СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ рег. № П-415/15.01.2015 г.

  • Четв., 21 Март 2019 13:29

Становище на КЗЛД във връзка с промени на чл. 51 от Правилника за вписванията

СТАНОВИЩЕ

НА

КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

рег. № П-415/15.01.2015 г.

гр. София, 15.01.2015 г.

 

ОТНОСНО: Електронно писмо с вх. № П-415/15.01.2015 г. подадено от г-н Ч.Я., във връзка с промени на чл. 51 от Правилника за вписванията (ПВ).

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в състав: Председател: Венцислав Караджов, и Членове: Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков, на редовно заседание, проведено на 22 януари 2015 г.,разгледа постъпило в КЗЛД неподписано електронно писмо, с вх. № П-415/15.01.2015 г., с което г-н Ч.Я. информира Комисията, че на заседание на служебното правителство, проведено на 29.10.2014 г., в т. 28, с Постановление за изменение и допълнение на Правилника за вписванията се въвежда: „нова редакция на чл. 51. Въведената с последното изменение забрана за издаване на незаверени преписи от актове, на практика обезсмисля публичния характер на вписването на актовете, с които се прехвърлят вещни права. Публичността на книгите за вписване е въведена в обществен интерес и не може по други съображения, като например намаляване опасността от имотни измами, да бъде ограничавана. Би следвало, с оглед публичния характер на регистъра, всяко лице да може да получи, както незаверен, така и заверен препис от вписан акт, ако удостовери своята самоличност при получаване на преписа."

В писмото си, г-н Ч.Я., е изразил своето притеснение, че съгласно горната редакция се осигурява достъпа на трети лица до чужди документи за собственост с всички лични данни, свързани с лицето, за което се отнасят. Според него цялата информация се приема, като публична и се пренебрегва съдържащата се лична информация. Вместо Агенцията по вписванията, за трети незаинтересовани лица, да издава само справки на кого е собственост даден имот и други според предназначението, се предоставя самия документ с всички лични данни.

Организацията, финансирането, създаването, воденето и ползването на имотния регистър се регламентира със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Съгласно чл. 93 от ЗКИР всеки може да получи устна справка за вписванията по партида на недвижим имот, препис или извлечение от нея или удостоверение за вписано или невписано в нея обстоятелство, като образците на удостоверенията се одобряват от министъра на правосъдието.

Съгласно ПВ, вписването се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове. В чл. 42 от ПВ е посочено, че всеки може да поиска справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията, извлечения от съдържанието на всички книги, незаверен препис от всички вписани и отбелязани актове или актове за заличаване, както и удостоверение за наличието или за отсъствието на вписване, като в чл. 44 от ПВ изрично е посочено, че писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата. С оглед на естеството на постъпилото електронно писмо, може да се направи извод, че притеснения за г-н Ч.Я. буди разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от ПВ, а именно: Незаверени преписи и препис-извлечения от вписвани актове, отбелязвания или заличавания по книгите по вписвания или от партидите на лицата се издават на всяко лице, като издаването на незаверения препис се отбелязва в регистъра за справки по чл. 33а, буква "е" от ПВ, като в регистъра за справки се отбелязват името и ЕГН на лицето, получило незаверения препис. Относно последно направените изменения в Правилника за вписванията, обнародвани с Държавен вестник (ДВ) бр. 92 от 7 Ноември 2014 г., след извършена служебна справка и предоставена информация от началник отдел „Правни становища и международно сътрудничество” се установи, че Проектът на постановление за изменение и допълнение на Правилника за вписванията, одобрен с Постановление № 1486 на Министерския съвет от 13 декември 1951 г. (Обн., изм., бр. 101 от 1951 г., изм., бр. 30 от 1955 г., ДВ, бр. 82 от 1996 г., изм. и доп., бр. 86 от 1997 г., бр. 14 от 2000 г., бр. 5 от 2001 г., бр. 16 от 2001 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 67 от 2005 г. и бр. 22 от 2008 г.) не е постъпвал и минавал за съгласуване от КЗЛД.

Както бе посочено по-горе, чл. 93 от ЗКИР дава възможност да бъде получена, както справка, така също и препис или извлечение за вписванията по партида на недвижим имот. В партидата на имота, съгласно чл. 69 от ЗКИР, се съхраняват: актовете, послужили като основание за вписване; скицата на имота и схемата на самостоятелния обект в сграда; документите по чл. 77 от ЗКИР, т.е. името, адреса и другите данни за молителя, посочени в чл. 61, ал. 1 от същия закон; юридическия факт, подлежащ на вписване; описанието на недвижимия имот; идентификатора на недвижимия имот от кадастъра; партидния номер; други обстоятелства, предвидени в закон; подпис на молителя. В тази връзка следва да се отбележи, че справка (в т.ч. и писмена справка по смисъла на чл. 44 от ПВ) може да бъде направена с предоставянето на информация относно наличието или липсата на съответното обстоятелство по партидата на имота, както и препис или извлечение по партидата на конкретен недвижим имот. Тоест, съгласно изложеното, следва извода, че е налице законово разписана възможност да бъде издаден препис или извлечение от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, без законодателя да прави разграничаване или, съответно да поставя, като изискване, преписът или извлечението да бъдат заверени. Това би повлияло, в последствие, единствено и само до доказателственната стойност на съответния препис от конкретния акт. В тази връзка следва да се направи разграничение и между понятия „публичен” и „общодостъпен”. Изрично е посочено в чл. 51, ал. 3, изречение второ, че в регистъра за справки се отбелязват, както името, така също и ЕГН на лицето, получило незаверения препис, т.е. налице е възможността за осигуряване на един не общодостъпен и не неконтролиран достъп под формата на получаване на незаверени преписи на актовете, послужили като основание за вписване по съответната партида на конкретен недвижим имот на трети, неустановими лица, а на възможността за контролиран достъп, който от една страна осигуря възможността за публичност на посочените актове и сигурност в търговския оборот, като от друга ограничава възможността за злоупотреба с получената информация, чрез регистрация и идентификация на нейния получател.

Безспорно е обстоятелството, че чрез предоставяне/получаване на справка, препис или извлечение (препис-извлечение), независимо дали заверено или не, се обработват лични данни, съгласно легалната дефиниция на параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). За да е налице законосъобразно обработване на личните данни, първата стъпка за това е, да е налице поне едно от наличните седем алтернативно, но изрично посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД условия за допустимост на обработването. В конкретната хипотеза е налице визираното в чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД условие за допустимост на обработването, т.е. обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни вменено му от действащите, към настоящият момент, чл. 93 от ЗКИР и чл. 42 – чл. 51 от ПВ. Втората стъпка за да се приеме, че е налице законосъобразно обработване на лични данни, освен наличието на условие за допустимост, следва да бъдат съобразени и спазени принципите за обработване на лични данни, визирани в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, и в частност принципите за пропорционалност и целесъобразност на данните. В тази връзка обемът на лични данни, които се разкриват чрез предоставяне на справка, препис или извлечение от имотния регистър, следва да е контролиран и балансиран съобразно целите, за които е създаден и задачите, които изпълнява. Агенцията по вписванията е администратор на лични данни, по смисъла на закона, и като такъв, е длъжна да съблюдава спазването на тези принципи при всяко свое действие свързано с, и изразяващо се чрез, действия по обработване на лични данни на физически лица, в т.ч. и чрез издаване на преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания и заличавания по книгите, или от партидата на лицата. Във всички случаи на извършени, констатирани и доказани нарушения на принципите за обработване на данните, администраторът – Агенция по вписванията, в това си качество, би могла да понесе и своята административно-наказателна отговорност, съгласно чл. 42 от ЗЗЛД.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 10, ал.1, т 4 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни изрази следното

СТАНОВИЩЕ

В конкретният казус е налице условие за допустимост на обработване на лични данни, визирано в чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД, т.е. обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни, съобразно изричната разпоредба на чл. 93 от Закона за кадастъра и имотния регистър, във връзка с чл. 42 – чл. 51 от Правилника за вписванията.

Агенцията по вписванията е администратор на лични данни, по смисъла на закона, и като такъв, е длъжна да съблюдава спазването на принципите за обработване на лични данни, визирани в чл. 2, ал. 2 от Закона за защита на личните данни, при всяко свое действие свързано с, и изразяващо се чрез, действия по обработване на лични данни на физически лица, в т.ч. и чрез издаване на преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания и заличавания по книгите, или от партидата на лицата.

0 коментара

Добавете коментар