Интернет - кафене за юристи

Колеги, имам следния казус:  осъдих  "Центъра за градска мобилност"  да ми заплати обезщетение за имуществени вреди. Искът беше с правно основание чл.49 от ЗЗД т.е. юридическото лице беше осъдено да носи чужда деликтна отговорност на своите  служители по повод възложената им работа.  
В исковата молба пропуснах да искам кумулативно лихви за забава. Делото се реши с влязло в сила Решение на 02.04.2012г.
Деликтът предмет на делото е настъпил  август 2008г. В СЗ по това дело ответното дружество  призова  своя служител, който  пред съда заяви на 15.05.2009г., че той лично е отстранил колата и от това отстраняване съдът осъди дружеството да заплати исканото обезщетение.  
Проблемен за мен е следният въпрос:  когато е осъдено юридическо лице по чл.49 от ЗЗД за чужда отговорност, коя е началната дата от която започва да тече 3г. давност за лихвите?

Дали е започва от момента на настъпване на деянието или от момента на откриване на конкретния деец служител на фирмата, когато  датите на тези събития се различават във времето т.е. когато  служителя на фирмата е открит много по-късно.
Чета различни тези по въпроса, едните застъпват тезата, че давността тече от датата на деянието защото тогава е била известна фирмата независимо, че тя носи чужда деликтна
отговорност. Други твърдят по аргумент на чл.114, ал.3, че давност както за деликта така и за лихвите тече от момента на откриване на дееца.
Моля напишете и вие какво мислите по този казус.
От този казус възниква и  следния правен въпрос: дали юридическото лице може да бъде деец по смисъла на чл.114, ал.3 от ЗЗД.

Подкрепям първото становище, а именно от причиняване на деликта, тъй като фирмата е била известна.Спомням си че съм срещал подобна практика.
При свободно време ще се опитам да я открия и постна тук.