височина 2 m, при максимално разрешена скорост 100 km/h и вид на горното строене на железния път (баластова основа и дървени траверси) и се определя по графиката на фиг. 2.1 или по формулата

LАекв.T(25m) = 51 + 10 lg[n (5 - 0,04 р)], dB(А),

където:

n е средният брой на влаковите композиции от една категория за час; определя се от броя на влаковете от съответната категория за периода на оценка;

р - броят на вагоните с дискови спирачки (в %) в състава на влака от една категория.

Фиг. 2.1. LАекв.T(25m) - еквивалентно ниво на шума в dB(А), в зависимост от средния брой влакови композиции за час n и брой вагони с дискови спирачки p в %

Влаковите композиции се разделят по категории, които имат:

а) един и същи вид вагони;

б) еднаква средна дължина (на целия влак) и скорост;

в) еднакъв дял на оборудваните с дискови спирачки вагони.

Височината на точката на излъчване се приема на нивото на горния край (главата) на релсата върху оста на железния път. Определените осреднени нива за различните категории се сумират по табл. 2.4.

DLF,z - поправката в dB(А), отчитаща вида на вагоните, определена по табл. 2.1;

Таблица 2.1

Вид на вагоните (возилата) в композицията    делтаLF,z в dB(А)
Вагони с дискови спирачки (бързи пътнически влакове, експреси и интерсити)    - 2
Всички други видове вагони (влакове за крайградски превози, товарни влакове)    0
Вагони за улично-релсови пътища (трамвайни вагони) и градски железници    3
     

DLl,v - поправката в dB(А), отчитаща дължината l в m на влаковата композиция и скоростта v в km/h на движение; определя се по графиката на фиг. 2.2 или по формулата

DLl,v = 10 lg(l v2) - 60, dB(А);

Фиг. 2.2. Определяне на DLl,v - поправка в dB(А), за различни скорости на движение v в зависимост от дължината l на влаковата композиция

В случай, че действителните дължини l и скорости v не са известни, стойностите за l и v се вземат от табл. 2.2.

Таблица 2.2

Вид на композицията    Максимална    Средна
     скорост v (1)    дължина
     в km/h    l в m
Бърз влак (експрес, интерсити)    100    270(2) - 300(2)
Влакове за крайградски превози    100    150(2)
Товарен влак (за далечни разстояния)    100    500(2)
Товарен влак (за близки разстояния)    100    200(2)
Трамвай    60    25
          

Забележки:

(1) ако допустимата скорост е по-ниска, в изчисленията се използва тази по-ниска скорост;

(2) дължината на локомотива навсякъде се приема 20 m и е включена във всички дължини на композицията.

DLF,b е поправка в dB(А), отчитаща различните видове конструкции на горното строене на релсовия път, определена по табл. 2.3:

Таблица 2.3

Вид на конструкцията на горното    делтаLF,b в dB(А)
строене на железния път    
Основа от баласт, дървени траверси    0
Основа от баласт, бетонни траверси    2
Непоглъщаща твърда настилка и    
релсов път, вграден в улично платно    5
     

DLразст. е намаляването на нивото на шума в dB(А) в зависимост от разстоянието r между източника на шум (точката на емисия, разположена на височина 0,5 m в средата на разглежданото направление) и мястото на въздействие (изчислителната точка), без да се отчита влиянието на земната повърхност и атмосферните условия; определя се по графиката на фиг. 2.3 или по формулата:

DLразст. = 15,8 - 10 lg (r) - 0,0142 (r), dB(А);

Фиг. 2.3. Определяне на DLразст. - намаляване на нивото на шума в dB(А) в зависимост от разстоянието r между източника на шум и изчислителната точка

Изчислителната точка се избира в зависимост от конкретните условия - пред сгради тя е на разстояние 2 m от ограждащите конструкции и на височина 0,2 m над горния ръб на прозореца на защитаваното помещение; на територии на дворове - на височина 2 m над средата на дворната площ.

DLрел. е намаляването на нивото на шума в dB(А) вследствие влиянието на земната повърхност и атмосферните условия, в зависимост от средната височина hm на разпространение на шума (hm е разстоянието от средата на линията, свързваща източника на шум и изчислителната точка, до терена; в равна местност стойността на hm е средноаритметична от височината на източника на шум и на изчислителната точка); определя се по графиката на фиг. 2.4 или по формулата:

DLрел. = - 4,8 ехр [ - (hm /r).(8,5 + 100/r)1,3], dB(А);

Фиг. 2.4. Определяне на DLрел. - намаляване на нивото на шума в dB(А) в зависимост от средната височина hm на разпространение на шума и разстоянието r между източника на шум и изчислителната точка

DLекр. е намаляването на нивото на шума в dB(А) от екраниращи съоръжения и отражения, определено по съответни методики; в зависимост от конкретните условия екраниращи съоръжения могат да бъдат шумозащитни насипи и стени, естествени хълмове, зелени насаждения и др.;

DLS е поправка от минус 5 в dB(А), отчитаща характера на дразнещото въздействие на шума от релсови транспортни средства.

При определяне на еквивалентното ниво на шума в мястото на въздействие се отчита влиянието на мостове, надлези, гари и др. по начин, посочен в съответните методики.

Забележка:

а) с помощта на посочените формули се изчисляват еквивалентните нива на шум за оценка на дълги, прави участъци железен път, които по цялата си дължина имат постоянно излъчване и непроменящи се условия на разпространение на шума;

б) в случай, че не е изпълнено едно от условията по буква "а", железният път се разделя на участъци, отговарящи на изискванията по буква "а";

в) сумарното ниво за оценка на целия релсов път, състоящ се от няколко коловоза, се определя по табл. 2.4.

Таблица 2.4

Разлика между сумиращите се нива    0    1    2    3    4    5    6    7    8    9    10    15    20
Поправка към по-високото ниво за получаване на сумарното ниво    3    2,5    2    1,8    1,5    1,2    1    0,8    0,6    0,5    0,4    0,2    0,1
                                                                 

За изчисляване на нивото за оценка за релсови пътища, на които се композират и разпускат предимно товарни влакове, следва да се използват методите, отчитащи особеностите в разпределението на източниците на шум и неговото разпространение.

3. МЕТОД ЗА ОТЧИТАНЕ НА ШУМА ОТ ВЪЗДУШНИЯ ТРАФИК

Изчислителен метод за определяне на контурите на нивата на шума от въздухоплавателни средства

3.1. Описание на метода

Изчислението на шумовите контури около летищата включва следните етапи:

а) определяне на шумовите нива от индивидуалното движение на въздухоплавателните средства (ВПС) в изчислителните точки около летището;

б) корекция на индивидуалните шумови нива в съответните точки в съответствие с избрания показател на шум;

в) интерполация и изчертаване на контурите.

3.2. Необходими входни данни:

1) Типове ВПС, опериращи на летището в зависимост от:

а) двигателя (тип, тягова сила, корекционен коефициент);

б) конфигурацията, ъгъла на задкрилките, ъгъла на наклон и механизма на излитане/кацане.

2) Данни за шумовите нива и техническите характеристики за всеки тип ВПС.

3) Траектории на излитане и кацане на ВПС.

4) Брой движения за всеки тип ВПС, за всяка траектория и за всеки период от денонощието.

5) Данни за процедурите за излитане и кацане по всяка от траекториите:

а) излетна маса, скорост на движение;

б) конфигурация на отделните участъци от трасето.

6) Данни за летището (брой и ориентация на пистите, метеорологични условия).

3.2.1. Групиране на въздухоплавателните средства

Въздухоплавателните средства се групират с оглед установяване на единни характеристики, от които зависи нивото на шума и дефиниране на показателите на шума при изчисляване за дадена точка. Нивото на шума от ВПС се определя от:

1) тип на задвижване на ВПС (реактивни, витлови или турбовитлови);

2) брой на двигателите (1, 2, 3 или 4);

3) степен на байпас за турбореактивните и турбовитловите двигатели;

4) максимална маса при излитане - МТОМ (kg).

Основно е групирането на ВПС по максимална излетна маса:

1) обикновена авиация - Ј 5700 kg;

2) леки ВПС - 5700 ё10000 kg;

3) средни ВПС - 10000 ё 50000 kg;

4) тежки ВПС - 50000 ё 200000 kg;

5) много тежки ВПС - 200000 ё 400000 kg;

6) супер тежки ВПС - і 400000 kg.

Групиране на турбореактивните и турбовитловите според степента на байпас (BPR): без (BPR=0); ниска степен (LBPR : 0 < BPR Ј 1,5); средна степен (MBPR : 1,5 < BPR Ј 4); висока степен (HBPR : BPR > 4).

Групиране според броя на двигателите: с 2 двигателя; с 3 двигателя; с 4 двигателя.

Групиране според ICAO ANNEX 16, Vol. 1 - сертификат за шум в зависимост от масата и броя двигатели: несертифицирани за шум (преди 1972 г.); сертифицирани по глава 2 (преди 1977 г.); сертифицирани по глава 3 (след 1977 г.).

3.2.2. Входни данни за шумовите нива на въздухоплавателните средства

Изчисляването на шумовите нива се базира на входни данни за ниво на звуково налягане LА и ниво на звукова експозиция SEL (LАE) за различните типове ВПС в зависимост от разстоянието d между ВПС и изчислителната точка за определена тягова сила P. Нивата на шума са нормализирани по отношение на температура на въздуха 15°C, влажност 70 %, налягане 1013,25 hPa и вятър под 8 m/s (15 knots).

Входните данни включват още:

А и В - константи, зависещи от излетната маса, различни при излитане и кацане за различните видове ВПС;

V - скорост на ВПС в m/s; и H - височина на полета в m.

3.3. Изчисляване на показателите за шум L24 и Lнощ

Показателите за шум L24 и Lнощ се изчисляват чрез стойностите на SELi,j, изчислени за всеки тип ВПС j и всяко трасе на излитане i по формулата

където:

T24 е 24-часовият период (24 h = 86 400 s);

Tнощ - нощният период (8 h = 28 800 s);

SELi,j - шумовата експозиция за всяко трасе на излитане i и за всеки тип ВПС j по

Nден, Nвечер, Nнощ са броят движения през дневния (12 h), вечерния (4 h) и нощния период (8 h) за всяко трасе на излитане и всеки тип ВПС.

За всеки компонент (траектория на излитане i, група ВПС j, пътека за рулиране k, сектор m) нивото на шумова експозиция SELi,j,k,m се изчислява по формулата

SELi,j,k,m = LA,макс,i,j,k,m + DA,i,j,k,m + DF,i,j,k,m,

където:

DA е корекцията за продължителност, която отчита разликата между скоростта на ВПС и проекцията й върху земята за съответния сектор; изчислява се за всеки тип ВПС при дадени Vref - основна скорост на ВПС, и V - проекция на скоростта върху земята, по формулата

DA = 10 log (Vref /V),

или

DA = 10 log (Т / Т0) ,

където

T = A . d / [V + (d/b)] , е времето в секунди, а Т0 = 1 s;

А и В са константи, които са различни при излитане и кацане за различните видове ВПС, дадени във входните данни;

V е скоростта на ВПС в m/s;

DF - корекцията, отчитаща геометричните параметри на отделния сектор; ако траекторията на полета е разделена на отделни сектори, DF се изчислява по формулата

DF = 10 log(F1,2),

където:

F1,2 е шумовата експозиция за периода от време T1 до Т2 и се дава по формулата

a1= - q1/s и a2 = ( - q1+L)/s,

q1 е разстоянието между началната точка на сектора до PCPA;

L - дължината на сектора.

Фиг. 3.1. Определяне на геометричните параметри на отделния сектор

3.4. Изчисление на шумовите нива за дадена точка от територията, създавани от индивидуално движение на въздухоплавателно средство.

За произволна точка на наблюдение Р* максималното шумово ниво LA,макс(i,j,k,m) се определя по формулата:

LAмакс = LA - D(b,l) + DL + Dx

където:

LA e шумовoто ниво на ВПС, получено от входните дани директно или чрез интерполация, в зависимост от разстоянието d и тяговата мощност P;

D(b,l) - корекцията, отчитаща страничното затихване в зависимост от l - разстоянието перпендикулярно към следата върху земята на траекторията на движение от точката на наблюдение и b - ъгъл на наклон към траекторията на движение от точката на наблюдение;

DL - корекция, отчитаща скоростта на движение;

Dx - корекция в зависимост от промяната на тяговата мощност.

Нивото на шума в изчислителната точка Р* от индивидуално движение на ВПС се изчислява в момента на най-близко положение на ВПС спрямо нея.

Най-късото разстояние до траекторията на излитане (съгласно фиг.3.2) се дава с формулата:

където:

l е разстоянието между изчислителната точка и проекцията на траекторията на излитане върху земята;

h - височината, на която лети ВПС;

g - ъгълът на излитане от траекторията.

Фиг. 3.2. Определяне на разстоянията и ъглите, използвани при изчислението на нивата на шума

3.4.1. Интерполация на данните в зависимост от тяговата мощност и разстоянието.

Когато входните данни за нивото на шума LA(p,d) не отговарят точно на моментните тягова мощност P и разстояние d, е необходимо шумовите нива да се получат чрез интерполиране, както следва:

а) ако данните по т. 3.2 са за тягова мощност Pi и Pi+1 на определено разстояние d, шумовото ниво на същото разстояние, но при тягова мощност P, средна между Pi и Pi+1, се изчислява по формулата

б) ако входните данни по т. 3.2 са дадени за разстояния di и di+1 при определена тягова мощност P, шумовото ниво при същата тягова мощност, но за разстояние d, среднo между di и di+1, се изчислява по формулата

Нивото на шума LA(P,d) се определя от уравненията по букви "а" и "б" за всяка тягова мощност P и за всяко разстояние d до точката на наблюдение, т.е. за дадени разстояния di и di+1 се получава шумовото ниво при тягова мощност P на разстояние di и на разстояние di+1, след което се определя шумовото ниво за разстояние d.

Фиг. 3.3. Интерполация на данните за ниво на шум

3.4.2. Корекция, отчитаща страничното затихване D(b,l)

3.4.2.1. Когато ВПС е на земята, D(b,l) = G (l) и се изчислява по формулата

където G(l) е страничното затихване в децибели като функция на страничното хоризонтално разстояние l в m.

3.4.2.2. Когато ВПС е във въздуха и страничното разстояние е по-голямо от 914 m, страничното затихване се изчислява по формулата

където D(b) е в децибели и b=cos-1(l/d) е в градуси.

3.4.2.3. Когато ВПС е във въздуха и страничното разстояние е по-малко или равно на 914 m, страничното затихване се изчислява по формулата

D(b) = [G(l)][ D(b)]/13.86

3.4.2.4. Странично затихване при тихо време (вятър до 2 m/s, перпендикулярно на траекторията на полета) се изчислява по уравненията, като вместо ъгъл b се взема промененият ъгъл на излитане b', който се изчислява по формулата

b' = b + Db(l),

където:

Db(l) = 1.13(l2 + 525) - 3.03, за l < 914 m;

Db(l) = 3.66, за l і 914 m.

3.4.3. Корекция, отчитаща развъртането при излитане

Шумовите нива за отрицателните стойности на x (разположени зад началната точка на развъртането на двигателите) съгласно координатната система на фиг. 3.4 се изчисляват, както следва:

Фиг. 3.4. Опреляне на параметрите при излитане

DL е корекцията за точките зад началната точка на развъртане на двигателите при излитане и се изчислява по формулата

DL = 0, за Ф Ј 90°

DL = 51.44 - 1.553Ф + 0.015147Ф2 - 0.000047173Ф3, за 90° < Ф Ј 148.4°;

DL = 339.18 - 2.5802Ф - 0.0045545Ф2 + 0.000044193Ф3, за 148.4° < Ф Ј 180°.

4. МЕТОД ЗА ОТЧИТАНЕ НА ШУМА ОТ ЛОКАЛНИ И ПРОМИШЛЕНИ ИЗТОЧНИЦИ

4.1. Еквивалентните А-претеглени нива на шума LAтер,Т в децибели [dB(А)] в местата на въздействие (изчислителна точка от територията на защитавания обект) за ден, вечер и нощ (период T = 12, 4, 8 часа) се определят по формулата:

LАтер,Т = LАекв,T(*) - DLразст. - DLекр,

където:

LАекв,T(*) е изходното еквивалентно ниво на източника на шум в dB(А);

DLразст. - намаляването на нивото на шума в dB(А) в зависимост от разстоянието и разликата във височините на източника и изчислителната точка (мястото на въздействие), определено по графиката на фиг. 4.1.

Фиг. 4.1. Определяне на DLразст. - намаляване на нивото на шума в dB(А) в зависимост от разстоянието r и разликата във височините H

DLекр - намаляването на нивото на шума в dB(А) от екраниращи съоръжения по пътя на разпространение на шума в зависимост от конкретните условия; екраниращи съоръжения могат да бъдат шумозащитни насипи и стени, естествени хълмове, зелени насаждения и др.

4.2. Изходното еквивалентно ниво на шума LАекв,T (7.5) на разстояние 7.5 m от границите на локалните източници на шум се определя чрез измервания в реални условия.

4.3. Изходното еквивалентно ниво на шума в dB(А) на съоръжения, свързани с интензивно излъчване на шум на открито (стрелбища, спортни площадки, плувни басейни и др.), се определя чрез измерване на съответния обект или на сравним обект.

4.4 Еквивалентното ниво на шума LАекв,T(25) в dB(А) за обществени автомобилни паркинги на разстояние 25 m от източника на височина 2 m от нивото на настилката на паркинга се определя по формулата

LАекв,T(25) = 37 + 10 lg (Nn.n) + DLn - 1,23,

където:

Nn е средният брой моторни превозни средства, влезли и излезли от едно паркингово място за определен период от денонощието (осреднено за 1 h);

n - броят на паркинговите места;

DLn - корекцията, отчитаща разликата в нивото на излъчения при паркиране шум от различни моторни превозни средства - паркинг за леки коли DLn = 0 dB(А); паркинг за товарни коли - DLn = 10 dB(А); паркинг за мотоциклети - DLn = 5 dB(А).

4.5. Еквивалентните нива на шума в местата на въздействие от съществуващи промишлени източници се определят по методика, утвърдена от министъра на околната среда и водите.

4.6. При проектиране на нови производства изходното ниво на шум се определя чрез измерване в сравними съществуващи такива. Когато са известни изходните нива на шум на съоръженията, които ще се монтират, нивото на звукова мощност, преминаващо през ограждащата конструкция на сградата, се определя по "Норми за проектиране на защитата от шум" (БСА, кн. 4/5 от 1999 г.). Когато не е известен видът на съоръженията, които ще се монтират, при проектиране на защитни мерки за изходна стойност за деня и за нощта се приема ниво на звукова мощност 65 dB(А) за единица повърхност.

 
[Препратки от актове]
Приложение № 4 към чл. 7

Методи за оценка на вредните ефекти

При определяне на вредните ефекти от въздействието на шума върху населението се използва съотношението "експозиция - ефект". То включва съотношението между:

а) степента на дискомфорт, предизвикан от шума, и стойността на L24 от автомобилен, релсов, железопътен и въздушен трафик от промишления шум и шума от локални източници;

б) съотношението между смущенията върху съня на хората и стойността на Lнощ от автомобилен, релсов, железопътен и въздушен трафик, от промишления шум и шума от локални източници.

Методите за оценка на съотношението "експозиция - ефект" може да се прилагат и в специфични случаи, като:

а) групи от населението, чувствителни към шума;

б) сгради със специална изолация срещу шум;

в) сгради с тиха фасада (когато за една от страните на сградата стойността на показателя L24 е с повече от 20 dB(A) по-ниска от другите страни, измерен на 4 m от основата и на 2 m пред нея);

г) тонален или импулсен шум;

д) други специфични случаи, вкл. сгради, подлежащи на усилена защита от шум.

За оценка на вредните ефекти на шума се използват общовалидните методи, намиращи приложение в областта на епидемиологията на незаразните заболявания. Тяхната цел е да се определят приоритетните области, очертаващи се като проблемни при експозицията на шум, с оглед намаляване на здравния риск от въздействието му.

Анкетният метод дава възможност за идентифициране както на рисковия фактор, така и на вредните здравни ефекти за експонираното население.

Методът идентифицира:

1. границите и степента на дискомфорт при излагане на шум;

2. основните източници на шум, оказващи неблагоприятно въздействие;

3. времето от денонощието, в което тези източници оказват въздействие;

4. продължителността на отрицателното шумово въздействие в отделните части на денонощието (в часове).

Организирането и планирането на анкетно проучване се съобразява с изискванията за:

1. подбор и обем на изследвания контингент;

2. създаване и съхраняване на базата данни;

3. последваща обработка на данните от анкетните карти с подходящи статистически методи за оценка на вероятната връзка между шум и здраве.

Прилагането на метода позволява формулирането на подходящи мерки и разработването на профилактични програми за намаляване и предотвратяване на неблагоприятното въздействие на шума при източника на възникването му, по пътя на неговото разпространение и в мястото на шумовото въздействие.

За оценка на шумовата експозиция и ответната реакция на населението са необходими данни, изясняващи:

а) броя, възрастовия състав и здравното състояние на хората, подложени на шум;

б) евентуалното шумово натоварване в производствена среда (ако има такова) с оглед оценка на общата шумова експозиция;

в) тежестта, съобразена с граничните стойности на нивата на шума, времетраенето и период от денонощието (ден, вечер или нощ) на шумово въздействие;

г) характеристиката на основния въздействащ шум (съгласно анкетната карта);

д) индивидуалната оценка на шума от хората, подложени на неговото влияние.

За получаването на статистически данни е необходима представителна извадка и използването на адекватна статистическа обработка.

Информацията относно нивата на шум през времето на денонощието, за което са получени данни за смущаващо въздействие, се осигурява чрез измервания, съпътстващи провеждането на анкетното проучване.

Анкетната карта освен посочените въпроси може да се допълва и с други специфични въпроси в зависимост от целта на изследването.

Забележка. Посоченият анкетен метод за оценка на вредните ефекти върху здравето, предизвикани от шума, е препоръчителен. За оценка на вредните ефекти от шума могат да се използват и други методи, намиращи приложение в областта на епидемиологията на незаразните болести.

Анкетна карта за оценка на въздействието на шума
 

А.1    Данни за    1. Адрес:
     анкетирания:    2. Пол: 3. Възраст:
          4. Граждански статус: неомъжена / неженен, омъжена / женен или съжителство на семейни начала
          5. Образование: основно/средно/професионално/висше
          6. Упражнявана професия:
          7. Предходно занятие:
          8. Общ трудов стаж:
          9. Подлагане на производствен шум (бр. години):
          10. Наличие на хронични заболявания (бр. години):
          сърдечносъдови / неврологични /язвена болест / болест на ухото (глухота, понижен слух, отит, неврит) / друго:
          11. Продължителност на работа: 32 часа и повече в седмица/ между 19 и 32 часа в седмица / по-малко от 19 часа в седмица / домакиня/домакин, пенсионер, учи, доброволец, безработен, инвалид
          12. Спане през деня: да/не (поради нощна смяна / учи / безработен)
          13. Продължителност на пребиваване в жилището:
Б.1    Данни за жилището    1. Вид на сградата - къща/многоетажна сграда (етажи):
          2. Кога е построено: преди 1972 г. /между 1972 и 1989 г./ след 1989 г.
          3. Конструкция на сградата: тухлена/едропанелна/пълзящ кофраж/пакето-повдигащи плочи/сглобяеми плоскости
          4. Етаж на живеене:
          5. Ниво на шума при сградата, dB(A):
          6. Положение на сградата, в която живее лицето, по отношение на основния източник на шум:
          7. Наличие на зелени насаждения, разположени между сградата и основния източник на шум (ширина на зелената ивица в метри):
          8.1. Вид на помещенията, ориентирани към шумната страна:
          8.2. Вид на помещенията, ориентирани към по-малко шумната страна:
          9. Какво е жилището: собствено / под наем / друго
          10. Колко години живеете в това жилище (бр. години - при по-малко от 1 г. се приема 1 г.):
В.1    Кои са    - Къщата има хубаво разположение
     положителните    - Достатъчно място
     страни на това да    - Спокойствие
     живееш тук    - Хубав изглед
     (възможни са    - Има много зеленина/възможности за отдих
     повече от един    - Слаб трафик
     отговори)?    - Магазините са наблизо
          - Работното място е наблизо
          - Спирката на автобуса/трамвая/тролея е наблизо
          - Училището е наблизо
          - Близо е до центъра на града
          - Добра транспортна връзка с центъра на града
          - Летището е наблизо
          - В близост до приятели/роднини
          - Чиста околна среда
          - Районът е безопасен
          - Други (без позитивни отговори)
В.2    Кои са    - Няма хубав изглед
     отрицателните    - Недостатъчно място
     страни да живееш    - Няма достатъчно зеленина/възможности за отдих
     тук (възможни са    - Шумно място
     повече от един    - Натоварено автомобилно движение
     отговори)?    - Магазините са далече
          - Работното място е далече
          - Спирката на автобуса/трамвая/тролея е далече
          - Училището е далече
          - Далече е от центъра на града
          - Няма добра транспортна връзка с центъра на града
          - Далече от приятели/роднини
          - Къщата (или градината) няма хубаво разположение
          - Летището е наблизо
          - Замърсена околна среда
          - Районът не е безопасен
          - Други (без негативни отговори)
          

B.3    До каква степен сте    Изключително    Много доволен    Доволен    Недоволен    Категорично
     доволни от:    доволен              до известна    недоволен
                              степен
     Жилището    -    -    -    -    -
     От това да живееш в този квартал    -    -    -    -    -
Г.1    Колко често чувате в    Всеки ден    Поне веднъж    Поне веднъж    Поне веднъж    Никога
     или около жилището си следните         в седмицата    в месеца    в годината    
     източници на шум (за всеки по 1 отбелязване):                        
     - Градски трафик    -    -    -    -    -
     - Шосе, магистрала    -    -    -    -    -
     - Частни коли    -    -    -    -    -
     - Коли за разнасяне на стоки    -    -    -    -    -
     - Тежкотоварни автомобили    -    -    -    -    -
     - Мотоциклети    -    -    -    -    -

Г.2    До каква степен, по скала от 0 до 10, шумът Ви притеснява, предизвиква безпокойство или досада, докато сте вкъщи?

     (0 - не, 10 - изкл.    не    мн. слабо    слабо    средно    силно    мн. силно

     много)    0    1    2    3    4    5    6    7    8    9    10
     1. Транспортен шум                                                      
     - автомобилен    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - мотоциклетен    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - обществ. транспорт    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - товарен    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - релсов    _    _    _    _    _    _    _    _    _    _    _
     - метро    _    _    _    _    _    _    _    _    _    _    _
     - железопътен    _    _    _    _    _    _    _    _    _    _    _
     - трамваен    _    _    _    _    _    _    _    _    _    _    _
     - авиационен    _    _    _    _    _    _    _    _    _    _    _
     - друго                                                      
     2. Промишлен шум    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     3. Квартален шум                                                      
     - автостоянки    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - гаражи    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - сметосъбиране    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - почистване    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - автомобили    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - мотоциклети    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - мотопеди    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - площадки за игра    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - детски площадки    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - спортни площадки    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - училища    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - детски градини, ясли    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - магазини    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - товарно- разтоварни дейности    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - ресторанти    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - закусвални и др.    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - кинотеатри    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - клубове и др.    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - автогара    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - жп гара    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - летище    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - трафопост    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - други    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     4. Вътресградов шум, предизвикан от:    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - магазини    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - работилници    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - столови    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - хладилно оборудв.    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - вентилатори    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - хидрофорни уредби    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - трафопостове в сгр.    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - шум от стълб. площ    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - шум от асансьор    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - други    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     5. Вътрежилищен шум, проникващ от:                                                      
     - битови прибори    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - радио    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - телевизор    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - аудиоуредба    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - свирене на муз. инстр.    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - високи разговори    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - викове    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - плач на деца    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - стъпки    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - преместв. на мебели    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     - други    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -

Г.3    До каква степен, по скала от 0 до 10, считате себе си за чувствителен към шума?

     (0 - не, 10 - изкл.    не    мн. слабо    слабо    средно    силно    мн. силно

     много)    0    1    2    3    4    5    6    7    8    9    10
                                                            

Г.4    Имате ли домашно животно - куче, котка, птица или гризач, което живее в жилището Ви? - Да / Вече не / Не

                                                            

Д.1    Жилището Ви има    - Да, още при изграждането му.
     ли специална    - Да, по-късно със средства на общината или друга институция.
     изолация от    - Да, по-късно от собственика.
     външния шум?    - Няма.
          - Не зная.
Д.2    Има ли шумова    - Пътен трафик
     изолация жилището    - Самолети
     Ви специално по    - Влакове
     отношение на шума    - Промишлени предприятия
     от.. ? (възможен е    - Барове/дискотеки
     повече от един    - Съседи
     отговор)    - Никой от гореизброените
          - Не зная

Д.3    До каква степен, по скала от 0 до 10, сте недоволен или доволен от изолирането на Вашето жилище от външни шумове?

     (0 - не, 10 - изкл.    не    мн. слабо    слабо    средно    силно    мн. силно

     много)    0    1    2    3    4    5    6    7    8    9    10
                                                            

Д.4    Проветрявате ли жилището си по-малко, отколкото е необходимо според Вас, поради автомобилното движение?

          Да , често    Да, понякога    Не, никога
     А - заради шума    _    _    _
     Б - заради миризмата    _    _    _
     В - заради праха/смога    _    _    _

Д.5    Проветрявате ли жилището си по-малко, отколкото е необходимо според Вас, поради самолетите?

          Да , често    Да, понякога    Не, никога
     А - заради шума    _    _    _
     Б - заради миризмата    _    _    _
     В - заради праха/смога    _    _    _

                                                            

Е.1    Какво е Вашето    - Много добро
     общо здравословно    - Добро
     състояние (като    - Сравнително добро
     изключите    - Понякога добро, понякога лошо
     единичните или редките случаи)?    - Лошо
Е.2    Колко често    - Всяка нощ
     използвате хапчета    - Често
     за сън или    - Рядко
     успокоителни?    - Никога
Е.3    По кое време    - Преди 21.00 ч.
     обикновено си    - Между 21.00 ч. и 21.30 ч.
     лягате през    - Между 21.30 ч. и 22.00 ч.
     работните дни (като    - Между 22.00 ч. и 22.30 ч.
     изключите    - Между 22.30 ч. и 23.00 ч.
     единичните или    - Между 23.00 ч. и 23.30 ч.
     редките случаи)?    - Между 23.30 ч. и 24.00 ч.
          - След 24.00 ч.
Е.4    По кое време    - Преди 05.00 ч.
     обикновено се    - Между 05.00 и 05.30 ч.
     събуждате сутрин    - Между 05.30 и 06.00 ч.
     през работните дни    - Между 06.00 и 06.30 ч.
     (като изключите    - Между 06.30 и 07.00 ч.
     единичните или    - Между 07.00 и 07.30 ч.
     редките случаи)?    - Между 07.30 и 08.00 ч.
          - След 08.00 ч.
Е.5    По кое време    - Преди 21.00 ч.
     обикновено си    - Между 21.00 ч. и 21.30 ч.
     лягате през    - Между 21.30 ч. и 22.00 ч.
     почивните дни (като    - Между 22.00 ч. и 22.30 ч.
     изключите    - Между 22.30 ч. и 23.00 ч.
     единичните или    - Между 23.00 ч. и 23.30 ч.
     редките случаи)?    - Между 23.30 ч. и 24.00 ч.
          - След 24.00 ч.
Е.6    По кое време    - Преди 06.00 ч.
     обикновено се    - Между 06.00 и 06.30 ч.
     събуждате през    - Между 06.30 и 07.00 ч.
     почивните дни (като    - Между 07.00 и 07.30 ч.
     изключите    - Между 07.30 и 08.00 ч.
     единичните или    - Между 08.00 и 08.30 ч.
     редките случаи)?    - Между 08.30 и 09.00 ч.
          - След 09.00 ч.
Е.7    Спите ли    - Ако е да:
     обикновено и по друго време на деня (като изключите единичните или редките случаи)?    - Между .. .. . и .. .. . часа
Е.8    Колко често спите    - Винаги
     на отворен прозорец    - Често
     (като изключите    - Понякога
     единичните или    - Рядко
     редките случаи)?    - Никога
          

Е.9    Колко често сънят Ви се нарушава вследствие шум от следните източници? (като изключите единичните или редките случаи)

     (само по един    Ежедневно    Поне веднъж в    Поне веднъж в    Поне веднъж в    Никога
     период за източник на шум)         седмицата    месеца    годината    
     Градски транспорт    -    -    -    -    -
     Трафика по шосетата и магистралите    -    -    -    -    -
     Частните автомобили    -    -    -    -    -
     Коли за разнасяне на стоки    -    -    -    -    -
     Тежкотоварни автомобили    -    -    -    -    -
     Мотоциклети    -    -    -    -    -
     Мотопеди    -    -    -    -    -
     Граждански самолети    -    -    -    -    -
     Военни самолети    -    -    -    -    -
     Авиация най-общо    -    -    -    -    -
     Пътни влакове    -    -    -    -    -
     Товарни влакове    -    -    -    -    -
     Трамваи/метро    -    -    -    -    -
     Промишлени предприятия    -    -    -    -    -
     Строежи и разрушаване на сгради    -    -    -    -    -
     Доставки в магазини и офиси    -    -    -    -    -
     Барове/дискотеки    -    -    -    -    -
     Лунапаркове и други    -    -    -    -    -
     Шумни спортове (мотоциклетни състезания и др.)    -    -    -    -    -
     Съседи    -    -    -    -    -
     Неизвестен източник    -    -    -    -    -

Е.10    До каква степен, от 0 до 10, шумът (от източник) нарушава съня Ви, когато сте в къщи?)

     (0 - не, 10 - изкл.    не    мн. слабо    слабо    средно    силно    мн. силно

     много)    0    1    2    3    4    5    6    7    8    9    10
     Градски транспорт    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     Трафика по шосетата и магистралите    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     Частните автомобили    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     Коли за разнасяне на стоки    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     Тежкотоварни автомобили    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     Мотоциклети    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     Мотопеди    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     Граждански самолети    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     Военни самолети    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     Авиация най-общо    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     Пътни влакове    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     Товарни влакове    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     Трамваи/метро    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     Промишлени предприятия    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     Строежи и разрушаване на сгради    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     Доставки в магазини и офиси    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     Барове/дискотеки    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     Лунапаркове и други    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     Шумни спортове (мотоциклетни състезания и др.)    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     Съседи    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -
     Неизвестен източник    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -    -

Е.11    Сънят нарушава ли    - Събужда ме
     Ви се от шума,    - Не ми позволява да заспя
     защото Ви събужда,    - И двете
     не Ви позволява да    - Не ме безпокои
     заспите или и двете?    

                                                            

Ж.1    В какво се изразява    - Предизвиква раздразнение
     влиянието на шума:    - Главоболие
          - Пречи на съня
          - Пречи на почивката
          - Затруднява възприемането на речта
          - Затруднява слушането на радио
          - Затруднява следенето на телевизия
          - Пречи на умствената работа
          - Пречи на ученето

                                                            

Ж.2    Какво е влиянието    -
Активен

Цитат на: DEKAH
Другите неща трябва да ги знае юриста на фирмата. Ако няма такъв - да си наемат.
Входни врати
Страници: [1]   Нагоре
  Разпечатай  
 
Отиди на: